Франция търси кой да плаща за щетите, причинени от размириците и оценявани на 1 млрд. евро

Разноските за покриване на щетите от размириците във Франция скоро може да бъдат удържани от жилищните помощи, но на някои участници в протестите може да се наложи да плащат за прозорци, които никога не са чупили, пише Асошиейтед прес. 

Френският Сенат одобри тази седмица съответния законопроект с 229 гласа "за" при 105 "против", след като през последните седмици протестите срещу високите разходи за живот прераснаха в най-тежките безредици в страната от години насам, довели до щети, оценявани на над 1 милиард евро, отбелязва БТА. 

Само миналия уикенд полицията арестува близо 2400 души, според властите хиляди магазини са били ограбени или са понесли щети, а кметството на Лимож, датиращо от 19 век, бе опожарено. 

Не само във Франция се търси кой да плати. В цяла Западна Европа правителствата насочват вниманието си не само към участниците в безредиците, но и към техните родители, както и към приложенията, които призовават към излизане на улицата.

И това може би още не е краят. Испанският сайт за проверка на факти "Малдита.ес" (Maldita.es) е засякъл призиви за протести по повод Хелоуин в 46 града в поне девет европейски държави, някои от които призовават към грабежи.

Представители на властите твърдят, че

целта е да се предотвратят следващите безредици и да се покрият разходите от предишните.

Противници на мярката предупреждават, че разширяването на отговорността може да накаже хора, които не са извършили насилие, и да накара други да се страхуват да протестират.

Във Франция всеки, който съзнателно се присъедини към група, подготвяща насилие, може да бъде задължен да плати до 10 000 евро за това, което е унищожено. Същото важи и за всеки, който съзнателно остане на мястото, след като полицията е наредила на тълпата, нанесла щети, да се разпръсне.

Най-трудната част е събирането на сумите, тъй като нарушителите често разполагат с малко пари или само доходи, които законът защитава от конфискация, се посочва в доклад на френския Сенат. 
 
Новият законопроект трябва да осигури още един източник - парите, чрез които държавата подпомага семействата.

Френското законодателство по принцип вече държи родителите отговорни за щети, причинени от техни деца на възраст под 18 години.

Съгласно законопроекта, след като съдебното решение стане окончателно, парите биха могли да се удържат от семейните надбавки и помощта за жилищно настаняване. Сенаторите добавиха към доходите, коиот могат да бъдат засегнато и помощта, осигуряваща минимален доход, на стойност до около 650 евро месечно на човек, и дори надбавката за началото на учебната година, която семействата получават за учебни материали. За покриване на разходите за издръжка защитена от конфискация остава минимална сума.

Поддръжниците на мярката твърдят, че жертвите заслужават обезщетение, а разходите не трябва да се поемат от данъкоплатците. Замяната на една голяма витрина може да струва десетки хиляди евро. След бунтовете през 2023 г. застрахователите са изплатили 793 милиона евро по 16 400 иска, по данни на френската федерация на застрахователите.

Правозащитни организации призоваха депутатите да отхвърлят законопроекта, като предупредиха, че той може да възпрепятства мирните протести и да навреди на семействата, които разчитат на социални помощи. 

Конфискуването на тези плащания "може да има катастрофални последствия за най-бедните",

заяви в изявление Натали Годар от "Амнести Интернешънъл" Франция.

Крайната десница подкрепи законопроекта в Сената, където мнозинство имат консерваторите. Той обаче трябва да бъде гласуван и в Националното събрание (долната камара на френския парламент), където нито един блок не разполага с мнозинство.

Отнемането на социалните помощи на участници в безредиците е отдавнашна идея на Марин льо Пен, лидера на крайнодясната партия "Национален сбор". Сега правителството я е припознава, а Льо Пен води в социологическите проучвания за президентските избори през пролетта на следващата година.