ЕП номинира Мъск за наградата "Сахаров" за свобода на мисълта

Илон Мъск изненадващо попадна сред номинираните от Европейския парламент за наградата "Сахаров" за 2023 г. Призът се връчва за свобода на словото и мисълта, а номинацията на милиардера бе издигната от групата "Идентичност и демокрация" в ЕП.

Той е предложен за получаване на приза заради "разкритията на практики на предишното ръководство на социалната мрежа Twitter, които са вредели на свободата на изразяване в мрежата", предаде пресцентърът на Европейския парламент.

Мъск обявява, че иска да прекрати тези практики и е против отказването на достъп на хора до платформата заради политическите им убеждения, гласят още аргументите.

Припомняме, че новият собственик на Twitter върна в социалната мрежа блокирания заради реч на омразата при бунта в Капитолия бивш президент на САЩ Доналд Тръмп. Реформите му в платформата обаче са спорни, а наскоро Мъск обяви, че ще я направи платена.

Махса Амини и жените на Иран бяха номинирани от групата на Европейската народна партия. През септември 2022 г. Махса Амини, 22-годишна жена от кюрдски произход, бе арестувана по време на посещение в Техеран и бе пребита от т. нар. „морална полиция“ в Иран, защото носила мюсюлманския шал хиджаб по неправилен начин. Нейната смърт няколко дни по-късно предизвика масови протести в Иран, предвождани от жени. Под лозунга „Жена, живот, свобода“ те се обявяват против правилата за носене на хиджаб и други дискриминационни закони.

Групата на социалистите и демократите в Парламента също номинира Махса Амини и движението „Жена, живот, свобода“ като представители на борбата за права на жените в Иран.

Афганистанските активистки за образование Марзия Амири, Парасто Хаким и Матиула Веса са номинирани от Петрас Аущревичус, Хана Нойман и още 57 депутати. Амири основава най-голямата мрежа от тайни домашни училища в Афганистан. Хаким помага за създаването на 90 неофициални училища в провинция Урузган. След поемането на властта от талибаните тя дава началото на тайни училища. Веса, която критикува талибанските декрети и публично защитава правото на момичетата на образование, е отвлечена през пролетта на 2023 г.

Групата на Европейската консерватори и реформисти издига номинацията на проевропейския грузински народ и Нино Ломджария, която е изпълнявала функцията на обществен защитник. Номинацията е заради усилията за опазване на правата на грузинците, които са принудени да бягат от окупираните от Русия региони, както и за защитата на свободата на словото и демокрацията в страната.

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс номинира Ванеса Накате, млада жена от Уганда, която се бори за мерки срещу климатичните изменения и за права на човека. Накате основава първия клон на движението за климата „Петъци за бъдеще“ в Уганда, и заедно с други млади африканци е сред основателите на движението „Изправи се“.

Тили Мец и 42 други депутати номинират Вилма Нунес де Ескорсия и монсиньор Роландо Хосе Алварес Лагос от Никарагуа. Вилма Нунес де Ескорсия се бори за правата на човека в Никарагуа от десетилетия. Въпреки че е подложена на преследвания, тя остава в страната си и продължава дейността си. Монсиньор Роландо Хосе Алварес Лагос е епископ на Матагалпа и е сред най-отявлените критици на режима на никарагуанския президент Даниел Ортега. През февруари 2023 г., след като отказва да напусне страната, той е осъден на 26 години затвор, а неговото гражданство е отнето.

Групата на Левицата номинира Юстина Видржинска, Морена Херера и Колийн Макникълъс, борещи се за правото на жените на безопасен и законен аборт. Юстина Видржинска е членка на полското движение Abortion Dream Team, осъдена на осем месеца обществен труд за това, че помогнала на друга жена да направи аборт в Полша. Морена Херера е социална активистка, защитаваща правото на жените в Ел Салвадор на аборт. Д-р Колийн Макникълъс е гинеколог от САЩ, която оказва висококачествени медицински грижи на пациенти и подкрепя защитата на репродуктивното здраве.