Филип Буков плува с деца със специални нужди
Каузата, която той подкрепя от години, е част от дългогодишния му ангажимент към благотворителността
Актьорът Филип Буков отново предизвика внимание не само с таланта си на екрана, но и с голямото си сърце, включвайки се в благородна инициатива – плуване с деца със специални нужди. Каузата, която той подкрепя от години, е част от дългогодишния му ангажимент към благотворителността.
Въпреки че жестът му беше посрещнат с много поздравления, веднага се появиха и цинични коментари, обвиняващи звездата, че използва участието си „само за показ“ и за да трупа популярност.
„Той е такъв, защото така е възпитан!“, включи се майка му Росица Букова.
Критиките предизвикаха силна и емоционална реакция от най-близкия му човек – майка му Росица. В публикация във Facebook тя не просто защити сина си, но и разкри истинската история за възпитанието и ценностите, които са оформили Филип Буков.
Росица разказва за кауза, започнала преди повече от две десетилетия. Още когато Филип е бил на 11 години, тя е била сред учредителите на Фондация „Движение на българските майки“, посветена на подкрепата на деца в институции.
„Нашите деца пораснаха в домовете, буквално. Мъкнали са чували с дарения, слушали са истории, които биха настръхнали всеки. Били са с нас – 24/7. Лишавахме ги от себе си, за да бъдем при други деца“, пише Росица.
Майката на актьора подчертава, че Филип е участвал активно в благотворителна дейност – носел е дарения, помагал е на нуждаещи се деца и е бил част от базари и събития, много преди да стане известен.
Днес, когато Филип Буков е разпознаваемо лице, той просто използва своя глас и популярност, за да даде гласност на значими инициативи. Майка му е категорична: това не е поза, а продължение на живота, който той познава от дете.
„Той е такъв, защото така е възпитан. Това е смисълът, който е разбрал, независимо колко пъти е казвал: „Мамо, защо го правиш?““, заключава тя.
В края на своето емоционално обръщение, Росица отправи силен призив към всички, които са склонни да осъждат чуждата добрина, да се замислят над един важен въпрос:
„Аз какво направих за някого днес?“.
