Фрагмент от папирус дава представа за детството на Исус Христос

Исус от Назарет, основната фигура на християнството, е едновременно изключително влиятелна и неясна личност. Въпреки че вероятно е съществувал (доказателствата извън библейските текстове са ограничени до няколко споменавания), историците и богословите знаят много малко за него, особено за ранния му живот.

Съществуват апокрифни разкази, като например апокрифното Евангелие от Тома, в които се обсъждат чудотворните действия на младия Исус в детството, но тези разкази не се приемат за канон. Сега обаче един новооткрит фрагмент от папирус предлага още по-стара версия на този текст.

Макар да се твърди, че Библията представлява канона на християнската вяра и е неизменното Божие слово, тя е претърпяла значителни промени през вековете.

66-е книги, които съставляват Библията, са написани от над 40 автори и в продължение на дълъг период от време.

Освен това има и много други разкази, известни като апокрифи, които не се приемат за Писание, въпреки че някои от тях някога са били смятани за такива. Едно такова произведение от апокрифната литература се оказва незабелязано от десетилетия в Хамбургската държавна и университетска библиотека "Карл фон Осиецки" - фрагмент от папирус, описан като "P.Hamb.Graec. 1011".

Според папиролозите д-р Лайош Беркес от Института за християнство и древност към Хумболтовия университет в Берлин и проф. д-р Габриел Ночи Маседо от Университета в Лиеж, Белгия,

фрагментът принадлежи към най-ранното известно копие на Евангелието от Тома.

Досега най-ранният известен пример за този текст принадлежеше на кодекс от XI в. от н.е., но този нов фрагмент вероятно е бил написан някъде между IV и V в. от н.е. Това очевидно е много по-близо до времето, когато първоначално е било написано Евангелието от Тома - вероятно през II в. сл.н.е.

По този начин папирусът дава нов поглед върху апокрифните истории, които се опитват да представят ранния живот на Исус като предполагаема чудотворна фигура. Той също така ни помага да разберем как тези истории са били предавани през вековете.

"Фрагментът е от изключителен интерес за изследванията", казва д-р Беркес в изявление. "От една страна, защото успяхме да го датираме към IV-V в., което го прави най-ранното известно копие. От друга страна, защото успяхме да получим нови сведения за предаването на текста"", посочва той.

"Откритията ни за този късноантичен гръцки екземпляр на произведението потвърждават настоящата оценка, че Евангелието от младенците според Тома първоначално е написано на гръцки език", допълва д-р Ночи Маседо.

Фрагментът е с размери около 11 на 5 сантиметра и съдържа 13 гръцки реда, с около 10 букви на ред. Той е лежал незабелязано толкова дълго време,

защото учените не са смятали, че е значим.

"Смяташе се, че това е част от ежедневен документ, като например лично писмо или списък за пазаруване, защото почеркът изглежда твърде тромав", обяснява Беркес.

"Първо забелязахме думата "Исус" в текста. След това, сравнявайки го с множество други дигитализирани папируси, го дешифрирахме буква по буква и бързо разбрахме, че не е просто обикновен документ", казва той.

Като анализират и сравняват употребата на думи като "вран" и "клон", които се появяват в текста, изследователите успяват да го съпоставят с Евангелието от Тома. "От сравнението с вече известните ръкописи на това евангелие знаем, че нашият текст е най-ранният. Той следва оригиналния текст, който според сегашното състояние на изследванията е бил написан през II в. сл. н. е.", допълва Беркес.

По-конкретно те го свързват с историята, известна като "оживяването на врабчетата", и вероятно текстът е бил създаден като упражнение по писане в манастир - което обяснява лошия почерк. 

Самият разказ обяснява "второто чудо" на Христос, при което детето Исус си играело край река, където направило врабчета от глина. Когато баща му, Йосиф, го упреква, че прави такова нещо в събота, детето пляска с ръце и съживява фигурките от кал.