Европарламентът се загрижи за транссексуалните проститутки

"Богатите мъже - които имат свободни пари, за да ги харчат за секс - се срещат с бедни жени, които трябва да се чукат, за да оцелеят. Така че каква по-голяма разлика може да има?" - пита евродепутатът Мария Нойхл.

Нойхл, която е германски депутат от групата на Социалистите и демократите, е самопровъзгласила се за борец за секс работничките, които не са попаднали доброволно в тази индустрия. Тя настоява за общоевропейска регулация, която да разтърси Европейския парламент, относно сексуалните услуги, защото според нея "Европа е като магнит за секс туризъм".

Нейната позиция е ясна:

продажбата на секс не е работа, а насилие, основано на пола, и трябва да бъде незаконно да купуваш секс или да бъдеш сводник.

Хората, работещи в секс индустрията - предимно жени, но също и мъже, мигранти и транссексуални - не получават пари, за да "изживяват сексуалността си тук, но жените получават пари за това, че стоят неподвижно, че мълчат и че не крещят", казва тя пред "Политико".

Има обаче разногласия по отношение на нейната позиция, като някои предупреждават, че

предложението на Нойчъл може да влоши условията на труд на секс тружениците.

Лука Стивънсън, програмен директор на Европейския алианс за правата на сексуалните работници (ESWA) и бивш сексуален работник, намира позицията ѝ за неуважителна.

"Когато казвате, че проституцията е насилие, основано на пола, [и] форма на платено изнасилване, всъщност казвате, че сексуалните работници не са в състояние да правят разлика между изнасилване и сексуален труд", казва той.

В ЕС продължават ожесточените спорове за това как най-добре да се регулира секс индустрията.

Някои искат пълна забрана - позиция, която обикновено се подкрепя от религиозни и крайно десни групи. Други смятат, че сексуалните услуги трябва да бъдат законни. Скандинавският модел, разработен в Швеция, представлява компромис: той легализира продажбата на секс, докато купуването на секс е криминализирано.

Предложението на Нойхл

да се криминализира във всички страни от ЕС купуването на секс и да се намали експлоатацията на секс работниците

чрез трафиканти на хора разчупва традиционните партийни линии в Брюксел. Въпреки че нейният необвързващ доклад по темата беше приет през септември с 234 гласа, разцеплението в Парламента личи от 122 въздържали се и 175 гласа против.

Намаляването на търсенето е крайната цел за Нойхл, "защото търсенето създава пазар". Основното разсъждение е, че хората в крайна сметка ще спрат да купуват секс от страх да не бъдат криминализирани,

което ще намали количеството на сексуалните услуги.

Депутатът от Зелените Силвия Шпурек обаче не е съгласна с това.

"Криминализирането не е отговорът ... не можем просто да го забраним, защото това изключва секс работниците от обществена грижа и защита", казва тя.

Освен това често

"води до това, че сексуалните работници работят тайно

и са лишени от възможността да се организират и да предприемат ефективни действия срещу експлоатацията в секс индустрията", казва Моника Вана, друг евродепутат от Зелените.

Други, като чешката депутатка Радка Максова, се противопоставя на криминализирането на купувачите на секс услуги, но "е абсолютно съгласна с елементите, които обхващат по-добра социална защита, миграционно и трудово законодателство и програми за подкрепа като най-добрите инструменти, които дават възможност на жените да изберат кариера, различна от сексуалната работа, ако искат".

Според Стивънсън от ESWA примерът на Франция, която през 2016 г. прие модел в скандинавски стил, също повдига въпроси.

Намаляването на търсенето на сексуални услуги там означава, че сексуалните работници имат по-малко власт върху това кого да изберат за свой клиент.

Това доведе до "увеличаване на случаите на ХИВ, сред най-маргинализираните сексуални работници", докато инцидентите с насилие зачестиха,

каза той. В някои западни страни до 70 % от секс работниците са мигранти, което понякога възпрепятства достъпа им до социални и здравни услуги, според документ на Глобалната мрежа на проектите за сексуална работа.

Стивънсън казва, че скандинавският модел е "изключително антифеминистки" и "пренебрегва способността на жените и другите хора да вземат решения за собствения си живот".

Технически погледнато, ЕС не взема решения относно законодателството в областта на сексуалната работа, но Нойхъл иска страните членки да "решат да приемат европейските правила или - и мисля, че това е по-бързо - стъпка по стъпка една след друга страните ще приемат скандинавския модел".

Стивънсън, от друга страна, смята, че законодателите трябва "да седнат с работещите в сферата на сексуалните услуги и да работят за намирането на дългосрочни [решения] на социалните проблеми.

"За съжаление те са толкова убедени, че криминализирането и прекратяването на търсенето е единственият подход, че нямаме никакви смислени решения", казва той.