Фискалният съвет вижда ползи от облагането на свръхпечалбите на банките

Фискалният съвет отбелязва, че през последните години 12 страни от ЕС на наложили допълнително облагане на банковия сектор. В свой анализ Симеон Дянков отбелязва, че общата икономическа логика е сходна - когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси.

По думите му един от основните аргументи за подобно облагане е произходът на високите банкови печалби след 2022 г. Той отбелязва, че вдигането на лихвите в Европа е довело до бързо увеличение на приходите от кредити и други лихвоносни банкови активи. Дянков подчертава, че в същото време лихвите по депозитите се увеличават по-бавно.

В резултат на всичко това нетният лихвен доход на банковия сектор нараства значително. В голяма степен това увеличение не е следствие от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск, а от промяната на лихвената среда, изтъква Дянков.

Членът на Фискалния съвет отбелязв, че друга съществена полза от облагането на печалбите на банките е

възможността за генериране на бюджетни приходи, без да се увеличават данъците.

Той посочва, че още едно преимущество е възможността приходите от банковото облагане да бъдат свързани с конкретна обществена необходимост.

Дянков дава пример със Словения, която през 2023 г. въвежда допълнително облагане на банковия сектор след катастрофалните наводнения в страната. По думите му този подход има ясна фискална логика: временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи. Според него по този начин правителството може да ограничи необходимостта от допълнително задлъжняване или от увеличение на други данъци.

Временното облагане върху свръхпечалбата ограничава дългосрочните икономически изкривявания, подчертава Дянков. Временният характер намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска допълнителното облагане да се превърне в пречка пред инвестициите, капитализацията и кредитирането, смята той.

По думите му за България това означава, че евентуална мярка от данък върху свръхпечалбата на банките не представлява общо увеличение на корпоративния данък за банките. Значително по-прецизен подход би бил временен данък върху извънредната банкова печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок.

Според него очакваният приход от над 1 млрд. евро дава шанс да се свие дефицитът в бюджета, без да се вдигат данъците. Еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането, което я доближава до временните режими в Чехия, Литва и Италия, допълва Дянков.