ЕС окончателно погреба двигателите с вътрешно горене

Законодателите на ЕС късно снощи (четвъртък 27 октомври) постигнаха споразумение, според което продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене ще бъдат прекратени до 2035 година - важно решение, докато Европа се насочва към бъдещето на предимно електрическите автомобили.

Европейският парламент, представляван от холандския евродепутат Ян Хуитема, и държавите-членки, представлявани от Чешката република, която в момента председателства Съвета на министрите, постигнаха споразумение малко преди 22 часа българско време.

Въпреки че първоначално се смяташе за едно от най-противоречивите законодателни предложения на ЕС в рамките на Зелената сделка, досието относно стандартите за CO₂ постигна бърз напредък и стана първото от климатичния пакет Fit for 55, одобрено от държавите-членки и парламента.

Текстът предвижда всички нови автомобили и микробуси, продавани в ЕС, да бъдат с нулеви емисии до 2035 г.,

което на практика забранява превозните средства с двигатели с вътрешно горене.

Законодателите се споразумяха и за междинна цел за намаляване на емисиите на CO₂ с 55 процента за леките автомобили и 50 процента за лекотоварните до 2030 г. в сравнение с нивата от 2021 г.

Заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс, отговарящ за целите на ЕС в областта на околната среда и климата, каза, че споразумението изпраща силен сигнал към индустрията и потребителите.

„Европа е на път към мобилност с нулеви емисии. Европейските производители на автомобили вече

показаха, че са готови да навлязат на пазара с повече и по-достъпни електрически автомобили“, каза той.

Чешкият министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела каза, че споразумението ще проправи пътя за модерна и конкурентоспособна автомобилна индустрия в ЕС.

В допълнение към постепенното премахване на бензиновите и дизеловите превозни средства, споразумението предвижда и нова методология за отчитане на така наречените емисии през жизнения цикъл на превозните средства, която Комисията ще представи до 2025 г.

В съответствие с желанията на държавите-членки, Комисията също ще публикува двугодишен доклад за напредъка към пътна мобилност с нулеви емисии от 2025 г. нататък.

Той също така разглежда въздействието върху работниците в автомобилната индустрия и потребителите.

Въпросът с така наречената „клауза Ferrari“ също беше изяснен: преговарящите се съгласиха производителите на превозни средства, които произвеждат до 10 000 коли годишно, да бъдат освободени от междинната цел, въпреки че трябва да постигнат нулеви емисии до края на 2035 г.

Ян Хуитема, главният преговарящ на Европейския парламент, похвали сделката, която според него

„осигурява яснота за автомобилната индустрия и стимулира иновациите и инвестициите за производителите на автомобили“.

„Доволен съм, че постигнахме споразумение със Съвета за амбициозна ревизия на целите за 2030 г. и се ангажирахме със 100% намаляване на емисиите до 2035 г. Това е от решаващо значение за постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. и за превръщането на чистото шофиране в по-достъпно за нашите граждани“, каза той.

Въпреки критиките от автомобилната индустрия и консервативните депутати, както в Европейският парламент, така и в държавите-членки преди това,

в крайна сметка бе грасувана целта до 2035 г. ДВГ да бъдат спрени от производство.

Основната спорна точка беше изречение в необвързващата част от законодателството, така наречените съображения, които германското правителство първоначално предложи. В него от Европейската комисия се иска да представи предложение за разрешаване за превозни средства, които „работят изключително с CO₂-неутрални горива“ след 2035 г.

Така се създаде объркване относно това дали ще се прилага само за конкретни превозни средства като линейки например или ще позволи

по-широк обхват на двигатели с вътрешно горене, задвижвани от така наречените „синтетични горива“, които се генерират със зелена електроенергия.

Европейската народна партия (ЕНП), дясноцентристката група в Европейския парламент, смята, че споразумението, дори със съображението, не показва достатъчна отвореност към технологиите.

„Днешното споразумение затръшва вратата към новите технологични разработки и поставя всичко на една карта. Това е грешка“, каза Йенс Гизеке, главният преговарящ на Групата на ЕНП, в изявление след сделката.

„С днешното споразумение „ефектът от Хавана“ става по-реалистичен. След 2035 г. нашите улици може да са пълни със стари автомобили, защото новите коли няма да са налични или ще са недостъпни заради високите си цени“, предупреди Гизеке.

Зелените, от друга страна, приветстваха споразумението. „Европа ще бъде първият континент, който постепенно ще спре продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.

Този вид амбиция показва, че ЕС може да поведе пътя към изменението на климата и ще насърчи други региони да увеличат усилията си за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт“, каза Бас Айкхаут, преговарящ от Зелената партия.