ЕС изостава плашещо от САЩ и се нуждае от основен ремонт

Когато в края на август ръководителите на кабинетите на 27-те комисари на ЕС се събраха в белгийската провинция, всички бяха поканени да говорят за това, което според тях трябва да бъде приоритет за есента. Темата, която се открояваше, беше ясна и неочаквана.

Три седмици по-късно председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен излезе на трибуната на Европейския парламент в Страсбург и произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза - списък с минали постижения и бъдещи амбиции на изпълнителната власт на ЕС.

Основното съобщение беше изненадваща инициатива: бившият италиански министър-председател и шеф на Европейската централна банка Марио Драги се завръща на работа, за да напише доклад за състоянието на конкурентоспособността на ЕС и как то да се подобри.

Макар да признава "раждането на геополитически съюз", посочвайки подкрепата за Украйна и по-твърдата линия срещу Китай,

фон дер Лайен посвети около една трета от речта си на преструктурирането на икономиката на ЕС.

"Трябва да погледнем по-напред и да определим как да останем конкурентоспособни", каза тя и представи Драги, като преразказа декларацията му от 2012 г., която се смята за повратна точка в кризата с държавния дълг в еврозоната: "Защото Европа ще направи "каквото е необходимо", за да запази конкурентното си предимство."

Основните цифри са стряскащи.

В доларово изражение икономиката на ЕС е 65% от икономиката на САЩ. Това е спад от 91% през 2013 г.

На глава от населението брутният вътрешен продукт на САЩ е повече от два пъти по-голям от този на ЕС и разликата се увеличава.

Ако се задълбочим в детайлите, историята ще е същата. Вземете списъка на 20-те най-големи технологични компании в света, най-добрите университети в света или капацитета за производство на полупроводници: Европа изостава.

Дългогодишните структурни проблеми, които подкопават ефективността на единния пазар на ЕС, който теоретично трябва да превърне 27 отделни пазара в единен пазар без триене, бяха задълбочени от годините на криза.

Пандемията от COVID-19, която се преля във войната на Русия срещу Украйна, повиши цените на енергията и разходите.

Демографският натиск и затрудненията в образованието доведоха до недостиг на квалифицирана работна ръка. Освен това има бюрократична тежест, която според собствениците на малки и средни предприятия и дипломатите на ЕС смазва потенциала за растеж.

"Необходимо е [в Брюксел] да се подходи сериозно към поправянето на единния пазар, защото не може просто да се говори за него като за "перлата в короната" на съюза, без да се подхожда към него по този начин", казва Маркус Байрер, генерален директор на BusinessEurope, която представлява бизнес лобистки групи от целия ЕС. "В момента хората не разбират колко е важно... както широката общественост, така и политиците". "Ще трябва да намерим начин да го направим отново завладяващо", добавя Байрер. "Защото истинската техническа работа не е завладяваща - да се прегледа цялата нормативна уредба и пречките и да се изработят нещата, които биха обърнали негативните тенденции."

В същото време усилията да се помогне на ЕС да преодолее най-тежките краткосрочни последици от двойната криза от COVID-19 и войната в Украйна създадоха средносрочни рискове.

Изливането на държавни помощи и финансова подкрепа от Брюксел за европейските дружества радикално промени "равните условия на конкуренция" между държавите и техните предприятия,

които някога бяха пазени като основен стълб на единния пазар. Разходите на ЕС за държавна помощ нараснаха от 102,8 млрд. евро през 2015 г. на 334,54 млрд. евро през 2021 г. Между март 2022 г. и август тази година Европа е одобрила държавна помощ в размер на 733 млрд. евро, според неофициални данни на ЕК, с които "Файненшъл Таймс" се запозна.

Този натиск е засилен от желанието да се ускори екологичният преход на континента от изкопаеми горива и да се инвестира в нови, нисковъглеродни технологии. Това е и отговор на конкурентни програми като Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Джо Байдън на стойност 369 млрд. долара и дългогодишната държавна подкрепа, предлагана от Пекин на китайските конкуренти.

По този начин, докато Драги оценява конкурентоспособността, друг бивш италиански министър-председател, Енрико Лета, подготвя отделен доклад за състоянието на вътрешния пазар, който трябва да бъде представен през март.

Лета, който е председател на института "Жак Делор", започна обиколка из европейските столици, за да "излезе от брюкселския балон и да се вслуша в тревогите на място", както сам се изразява.

Дилемата на Европа е да запази силата на единния пазар, както и свободата на движение на капитали, стоки и услуги,

като същевременно се конкурира с Америка, Китай, Индия и други страни, казва Лета.

"Как да натиснем бутона за захранване, като същевременно развиваме четирите свободи и не разрушаваме духа на четирите свободи? Защото искаме да работим за европейския суверенитет, за нова индустриална политика, за силен капацитет на Европа - да процъфтява и да бъде силна", казва той.

Желанието на Европа да се конкурира със САЩ, Китай и нововъзникващите сили като Индия, прави "лесно разрушаването на това, което сме изградили", добавя той. Според Лета това е "идеята за равнопоставеност и свободна конкуренция, която досега беше много, много важна".

Разделение в съюза

Един от моментите на истината за ЕС беше в началото на 2000 г., когато бумът на интернет технологиите създаде десетки големи конгломерати в САЩ, но почти никакви в Европа. През десетилетията след това компаниите от ЕС не успяха да се доближат дори до такива като Apple, Alphabet или Amazon, нито да оспорят мащабите на китайските конкуренти като Alibaba.

Сега създателите на политики в ЕС са силно обезпокоени, че следващата технологична революция - в областта на изкуствения интелект и квантовите изчисления -

ще подмине Европа по същия начин и ще задълбочи още повече пропастта между двете световни икономически суперсили.

Според официални лица и анализатори част от причините за тази пропаст са в мащаба и в невъзможността да се реализира напълно потенциалът на 450-милионното население на ЕС, което е по-голямо от населението на САЩ от 332 млн. души. Друга причина е липсата на сътрудничество между европейските иноватори, компаниите и финансовите институции в целия блок от 27 държави.

И двата проблема са свързани с неуспеха на единния пазар да функционира наистина като едно цяло, а не като 27 отделни пазара, обединени от различни споразумения, но разделени от националната бюрокрация, протекционистичните политики и лошото прилагане на правилата на ЕС.

Всяка индустрия има своите проблеми. Търговците на дребно твърдят, че бариерите в крайна сметка се отразяват на потребителските цени. Ahold Delhaize, холандски супермаркет със седалище в седем европейски държави, заяви през май пред "Файненшъл Таймс", че редовно забелязва различни цени на маркови продукти, произведени в едни и същи фабрики, но продавани в различни държави.

Наред с недостига на квалифицирана работна ръка и високите цени на енергията, на първо място в списъка на корпоративните оплаквания е регулаторната тежест, наложена от Брюксел, казва Байрер.

Много от тях посочват нарастващия брой ограничения за докладване, с които се сблъскват като част от "зелената сделка" на блока - стремеж за бързо преминаване на ЕС към екологични технологии. "Да намалим бюрокрацията!", казват те, а ден по-късно приемат нов набор от закони за надлежна проверка", казва един от висшите дипломати на ЕС с усмивка и свиване на рамене.

В речта си за състоянието на Съюза фон дер Лайен призна това оплакване, като обеща, че всеки нов законодателен акт на ЕС ще изисква "проверка на конкурентоспособността от независим съвет", и обеща нови закони, които ще намалят "с 25%" разпоредбите за отчитане на компаниите на ниво ЕС.

Отпускане на държавна помощ

За някои дипломати от държавите-членки най-голямото предизвикателство пред конкурентоспособността на блока не са дългосрочните тенденции или неумолимият възход на външните съперници. Вместо това заплахата идва от вътрешните решения, взети в разгара на кризите.

Пандемията от COVID-19, а след това и войната на Русия срещу Украйна представляват

заплахи за икономиката, обществото и физическите граници на ЕС, каквито Брюксел не е изпитвал досега.

Фон дер Лайен реагира, като пое по-външна роля от всички свои предшественици, пое безпрецедентен контрол върху властовите лостове на комисията и обеща "геополитическа" комисия, в която Европа ще се наложи повече от всякога.

"Тази геополитическа комисия означава, че тя не е била икономическа комисия, а също така липсва естествен интерес и компетентност в икономическите области на върха на машината", казва един високопоставен дипломат на ЕС. "Което означава, че за области като конкурентоспособност, единен пазар и т.н. не са положени достатъчно усилия".

За да подкрепи борбата с пандемията и войната срещу руската инвазия в Украйна, Брюксел хвърли в огъня наръчника с икономически правила.

Бяха отменени правилата за допустимост на държавните помощи и националните субсидии и беше преустановен надзорът на ЕС върху дефицитите и дълговете на неговите членове.

Правилата на ЕС за държавните помощи бяха създадени, за да защитят по-бедните държави с по-малка фискална мощ от по-богатите държави, които в противен случай биха могли да вливат пари в своите национални шампиони и да им предоставят несправедливо предимство.

Според някои длъжностни лица предимно от южните и източните държави се е случило точно това. В името на икономическата стабилност на целия блок правителствата на страни като Германия и Франция са предоставили на собствените си компании финансова мощ, за да изпреварят съперниците си от ЕС, като междувременно са потъпкали гаранциите на единния пазар.

От 733 млрд. евро държавна помощ, одобрена от Европа между март 2022 г. и август тази година, почти половината е за Германия.

"Всички държави направиха доста странни неща по време на пандемията и войната и в общи линии осъзнаха, че имат картбланш да правят каквото си искат", казва един от служителите, участвал в критични срещи, на които са взети решения за ефективно облекчаване на правилата предвид безпрецедентните кризи.

"Някои от действията на Франция и Германия бяха възмутителни по отношение на държавната помощ. А единният пазар сега е наистина, наистина разклатен",

допълва служителят.

Лета казва, че е особено загрижен от това: "Основният въпрос е как да се гарантира, че може да има общи европейски, а не национални интервенции. Тази поредица от национални намеси наистина рискува да фрагментира вътрешния пазар."

Представителите на Комисията обаче защитават решенията си относно държавните помощи предвид заплахата, която според тях представляват зелените субсидии на САЩ, които според тях могат да предизвикат отлив на компании от ЕС отвъд Атлантическия океан, ако Брюксел не е в състояние поне да се конкурира с паричните помощи, предлагани от Вашингтон.

Паниката около заплахата, която представлява Законът за намаляване на инфлацията, е толкова голяма, че ЕК вече повече от шест месеца води все още нерешени преговори с Белия дом за това как да предостави на дружествата от ЕС достъп до някои от субсидиите.

"Правилата на играта се промениха. Належащите проблеми, свързани с икономическата сигурност, енергийната политика и надпреварата за субсидии усложниха предизвикателствата пред нашата конкурентоспособност",

казва Доналд Рикетс, председател на офиса за ЕС на компанията за корпоративно консултиране FleishmanHillard. "Определящият въпрос за Европа ще бъде не само как страните ще адаптират настоящите си модели на работа, но и дали отговорите им са колективни или национални."

Бумът на държавните помощи тази пролет се случи по време на шестмесечното ротационно председателство на Швеция на ЕС - роля, която преминава от страна в страна и включва председателстване на срещи и определяне на дневния ред. Досега Швеция се считаше за защитник на единния пазар в блока.

"Шведите контролираха най-големия досега взрив на държавните помощи", отбелязва един високопоставен дипломат от друга държава-членка. "И за бога, те трябваше да бъдат хората на "конкурентоспособността"!"

Намиране на консенсус

Преди Драги и Лета имаше трети италиански технократ, който се опитваше да отстрани болежките, засягащи конкурентоспособността на ЕС. Това беше преди повече от 12 години.

Марио Монти, който стана министър-председател на Италия малко повече от година след представянето на доклада си през май 2010 г., изложи 12 препоръки за възстановяване на единния пазар на блока. Това доведе до няколко предложения, но като показателен пример за способността на ЕС да признае слабостите си и неспособността си да ги отстрани, малко от тях бяха действително изпълнени.

Предложението за разработване на "европейска професионална карта", която да позволи признаването на квалификациите на работниците в целия ЕС - ключово за по-интегрирания вътрешен пазар - беше въведено само за шест професии през 2016 г.

Но то не беше разширено извън тези няколко избрани групи, сред които са медицинските сестри и планинските водачи.

Брюксел също така не успя да изпълни препоръките на по-целенасочени, по-малки вътрешни доклади. През 2020 г. Комисията публикува "Съобщение относно пречките пред единния пазар", в което бяха набелязани няколко проблема, свързани с услугите, стоките и свободното движение.

"Ако бяхме приложили този доклад за бариерите през 2020 г., щеше да има наистина значителен напредък в тази област", казва Иева Валескайте, заместник-министър на иновациите за Литва. "Но Комисията реши да намери друг начин да напише доклада. Това сякаш допринася за натрупването на много неща."

Намирането на политически консенсус за необходимите реформи, предложени от Драги и Лета, вероятно ще бъде най-трудното предизвикателство за всяко преразглеждане на конкурентоспособността, предупреждават дипломати от ЕС.

Бумът на държавните помощи стимулира държавите членки, особено по-богатите, да запазят правилата в сегашния им вид.

"Предизвикателството сега е всички тези страни, които две или три години са правили каквото си искат, да се върнат към формация, която да работи в унисон. Необходимо е лидерите да възприемат конкурентоспособността като въпрос на 27 държави, а не като национален въпрос", казва един от служителите, участващи в преговорите между столиците на ЕС.

Най-далечното въздействие на докладите на Драги и Лета вероятно ще бъде върху приоритетите на следващата Европейска комисия, която ще започне работа през 2025 г.

Не е ясно дали фон дер Лайен ще остане на поста си като председател -

резултат, който зависи както от нейното желание за втори мандат, така и от готовността на 27-те лидери на ЕС и на Европейския парламент да ѝ го предоставят.

Но който и да управлява ЕК през 2025-29 г., ще се очаква да възприеме много от препоръките на двамата италианци при изготвянето на законодателните акценти за този мандат.

Лета трябва да представи доклада си през март по време на белгийското председателство на Съвета на ЕС, което започва през януари. Белгия обеща да използва шестте си месеца, за да се съсредоточи върху конкурентоспособността и единния пазар. Унгария, която ще я последва през юли, заяви, че ще направи същото.

Те ще имат задачата да стимулират реформите в отделните столици.

С възлагането на докладите на Драги и Лета ЕС показа готовност да признае проблемите, пред които е изправена неговата конкурентоспособност. Но за да се подобри положението и да се навакса изоставането от все по-конкурентните съперници, ще е необходима много по-голяма политическа воля.

"Европа се нуждае от основен ремонт", казва един от представителите на икономиката в Комисията. "Коренно и цялостно."