Франция и Германия погребват ЕС

Група от експерти, натоварена от Франция и Германия да разгледа бъдещите реформи, представи визия за бъдещ ЕС с четири вида членство, включително “EU lite” (облекчен режим на членство - членуване на основа на политическо сътрудничество без обвързване със законодателството на ЕС) за страни като Великобритания, съобщи „Гардиън“.

Предложението идва в момент, когато лидерът на опозицията в Обединеното кралство Киър Стармър заяви пред президента на Франция Еманюел Макрон, че иска да изгради "още по-силни" отношения между двете страни, ако спечели властта на националните избори, насрочени за следващата година.

С войната в Украйна, която ускори апетита за разширяване, ръководството на ЕС призна, че е необходимо спешно да се започне да се мисли за формата на блока, който може да се увеличи от 27 до 36 държави.

В доклад, представен от Франция и Германия във вторник, институциите на ЕС се призовават да приемат редица реформи, за

да бъдат готови до 2030 г. да приемат нови членове като Украйна.

Експерти от двете европейски държави изготвиха предложенията, насочени към рационализиране на начина на работа на блока във връзка с обмисляната от Брюксел най-голяма вълна на разширяване от десетилетия насам.

Документът не представлява официалната позиция на Германия и Франция, но ще бъде засегнат в дебатите по време на предстоящата среща на върха на 46 европейски държави и неофициалната среща на 27-те лидери на ЕС, която ще се проведе в няколко последователни дни през октомври в Гранада, Испания.

"Ясно е, че разширяването на ЕС е в интерес на всички нас",

заяви министърът на Европа на Германия Анна Лурман, която представи доклада в Брюксел заедно с френския си колега. "Затова трябва да започнем още сега да правим всичко възможно, за да гарантираме, че ЕС е готов за това разширяване."

На работната група от 12 експерти и юристи беше възложено да представи изцяло нова визия за бъдеща Европа.

Едно от предложенията е да има различни степени на членство, включително вътрешен кръг от държави със

"задълбочена интеграция в области като Еврозоната и Шенгенското пространство".

Следващият концентричен кръг би се състоял от настоящия ЕС, а третият кръг - от "асоциирани членове", които участват в единния пазар, като в него биха могли да се включат страни като Норвегия, която е в Европейското икономическо пространство с достъп до търговския блок.

Четвъртият кръг би могъл да бъде място за страни като Обединеното кралство и би включвал

"политическо сътрудничество, без да е необходимо да се обвързва със законодателството на ЕС".

46-те европейски лидери, които ще се срещнат в Испания следващия месец, вече са част от новосъздадената Европейска политическа общност, която включва Обединеното кралство и други страни извън ЕС като Исландия, Сърбия, Косово, Грузия и Молдова.

Други обсъждани реформи включват преминаване от единодушно към квалифицирано мнозинство в ключови области като данъчното облагане, финансите и външните работи в полза на квалифицираното мнозинство. Това ще изисква промени в европейските договори и референдуми в някои страни.

"Правителствата признаха, че по-нататъшно разширяване без подходящи институционални реформи

ще направи още по-трудно, ако не и невъзможно, вземането на решения от ЕС", се казва в документа.

Експертите препоръчват потенциални изключения, при които страните могат да не се съгласят с дадено решение, дори и без да използват правото си на вето.

Документът предвижда също така да се намали прословутата бюрокрация в Брюксел чрез намаляване на броя на еврокомисарите, предложени от държавите-членки в изпълнителния орган на ЕС.

Ако някои държави-членки не искат да се съгласят с промяната на договорите на ЕС, експертите твърдят, че "коалиция на желаещите"

може да продължи реформите в нов "вътрешен кръг" от държави.

Лурман заяви, че документът е бил посрещнат "много положително" на срещата на министрите по европейските въпроси на ЕС, която се проведе във вторник в Брюксел.

Но испанският министър Паскуал Наваро, който присъстваше на срещата, заяви, че разговорите са показали колко далеч една от друга са страните-членки по ключови въпроси, пише БГНЕС.