Епидемия от хепатит тлее у нас

Едва 10% от пациентите с хепатит у нас са диагностицирани. Световната здравна организация призовава за ускоряване на скрининга за ранна диагностика на вирусните заболявания.

Данните бяха съобщени на форум, посветен на елиминирането на хепатит B и С в България, по повод навършването на две години от приемането на Националната програма за контрол и превенция на вирусните хепатити в България 2021 – 2025 г.

Организатор е Световната здравна организация в България с подкрепата на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента.

Стана ясно, че у нас 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно. Диагностицираните обаче са едва 10% от инфектираните, като годишно само 1% от тях се лекуват поради ниското ниво на скрининг и бавния процес по започване на лечението.

Превенцията в България е на изключително ниско ниво. Само 40% от възрастните си правят задължителните годишни профилактични изследвания. Хората трябва проактивно да търсят профилактични изследвания, за да разберат, че са инфектирани с хепатит В или С и да се лекуват. От своя страна, Здравната каса трябва да престане с ненужното изискване за 6-месечно проследяване на диагностицираните и да отпуска лечение веднага. Иначе никога няма да елиминираме вирусните хепатити. А най-важното е, че докато чакат, хората получават необратими увреждания и дори умират, заяви председателят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.

През април 2021 г. беше приета Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. с основна цел намаляване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 г. Бюджетът на програма за периода е над 15 милиона лева, като 4 милиона от тези средства са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и са заделени за скрининг.

Експертният съвет към Националната програма е предложил да се създаде Наредба за надзор и проследяване на болните с вирусни хепатити, тъй като в момента много от новооткритите пациенти не достигат до лечение и техните близки рискуват да се инфектират. Осигурен е и достъп до изследване за вируса на хепатит С по време на бременност с цел превенция на риска от предаване на инфекцията с хепатит С от майка на дете.

Две години след приемането на Програмата още не е променен чл. 82 от Закона за здравето, за да започне да се финансира лечението и на здравнонеосигурените с хепатит В и хепатит С, съобщиха Илия Тасев, директор дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ и д-р Мария Тюфекчиева от Министерството на здравеопазването. 

В подкрепа на по-добрата информираност на населението за възможностите за тестване по Националната програма вече е създаден и функционира публичен Viber канал за вирусните хепатити с име “ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА“. Мисията му е да се насърчи хората поне веднъж в живота си да се тестват за хепатит В и С. Дигиталната кампания се реализира от Сдружение „ХепАктив“ и Viber България с подкрепата на Министерство на здравеопазването и българския офис на Световната здравна организация.

Евгени Младенов, инспектор в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР обясни, че не е възможен навременен скрининг и лечение за хепатит С на лишените от свобода заради изискването на НЗОК за 6-месечно проследяване.

Едва 12% от лишените от свобода остават в затворите в рамките на една година и могат да бъдат лекувани. Голям проблем е осигуряването на конвой и въоръжена охрана, докато на тези пациенти се правят задължителните изследвания. Това прави невъзможно лечението по време на сроковете за лишаване от свобода, поясни той. 

„В България проблемът с чернодробните заболявания е голям не само заради вирусните хепатити, но и защото България е на 8-мо място в света по консумация на алкохол, а 26,3% от жените и 28,3% от мъжете страдат от затлъстяване“, обърна внимание Джакомо Донини, Програмен директор на Глобалния Институт за чернодробни заболявания.