Енергията на нашето тяло е вечна . А ние ?

Представяме само една теория, която според нейните критици има много празноти, неизвестни и неточности, макар в основата си да е вярна за това, че част от човека не умира с физическата смърт.

Както е известно, човешкото тяло се състои от материя и различни видове енергии. Енергията може да бъде както химическа, резултат от определени реакции в човешкия организъм, така и електрическа. Това са различните импулси и сигнали, които се осъществяват в тялото ни. По своята същност реакциите, които се осъществяват във всяко живо същество, го сближават с растенията, които изработват енергия с помощта на фотосинтеза.

Независимо от това процесът на създаване на енергия при човека е много по-сложен. Енергиите, които се генерират в човешкото тяло ежесекундно, могат да са достатъчни да захранят 20- ватова лампа. Основният й източник е процесът на употребата на храна и по своята същност представлява химическа разновидност на енергията. Този вид след това се преобразува в своята кинетичен вариант, който захранва мускулите и позволява на живото същество пълноценно да диша, да се храни, да се движи и размножава.

Както знаем от училищния курс по термодинамика, енергията не може да бъде създадена или разрушена. Тя просто променя състоянието си. Общоизвестно е, че общото количество енергия в изолирана система не се променя. А експериментите на Айнщайн доказват, че материята и енергията са две стъпала на една и съща стълба.

Ако разглеждаме Вселената като своеобразна затворена система, може да се направи изводът, че абсолютно всички атоми и частици, запълващи нашето мироздание в момента на Големия взрив, днес присъстват редом с нас. Даже независимо от това, че всички живи същества на Земята представляват открити системи, способни да обменят енергия със заобикалящия ги свят, след смъртта цялата съвкупност от атомите, от които се състоим, се препрофилира. Това позволява на енергията на живото същество да продължи да се излъчва като ехо в пространството до края на времената.

Известният физик Аарон Фримън потвърждава тази необичайна теория. Ученият смята, че първият закон на термодинамиката опровергава нашето разбиране за смъртта такава, каквато сме свикнали да я виждаме. Всяка вибрация на тялото на живия организъм, всяка частица и вълна, излъчвани от всички тези малки частици, не могат да бъдат разрушени или унищожени по никакъв начин. Според закона за запазване на енергията ние не умираме. А просто един ден ставаме не така системно подредени, както сме свикнали да се възприемаме.