Евтините дрехи скачат двойно

С екотакса за текстила Европа се кани да спре бързата мода. През миналата седмица Европарламентът гласува нови задължения за текстилния сектор - да плаща сметката за събиране, сортиране и рециклиране.

Правилата обхващат продукти като облекло и аксесоари, одеяла, спално бельо, завеси, шапки, обувки, матраци и килими, включително стоки, които съдържат текстилни материали като кожа, възстановена кожа, каучук или пластмаса.

По-малко от 1% от текстила в световен мащаб се рециклира в момента, твърдят от ЕС, като всяка година в общността се изхвърлят 12,6 милиона тона текстилни отпадъци.

Така от началото на идната година производителите на текстил вероятно ще плащат екотакса, подобно на компаниите, произвеждащи автомобили и електроника. Това се очаква да се отрази най-вече на цените на евтините облекла и да сложи първите спирачки пред бързата мода, правейки я вече не толкова
евтина.

Според производителя Йордан Беловодски, който е и изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил и кожи, със сигурност таксата ще се отрази на бизнеса, ако се плаща изцяло от него. Най-сериозно биха пострадали вносителите на дрехи втора употреба, тъй като те обикновено продават на килограм.

Размерът на таксите все още не е определен, но според Беловодски ще вдигне цените на дрехите, защото е вид косвен данък. Промените няма да се отразят толкова при тези производители, които основно работят за външния пазар.

В световен мащаб в последните години се наблюдава свръхпроизводството на текстилни изделия и многократно увеличаване на отпадъците. У нас за последните 10 години продажбите на облекла са нараснали с 40%, а скокът в количествата текстилни отпадъци е с над 50%.

Повече от 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят годишно, което прави 5 пъти теглото на НДК. Причината - бързата мода е евтина и харесвана. Дрехите стават все по-достъпни и търсени от потребителите, които ги обличат не повече от 8 пъти, сочат изводи от доклад, подготвен по поръчка на Българската асоциация “Кръгов текстил” (БАКТ).

Щандовете с дрехи, които струват по 5, 10 и 20 лева, са обичайна гледка във всички търговски центрове и са много привлекателни за потребителите заради цената и актуалността. Те са от евтини материи, но кройките са напълно в крак с модните тенденции. Въвеждането на екотакса може да вдигне цената им с по 10 лв. на бройка, която за повечето от тях означава двойно увеличение.

Бързата мода се превръща в проблем, защото става един от най-големите замърсители на околната среда в глобален мащаб поради прекомерното производство на дрехи, които се изхабяват само за месец или два. Така текстилната индустрия вече заема четвърто място сред замърсителите след хранителната, строителната и мобилната.

Тази индустрия е огромна и в нея работят повече от 75 млн. души по целия свят, като само у нас се произвежда и изнася текстил за над 8,8 млрд. лева по данни на НСИ за миналата година.

Въвеждането на продуктови такси за текстила се планира за 1 януари 2025 година. На практика новите правила имат за цел да намалят количеството на отпадъците, генерирани от индустрията. Таксата е един от компонентите, тъй като в подкрепената директива за отпадъците е записано, че държавите от ЕС трябва да осигурят и разделно събиране на текстил за повторна употреба и рециклиране.

Според данни в доклада в Европа 75% от изхвърлените дрехи са все още годни за употреба, независимо че са определени като ненужни за собственика им.

По същество такава екотакса съществува в други сектори - към момента например се плаща от производителите на автомобили, електроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми.

В ЕС вече има държави, които са въвели екотаксата - Франция, Швеция, Унгария и Нидерландия. В процес по приемане са Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия.

Първи са френските производители, които от 2007 година финансират разходите за разделно събиране, сортиране, рециклиране и окончателно оползотворяване на отпадъци, генерирани от произведени от тях продукти. От началото на тази година Швеция последва примера. В Белгия се прилага принципът на доброволно финансиране на разходите за текстилни отпадъци от страна на производителите.

Мерки, насърчаващи реално кръговия подход, вече са въведени и в други европейски държави. Пример за това е Нидерландия, която е постигнала над 45% разделно събране на текстила спрямо общия пуснат на пазара. Във Франция процентът е 38, а в Австрия - 20.

Законови изисквания за разделно събиране обаче действат само в две държави от ЕС - Франция и Естония. До края на тази година и България е длъжна да създаде система за разделно събиране на текстила. Към момента това все още не е напълно регламентирано като механизъм и разделното събиране и третиране на текстилните отпадъци се извършва от частни организации на пазарен принцип.