ЕС поряза лошо Силяновска

Северна Македония не е постигнала никакъв напредък по необходимите конституционни промени. Това става ясно от оценка на Европейската комисия (ЕК) в рамките на пакета за разширяването на Европейския съюз (ЕС) за 2026 г., предаде БГНЕС. Агенцията се позовава на източници в институцията.

ЕК настоява Скопие да изпълни ангажиментите, заложени в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., за да може да се пристъпи към отварянето на първия преговорен клъстър "Основополагащи въпроси".

В оценката на Брюксел се отчита, че конституционните изменения (предвиждащи и включване на българското малцинство - б. р.) продължават да бъдат основната пречка пред придвижването на преговорния процес за присъединяването на Северна Македония, докато други държави кандидати вече получават конкретни перспективи за приключване на преговорите.

ЕК приема, че Северна Македония е продължила работата по пътните карти и плана за действие, необходими за отварянето на първия клъстър, но подчертава, че оставащите условия трябва да бъдат изпълнени.

Страната е заседнала по средата в контекста на кандидатите за ЕС.

Същевременно, положително се оценява изпълнението на Програмата за реформи по Плана за растеж за Западните Балкани. Според Брюксел, страната продължава да поддържа и пълно съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.

От ЕК обаче посочват като задължителни следващи стъпки посочва укрепването на независимостта на съдебната власт, засилването на борбата с корупцията и продължаването на реформите в енергийния сектор.

Според оценката на ЕК, въпреки положителните оценки в отделни области, Северна Македония остава в застой по отношение на същинското придвижване на преговорите за членство. Страната има статут на кандидат за член на ЕС от 2005 г. Първата междуправителствена конференция в тази връзка беше проведена през 2022 г., но Скопие все още не е изпълнило условията за отваряне на първия преговорен клъстър.

Вчера президентът на Северна Македония Гордана Силяновска призова 

ЕС да прояви политическа воля

и, след като често настоява за изпълнение на условието за промени в конституцията на Северна Македония, да предложи решения за деблокиране на процеса на европейска интеграция на страната.

"Планът за действие за малцинствата (План за действие по правата на малцинствата и общностите в Северна Македония) е рядък феномен да се изработва с експерти от Съвета на Европа, още по-рядко явление е вместо директно до Европейската комисия, той да се изпраща до съседа за преглед. Всички държави са доволни от Плана за действие за малцинствата, отново само България не е.

Не знам дали това е в духа на искането на ЕС.

Така че по същество нямаме проблем с ЕС, въпреки че рамката за преговори включва условие, което не би трябвало да е там. Но, ето го. Имаме проблем с нашия съсед", заяви Силяновска в интервю за ТВ Сител.

Вписването на българите в конституцията на Северна Македония е условие за начало на преговори с ЕС от преговорната рамка на страната, приета от държавите членки на ЕС и подписана през 2022 г. от правителството на тогавашния премиер Димитър Ковачевски.