Езерото на скелетите зорко пази тайните си
Езерото Рупкунд е пълно със скелети, които се появяват един месец в годината при топенето на ледовете. Разположено е в дъното на малка долина в Хималаите в област Чамоли, щата Утаракханд, Индия. Езерото е много плитко, като най-голямата му дълбочина е от около 2 метра. Районът е и популярна дестинация за авантюристи, които се опитват да стигнат до него на малко над 5000 метра надморска височина.
Първите съобщения свързани със скелетните останки датират от XIX век, но останките са преоткрити при създаването на парка Нанда Деви през 1942 г. Тогава били открити няколко от скелетите на дъното на езерото, докато е било замръзнало. С настъпването на лятото и размразяването на водите на езерото по краищата му се разкрили още скелети. Смята се че броя на тези скелети е над 300.
При откриването на останките, не е имало никаква информация за тях. Никой не е знаел на кого принадлежат скелетите, от колко време са били там или какво се е случило с тях. Тъй като скелетите са били преоткрити по време на Втората световна война, първото предположение е, че това са останките на войници, може би японски войници, които са загинали при стихия по време на пътуване през Индия. Поради тази възможност идентифицирането на останките станало приоритет.
Екип от следователи бил изпратен в Рупкунд, където бързо се установило, че останките са твърде стари, за да бъдат от времето на вихрещата се война. Така отново интересът към останките намалял и идентифицирането им вече не било приоритет.
При по-късно разследване станало ясно, че останките се състоят и от нещо повече от кости. Студените температури и сухият, студен въздух позволили да се запазят и парченца плът, нокти и коса. Освен това били открити парчета дърво, железни върхове на копия, кожени чехли и бижута. При направено радиовъглеродно датиране в Оксфордският университет било установено, че останките са от около 850 г. сл. н.е. Тъй като нямало доказателства, че около това място се е намирало някакво селище, учените заключили, че тези хора са пътували, когато са починали.
Но какво е причинило смъртта им? Наличие на огромно свлачище? Внезапна поява на бързо развила се болест? Дали тези хора са направили ритуално самоубийство или пък са умрели от глад? Убити ли са при атака от някого? Една теория дори предполага, че хората не са умрели на мястото където е езерото, а телата им са били „докарани“ до там при ледниково движение.
Има местна легенда, която може да хвърли малко светлина върху идентифицирането на останките. В нея се посочва, че Раджа Ясдхавал, кралят на Канаудж, пътувал с бременната си съпруга Рани Балампа. Те били придружени от слуги, танцов състав и други, докато пътували за поклонение до светилището Нанда Деви за празника Нанда Деви Радж Джат, който се провежда на всеки 12 години.
Легендата разказва, че докато пътували, групата е била ударена с „железни топки, хвърлени от небето“ от разгневено божество. Изследователите предполагат, че тези „железни топки“ могат да се отнасят до изключително големи ледени късове от градушка, които внезапно са застигнали пътниците. Бурята била твърде силна и хората нямало къде да се подслонят, така всички загинали близо до Рупкунд. Дълго време тази история била смятана само за легенда, тъй като нямало доказателства, които да я подкрепят. Скорошните находки обаче подкрепят легендата. Например чадъри, които може да са били използвани по време на бурята, били открити разпръснати сред човешките останки, а някои от черепите имат незараснали фрактури, които може да са били причинени от изсипалият се град над главите на хората.
Изследователите стигнали до заключението, че вероятно хората са били убити при буря от градушка. Нараняванията по останките показват, че всеки човек е бил убит от един или повече удари в главата, врата и раменете. Не установили да има наранявания по други части на телата им, което изключва смъртта от свлачище, лавина или оръжие. Въпреки това няма данни дали това е групата, пътувала с царя на Канаудж, както се казва в легендата.
Но в историята има още нещо. Учените, които са изследвали ДНК на телата, са установили, че хората са от южноазиатски произход и че всички те са умрели по едно и също време – около 800 г. сл. н. е. В проучване от 2019 г. обаче се разкрива, че при хората са „установени също така и генетични връзки със Средиземно море, Гърция и Крит и че никой не е свързан помежду си“. Учените също така открили „друга група от 14 жертви“, които според тях са умрели „хиляда години по-късно в някакво събитие“ през XVII и XX век.
Въпреки това Катлийн Морисън, председател на отдела по антропология в университета в Пенсилвания, не вижда нищо интересно в тези открития тъй като според нея елинско царство съществувало на индийският субконтинент около 200 г. пр. н.е. и наличието на голяма група средиземноморски европейци не е голямо откритие.
Днес има други заплахи относно Рупкунд. Това са множеството туристи, които пътуват до там, за да видят останките, а някои от тях ходят дори с мулета. Има туристи, които взимат със себе си кости и скелети, когато си тръгват. Големият брой посетители и преходите на мулета през района водят до повреждането на останките.
Полагат се усилия тази зона да се защити като еко-туристическа дестинация, така че хората и в бъдеще да могат да разглеждат чудесата на Рупкунд, без да рискуват да унищожени или повредят скелетите. Запазването на възможността за по-нататъшни изследвания е от съществено значение, за възможността да научим повече за тази мистериозна група от хора, които са убити преди повече от хилядолетие в Хималаите.
