Еврокомисар плаши с „най-лошата зима в историята"

Инфлацията, която преживяваме, ще хвърли икономиката ни в турбуленция, а предстоящата зима може да бъде една от най-лошите в историята. Това заявява европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони в интервю пред германското издание "Шпигел".

Преживяваме безпрецедентна несигурност, но икономическите данни на Европейския съюз като цяло остават положителни, а ситуацията на пазара на труда е добра, добавя той, след като посочва, че не може да се изключи възможността еврозоната да изпадне в рецесия.

На въпрос дали според него Европа ще трябва да наложи икономии при потреблението на газ, Джентилони отговаря: "Икономията на енергия вече е необходимост. Със сигурност сме свидетели на положително развитие, когато става въпрос за запълването на хранилищата за природен газ и пестенето на енергия. Въпреки това ситуацията в страните членки е много променлива, а в някои от тях може да се наложи нормиране на потреблението".

По думите му това може да бъде предотвратено "със силен, съвместен отговор. Правителствата вече предприемат строги мерки". До края на август средствата, предназначени за справяне с енергийната криза, се равняваха на близо 1 процент от брутния вътрешен продукт на Евросъюза. До края на годината финансирането може да нарасне до 2 процента, предупреждава още еврокомисарят.

Запитан дали европейските страни ще успеят да поддържат такива огромни разходни програми, той казва, че "доколкото е възможно, те (програмите) трябва да бъдат временни и целенасочени".

"Като се има предвид настоящата ситуация, кое правителство би се осмелило да сложи край на програмите за подпомагане, които бяха въведени само преди месец", пита риторично той, след което предупреждава, че за държави, които вече са изправени пред значителни по размер дългове, това може да доведе до постоянни бюджетни проблеми.

На фона на покачващите се лихви, италианецът заявява, че към момента няма опасност от неизплащане на дългови задължения от страна на европейски държави. "Разбира се, лихвените проценти са се повишили леко, но все още са доста ниски. Освен това европейската банкова система е много по-силна, отколкото беше преди 15 години".

Коментирайки предложението на Международния валутен фонд за създаване на нов кризисен фонд по модела на Европейския фонд за възстановяване, Джентилони казва, че "трябва да съсредоточим усилията си върху максимизирането на нашите съществуващи кризисни инструменти и коригирането им". Такъв инструмент е и Фондът за възстановяване. Ако икономическият спад се задълбочи и започне да засяга пазара на труда може да се наложи обмислянето на допълнителни мерки за икономически стимули.

Еврокомисарят отбелязва също така, че като цяло дълговете на страните от еврозоната са достигнали еквивалент на около 100 процента от брутния им вътрешен продукт. "Това е голяма, но не огромна сума в сравнение с други страни като Япония или САЩ", коментира той.

Шест членки на валутния съюз имат дългове над равнището от 100 процента от собственото им БВП. "В тези страни новите заеми трябва да бъдат ограничени", предупреждава още Джентилони.