Ето причината Брижит да ошамари Макрон преди година

Случката се разигра малко преди двойката да слезе от самолета във виетнамската столица

Новини
17:14 - 13 Май 2026
2625
Ето причината Брижит да ошамари Макрон преди година

Кореспонденция с иранска актриса била причината за плесницата, ударена от първата дама на Франция на съпруга ѝ преди около година, пишат редица френски медии Бе Еф Ем Те Ве, „Воаси“, „Мадам Фигаро“, „20 минют“, като се позовават на френски журналист, съобщава БТА.

Преди почти година медиите от цял свят и интернет пространството трескаво коментираха дали първата дама на Франция Брижит Макрон е шамаросала действително съпруга си, президента Еманюел Макрон, малко преди двойката да слезе от самолета във виетнамската столица.

Сега в нова книга, озаглавена „Една (почти) перфектна двойка“, журналистът Флориан Тардиф, който е политически коментатор за френското издание „Пари мач“, развива хипотезата, че преди около година Макрон е разменял съобщения с иранската актриса Голшифте Фарахани и

първата дама на Франция е разкрила това и е ударила президента.

От антуража на първата дама опровергаха категорично тази версия. Изданието „Паризиен“ дори посочва, че още на 5 март Брижит Макрон е опровергала тези слухове пред самия автор на книгата. Тя му е казала тогава, че никога не гледа телефона на съпруга си.

Преди година Елисейският дворец и семейство Макрон казаха, че жестът, който приличал на плесница, бил шега между двамата съпрузи.

Според журналиста от „Пари мач“ обаче ставало дума за сцена между съпрузи. Той добавя, че

Макрон е поддържал няколко месеца платонична връзка с актрисата,

която живее в Париж. Тази връзка се изразявал в изпращане на съобщения, които били стигнали много далеч. В едно от тях, например Макрон казвал на актрисата: "Намирам Ви за много красива", казва журналистът Тардиф.

Голшифте Фарахани е на 42 години. Тя е родена в Техеран, но е избягала от страната си през 2007 г. и оттогава живее във Франция. Известна е с ролите си в продукциите „Историята на Ели“ на Ашгар Фахради, „Патерсън“ на Джим Джармуш или „Да четеш Лолита в Техеран“ на Еран Риклис.