Емили с тротинетката : Мразех майка ми и баща ми - добре, че умряха!

„Атака” е най-лошата партия в България и не дава права на гейове, лесбийки, транссексуални, за смяна на пола и осиновяване на деца – неща, които би трябвало да са узаконени в България

Нещо за четене
08:38 - 19 Септември 2022
8580
Емили с тротинетката: Мразех майка ми и баща ми - добре, че умряха!

Eмили Йорданова е най-известното момиче в България, след като не само фуча с тротинетка по магистралата със 120 километра в час, но се оказа и родена като момче. Плевенчанката, която е на 21 години, е транс-джендър, като е родена като момче, но от малка мечтае да е момиче. Стана прочута с лудото си шофиране на тротинетка по магистралата и с годежа си с участника от „Фермата” Тихомир Рангелов-Мелиса. Емили се бори за правата на ЛГБТ хората от години, тъй като самата тя е страдала от ужасно отношение заради желанието да промени същността си. Живее с любимия Тихомир и твърди, че са най-добрата транс-лесбийска двойка в България. Ще кара ли отново тротинетката по магистралите, дали ще гласува на изборите на 2 октомври и как я приемат околните, тя разказа специално за „Уикенд”. Публикуваме част от интервюто й:

– Емили, след като два пъти падна тежко, най-накрая продаваш прословутата си тротинетка. С какво ще я замениш?

– С мотор! Даже обикалям по огледи в момента за мотори и искам да си купя такъв, който вдига 300 километра в час! Задължително съм решила марката да е „Кавазаки”, а моторът – пистов. Не съм карала досега мотор, но съм решила да изкарвам курсове за мотоциклет през октомври и живот и здраве, през ноември вече да започвам да го карам. Ще е много красив, ще вдига 300… Ама няма да вдигам триста навсякъде де, ще спазвам правила и знаци. Но ще се покажа с красив и лъскав мотор!

– Защо въобще кара тази тротинетка по магистралата?

– Защото тя е мощна, тя вдига 120 километра в час, как да я карам по велоалеите, където има хора, отделно, че нашите велоалеи хич не са с добра инфраструктура.

– А ти как гледаш не само на партиите, но и на хората, които те критикуват за начина на живот, който си избрала? Била си момче, сега си момиче.

– Сега съм момиче, да. Държа да се промени законът за транссексуалните хора в България, защото много имат проблеми със смяна на пола по юридически причини, с намирането на работа, дискриминирани са. И тази дискриминация идва точно от тези партии, които споменах – БНС, „Възраждане”, „Атака” най-вече! „Атака” е най-лошата партия в България и не дава права на гейове, лесбийки, транссексуални, за смяна на пола и осиновяване на деца – неща, които би трябвало да са узаконени в България, както са узаконени в Европа.

– Ти би ли осиновила дете?

– Все още съм малка, но като порасна, бих го направила, нищо, че съм лесбийка и транссексуална. Децата в домовете не бива да са там, там ги тормозят постоянно, не ги третират добре. Тези деца трябва да ги дават на лесбийките, гейовете и транссексуалните.

– Ти не си израсла в дом, но била ли си тормозена като дете?

– Да и това е хубаво да подчертая, че моите родители бяха много лоши, много гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха лошо с мен. Даваха ми по малко джобни пари, бяхме бедни, постоянно имаше скандали и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от малка исках да съм момиче, от 5-годишна искам да ставам жена! Още от тогава мечтата ми беше да съм Емили!

– Да, ама Емили, не много родители в България могат да си позволят да дават много джобни пари на децата си…

– Не, не е за това. Като цяло бяха много лоши родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми винаги сме се били когато стане въпрос за сексуалността ми, защото аз хем харесвам жени, хем самата искам да съм жена. И майка ми мразеше много това. Беше против да си сменя пола и много често сме се били!

– Физически бой или словесен?

– Бой, да, бой! Като цяло и майка ми, и баща ми, те са починали, както се казва, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което искам да кажа, е че хич не е хубаво да живееш в семейство, в което те обиждат всеки ден и не ти позволяват да бъдеш себе си. С баща ми съм имала история, в която сме се били много, защото той хептен не ме приемаше – биеше ме, налагаше ме с юмруци. Но аз като побеснях един път, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за защита, защото ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах.

– Кога починаха родителите ти?

– През 2017 г. баща ми почина от инсулт, а майка ми от рак на белите дробове през 2018 г. Те много пушеха, баща ми много пиеше. Но бих казала, че изобщо не съжалявам, че са починали! Защото животът ми в София е много по-добър, защото тук всички ме приемат каквато съм. Бях на 16 години, когато ги загубих и се наложи 2 години да живея при моите вуйна и вуйчо, където ситуацията беше още по-зле. Там абсолютно не одобряваха лесбийки, транссексуални и постоянно ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, обръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше много страшно!