Ерозия изяжда стенописи от XII век в Трапезица

За силна ерозия, заради която ценните стенописи от XII век в някои от църквите в Трапезица са подпухнали и се ронят, алармираха великотърновци.

„Състоянието им наистина е лошо, отдавна е известно на реставраторите, но не е катастрофално. Освен това не се отнася за цели стенописи, а за участъци по тях. Основно проблемите са в църква №10, защото тя обира най-много почвена влага. Причината е, че до нея има опряна пръст, която попива дъждовната вода и оттам отива в зидовете.

През порите на камъните тази влага влиза в стенописите и това е обяснението за влошеното състояние и на тези в другите църкви на хълма. Това са естествени ерозионни процеси и няма как да се спрат. Тези дни не се е случило нищо ново. Важното е, че стенописите не са оставени без надзор, следят се непрекъснато и опасенията, че ще изчезнат, са неоснователни.

Два пъти годишно се правят внимателни огледи и се пишат предписания“, коментира за в. „Борба“ директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов. И допълни, че ако не се вземат решителни мерки, от тези стенописи наистина може да не остане нищо в един момент.

Реставрационните работи, извършвани досега, целят единствено да удължат времето до този момент и това важи за всички археологически артефакти. Според Иван Църов е направено максималното за тяхното опазване (изолирани са от атмосферната влага), но няма как да се изолират от влагата в почвата.

Най-скорошният оглед е направен през септември т. г. от доц. Евгений Николов, декан на Православния богословски факултет във ВТУ, който е консатирал тревожните факти, а именно, че влагата продължава да влиза през камъка, най-вече това се наблюдава при северните зидове.

Това, за което са се разбрали той и директорът на музея, е в седмицата след Никулден Евгений Николов да направи поредния оглед и да предостави писмено становище, което ще бъде входирано в музея. На тази база д-р Иван Църов ще информира Министерството на културата и Община Велико Търново. И не само това. Този път ученият ще изготви и подробна план-сметка какви средства са нужни за реставрацията на всеки конкретен участък.

Като археологически резерват според чл. 18 от Конституцията на България, Трапезица, както и Царевец и Никополис ад Иструм са изключително и само държавна собственост и всякакви реставрационни работи не могат да се извършват без съгласуване с НИНКН и министъра на културата.

На практика те са под шапката на културното министерство, което от своя страна ги отдава за десетгодишен срок на Общината и с решение на Общинския съвет за всеки обект поотделно са предоставени за стопанисване на РИМ – Велико Търново.

Всички пари от билети и организиране на събития по закон влизат в общинската хазна, а Общината по Закона за опазване на културното наследство е длъжна да реинвесира част от тях за поддържането на обектите. Което и се случва. Тревните площи на Трапезица например се поддържат от ОП „Зелени системи“.

Лошото състояние на стенописите там не е отскоро. Още при първите разкопки, проведени през 1900 г., изследователите са ги оставили да ги валят дъждовете, затова и са се обезцветили. За щастие, непосредствено след тези разкопки от Народния музей изпращат художника Васил Димов, който в периода 1903 – 1904 г. прави копия на стенописите с маслени бои върху платно.

Затова ги имаме в оригиналните цветове. По-късно през 20-те – 30-те години на XX век на откритите църкви със стенописи са направени покриви. Те оцеляват няколко десетилетия, общо взето до 50-те години, когато се правят циментени бордюри около стенописите, а зидовете са запечатани с бетон.

„Това е най-голямата грешка, която е можело да се допусне, защото циментът и част от бетона вследствие дъждовните води изпускат соли, които продължават да обезцветяват стенописите. Те отдавна са загубили качеството си, още когато са разкрити в края на 19-и и началото на 20-и век“, смята Иван Църов.

През 90-те години на XX век доц. Евгений Николов и Ангел Токмакчиев правят частична реставрация на стенописите в църкви с номера 6, 10 и 13. Покривите се поправят, а през 2015 г. с дарение от 1,2 млн. евро на Азербайджан тези църкви са затворени отвсякъде и покривите са поправени, за да се поддържа съответния микроклимат.

Тогава се извършва социализацията на обектите, правят се пътеките между тях, внедрява се и подобаващото осветление, за да бъдат те атрактивни за посетителите. Обаче, тъй като всички църкви са на склон, са запазени стенописите само от северните им страни.

Доста напредва проучването на хълма, но консервацията и реставрацията изостават чувствително – не само на стенописите, но и на разкритите части от сгради. И всичко е поради липса на пари, а не на желание.