Енергийно светилище край Стрелча било дом на пеласгите?

Мегалитният комплекс Скумсале е един от най-големите по площ на територията на България. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти с култово предназначение.

От особен интерес е конфигурацията от мегалити в северната му част, където на голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скали са разположени тронове, улеи, жертвеници и други скално-изсечени елементи и конфигурации.

Според издателя на окултна литература Мария Арабаджиева, Скумсале е конструкция от специални съоръжения от камъни, които повтарят едно към едно Дървото на живота в Кабала. И все едно е ползвано за обучение на Големите аркани.

Големите аркани са наименувани на 11-те сефирота в Дървото на живота и олицетворяват сферата, върху която искате да медитирате или да издигнете във вашия Аз.

Това е място с изключително силна енергия, най-вероятно то е било създадено от предшествениците на траките, пеласгите, казва Мария Арабаджиева, която е направила своите изводи на базата на изучаването на множество старинни книги, разкриващи историята на човечеството. Подобни места има в Пирин, Рила, Странджа и Родопите.

Пеласгите са имали руническа писменост, имаме такъв надпис край Ситово.

Съществува изследване от 2009 г. на френски учени и те изследвайки албанците, стигат до извода, че те не са илирийци, а най-чисти наследници на древните пеласги.

Пеласгите са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес.

Мегалитният комплекс Скумсале е комплексен паметник, разположен над Стрелча на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока и с внушителни размери – дължина 1300 m и широчина 600 m. Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи (мегалитни масиви и скали), които се издигат и доминират околния терен. Всяка мегалитна група е „приобщена“ и свързана в археологически обект по различен начин с предходната посредством скални арки, скално-изсечени тронове (престоли), скални платформи, мегалитни съоръжения с яйцевидна форма и др. Концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи в скалите е впечатляваща.

Северната част на светилището е оформена около поляна с площ около 25 декара. Около мегалитната формация, която се намира от северната страна на рида са разположени по-малки формации от мегалити. Тя е заобиколен е от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход. В източната част на масива доминира скален „трон“, ориентиран на североизток, а на върха му се наблюдава загладена изкуствено скална площадка ориентирана на юг.

Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са тясно свързани. Според доц. Алексей Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ със голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.