Енергетици бият тревога за въглищните централи

България рискува сериозни проблеми с електроснабдяването, икономиката и националната си сигурност, ако въглищните мощности бъдат закрити, преди да бъдат изградени надеждни алтернативи. Около тази позиция се обединиха експерти, депутати, представители на бизнеса и енергийния сектор по време на голям енергиен форум в Перник. Участниците настояха преходът да бъде плавен, технологично обезпечен и подкрепен с дългосрочна национална стратегия.

След успеха на първия Енергиен форум в Стара Загора инициативата продължи в Двореца на културата в Перник. Дискусията беше посветена на бъдещето на въглищната енергетика, сигурността на системата и предизвикателствата пред справедливия преход.

Форумът предизвика голям интерес, а освен лекционната част беше организирана и открита дискусия с участието на граждани, представители на бизнеса и специалисти от енергийния сектор. Основната теза беше, че България трябва да защити енергийната си независимост и да не допуска прибързано затваряне на стратегически мощности.

Сред официалните гости и лектори бяха народните представители Георг Георгиев, заместник-председател на Комисията по външна политика, и Димо Дренчев, член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. В дискусията участваха още заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев, председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов, проф. д-р инж. Иван Марков, проф. д-р инж. Валентин Колев, заместник-изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ Митко Димитров, инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД и адвокат Николай Хаджийски, специалист по енергийно право.

Заместник-кметът Стефан Кръстев откри форума с посланието, че Перник е град, изграден върху традициите на въгледобива и енергетиката, а хората са най-ценният капитал на региона.

Той подчерта, че общината подкрепя развитието на възобновяемите енергийни източници, но само когато проектите се реализират разумно и в синхрон с нуждите на местните общности. По думите му

справедливият преход не означава единствено технологична промяна, а и запазване на хората, натрупаните знания и индустриалния потенциал на региона

Депутатът Димо Дренчев постави акцент върху ролята на гражданите при вземането на решения. Според него енергетиката е въпрос на национална сигурност, конкурентоспособност и държавна независимост, а преходът може да бъде успешен само ако получи обществена подкрепа.

Той настоя засегнатите граждани да бъдат включвани още в началния етап на всеки голям енергиен проект, а не да научават за него едва при започване на строителството. Дренчев предложи нов модел на диалог между инвеститори, институции и местни общности, основан на прозрачност, ранни консултации и доверие.

Георг Георгиев подчерта, че голямото предизвикателство пред държавата е да намери баланс между енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и опазването на околната среда.

Той изрази убеждение, че Перник може да се превърне в модерен индустриален център чрез инвестиции в нови технологии, развитие на човешкия капитал и използване на средствата от Фонда за справедлив преход за производства с висока добавена стойност.

Георгиев предупреди, че прибързаното затваряне на въглищните мощности ще постави под риск както електроенергийната система, така и икономическата стабилност на страната.

Заместник-изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ Митко Димитров заяви, че дружеството последователно инвестира в модернизацията на производството. Вече работят нови газови когенератори, а предстои изграждането и на допълнителни мощности.

По думите му преходът към нови технологии трябва да бъде плавен и внимателно планиран, без прибързано извеждане от експлоатация на базовите мощности, които и в момента гарантират сигурността на електроенергийната система.

Инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД също подчерта, че въглищната енергетика остава ключов фактор за националната сигурност

Той призова България да използва добрите европейски практики, включително примера на Полша, и предупреди, че закриването на въгледобива без готови алтернативни мощности ще доведе до тежки социални и икономически последици за засегнатите региони.

Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов представи анализ на европейския електроенергиен пазар и механизмите за формиране на цените.

Според него либерализацията и принципът на маржиналното ценообразуване са сред факторите, довели до рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса и домакинствата. Той настоя приходите от въглеродните квоти да бъдат насочвани към реални екологични инвестиции и модернизация на енергийния сектор.

Проф. д-р инж. Валентин Колев представи експертен анализ за състоянието на електроенергийните системи в Европа и значението на така наречената системна инерция за стабилността на мрежата.

Той предупреди, че без достатъчно базови мощности развитието на възобновяемите източници не може само по себе си да гарантира сигурността на електроснабдяването. Като предупреждение за рисковете пред европейските системи професорът посочи мащабния срив в Испания.

Проф. д-р инж. Иван Марков защити тезата, че енергийният комплекс „Марица-изток“ остава стратегически за българската икономика и енергийната независимост.

Той призова за изработването на дългосрочна национална енергийна стратегия и предупреди, че спирането на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ ще доведе до сериозни проблеми за електроенергийната система, претоварване на мрежата и рискове за сигурността на снабдяването в Югозападна България.

Финалният акцент постави адвокат Николай Хаджийски, който разгледа темата през призмата на европейското право.

Той обясни, че

европейското законодателство не изключва възможността държавите временно да запазят част от въглищните си мощности, когато това е необходимо за гарантиране на сигурността на електроенергийната система и е подкрепено с ясна национална стратегия

Според него България трябва да използва инструментите, предоставени от европейските регламенти, сред които стратегически резерв, капацитетни механизми, дерогации и инвестиционни програми. Така енергийният преход може да бъде едновременно правно защитим и икономически устойчив.

„Не безсрочно отлагане, а време срещу ангажимент. Не субсидия без план, а договор за сигурност“, обобщи Хаджийски.

Участниците се обединиха около необходимостта от дългосрочна национална енергийна стратегия, която да съчетава сигурността на системата, технологичната модернизация, конкурентоспособността на икономиката и социалната защита на регионите, зависими от въгледобива и производството на електроенергия.