Футболистът Едисон Йорданов пред Lupa.bg: Предпочитам българския химн !

Едисон Йорданов е име, за което се говореше и пишеше преди време у нас. Поради простата причина, че се подвизаваше в Борусия Дортмунд. Преди това се подвизаваше и в друг отбор с име в Германия - Ханза Росток. След това игра в германските Щутгартер Кикерс и Пройсен Мюнстер, Дюделанж от Люксембург, по-късно в Белгия - във Виртон и за Унион Сен Жилоа. Млад е, но остана позабравен. 

Наскоро Еди навърши 28 години (б.а. - роден е на 8 юни 1993 година). Халфът носи българска фамилия, но е наполовина германец - баща му е българин, а майка му германка. С него говорим за нещата от живота - детството, любовта, футбола и страстта към играта, мечтите и реалностите.

- Еди, здравей! Вече натрупа доста години в професионалния футбол и на различни нива от най-великата игра. Но да започнем с твоята визитка от живота - баща ти е българин, майка ти германка. Роден си в Рощок...

- Първо, да те поправя, че правилното произношение е Росток, въпреки че в България сме свикнали да му казваме Рощок. Е, разбира се, това не е голям проблем. Родители ме са се запознали в Росток, 3-4 години преди аз да се родя. В 1995 година живяхме там, след което се преместихме в Юлцен, Долна Саксония. Работата на нашите го изискваше. Всъщност, родителите ми все още си живеят там. Юлцен е на час от Хановер и на час път от Хамбург - два от големите градове в този район. Баща ми преди беше сърдечно-съдов хирург, но сега е педиатър. А майка ми е гинеколог. Имам сестра Катерин, която е родена 1998-ма, и брат Константин, който в момента е на 19 години.

- Живял ли си някога в България?

- Не, никога. Но всяко лято идвахме в България, за малко, когато бях ваканция. Баща ми е град Левски.

- Разкажи още малко за личния си живот, за семейството.

- Имам годеница, която скоро ще стане и моя съпруга - Йегане, иранка е, скоро ще стане на 25. Водил съм я един път в България, показал съм й някои прекрасни места у нас. Щяхме да сключим брак, но коронавирусът обърка плановете ни.

- Как започна с футбола?

- Започнах с "Футбол 7". Харесаха ме треньорите, искаха ме на няколко места, но проблемът тогава беше, че ме искахя наколко големи отбора, но нямаше как да пътувам всеки ден големи разстояния. Тези отбори бяха далеч от Юлцен, а аз малък и нямаше как да се придвижвам сам, а нашите работеха. Исках да играя с по-добри, в по-голям отбор. След време ме приеха в спортното училище в Шверин, където беше интернат. Там играх две години в отбора.

Забелязаха ме от Ханза Росток, но имаше и скаути на Хамбургер и Вердер Бремен, които също ме бяха набелязали. От Ханза бяха най-настоятелни, като голяма роля изигра бащата на настоящия национал Тони Кроос - Роланд, който ме привлече в тима. Беше много добър човек, личеше си, че и самите ръководители ме искат, обръщаха ми доста внимание. В Росток също беше интернат. Там получих повиквателна да играя за националния отбор на Германия до 15 години, където бях рамо до рамо с доста добри футболисти - сегашният национал Антонио Рюдигер, Юлиан Дракслер, Сеад Колашинац - сега национал на Босна и Херцеговина, също и Амин Юнес, преминал през всички възрастови формации на Бундестима.

Заедно с тези футболисти играх още и в националния отбор на Германия в групите U16 и U19. И в този период, в който бях викан паралелно в националните гарнитури на Германия, в Ханза треньор ми беше все Роланд Кроос. Получих шанс да тренирам и с първия отбор на тима, който по това време беше във Втора Бундеслига. През зимата на сезон 2012/2013 записах 12 мача за тима, но не бяхме толкова добри и изпаднахме в Трета лига. Тогава имахме разговори с Вердер Бремен, искаха да ме вземат при тях - мениджър беше Клаус Алофс. Останах още година в Ханза, но за съжаление си контузих коляното - тежка контузия, скъсани връзки и бях аут за 6 месеца. Много тежък период за мен. След рехабилитацията ми договорът с Ханза свърши, аз исках промяна. Тогава изникна възможността да отида в Борусия Дортмунд през 2013 година. Преди това имах разговори с клуба, както и с Юрген Клоп, разбира се. Това беше като сбъднат сън.

- И какво се случи с този сън?

- Първата ми година беше много добра, особено след контузията. Тренирах с първия отбор, направих и две подготовки - през лятото и през зимата. Втората година не беше толкова успешна за мен, бях повече във втория отбор. Допуснах и две грешки. След една година престой в Борусия трябваше да отида в мъжкия отбор, защото вторият е съставен от млади момчета, но там не е мъжки футбол, доста се различава. Аз изчаках още една година, за да получа възможност за първия отбор, но направих грешка. Отчитам го като грешка, не бях готов физически, нито технически, а също и мисленето ми беше различно за това високо ниво. Все пак това беше ниво Шампионска лига. Нещата не вървяха по най-добрия начин за мен и аз това трябваше да го видя. Трябваше повече да работя, защото това е шанс едно на милион - от закуска до вечеря. А нямах този манталитет.

- И след това?

- След това смених отбора, отидох в Трета лига. Но това си е изцяло моя грешка, отчитам си го. Поиграх в Щургартер Кикерс и Пройсен Мюнстер, а след това отидох в Люксембург, при треньора Топмьолер...

- ... При Клаус Топмьолер - известният специалист, чието име се спрягаше преди време за селекционер на националния отбор на България и беше наставник на Димитър Бербатов в Байер Леверкузен?

- Не, при Дино Топмьолер. Но едно малко уточнение - Дино Топпмьолер е син на Клаус Топмьолер. Клаус често беше на нашите мачове в Дюделанж. И винаги говореше ентусиазирано за Бербатов. Дино Тапмьолер ми се обади и ми каза, че иска да ме вземе в Дюделанж. И си казах: "Уау! Какво ще правиш в най-малката за футбол държава?!" Но се оказа, че не е така - имат добър национален отбор, с много млади играчи.

Дино Топмьолер ме научи да играя като десен бек, въпреки че съм бил все полузащитник. Там поиграх 4 месеца, но не беше много добре. Дино Топмьолер ме извика и ми каза: "Виж, ти си офанзивен футболист, трябва да вкарваш голове или да правиш асистенции. А ти не правиш нищо от това. Така при мен не става, ние се борим за шампион всяка година".

И така - в 7-8 мача след това не играх, бях все резерва, търках пейката! И то в Люксембург, а не в Бундеслигата! И останах сам със себе си, анализирах си всичко - играя в отбор, където хората ходят на работа и тренират, а аз съм резерва!? Настъпиха много промени в живота ми, трябваше да знам какво искам или съм свършен с футбола. Можех да ходя в Университета и да уча, след това просто да правя нещо, но а приключа с футбола. Това бяха опциите пред мен. Реших, че искам да давам всичко за футбола. Топмьолер ми даде възможност да играя десен бек и се справих много добре!

- С Дюделанж стана шампион на Люксембург три пъти и два пъти спечели Купата на страната, но май най-голямата тръпка си остават евротурнирите?

- О, да, разбира се! Участвахме в квалификациите на Шампионската лига, а след това успяхме да влезем и в групите на Лига Европа, където премерихме сили с гръцкия Олимпиакос, Милан и Бетис. По пътя към груповаа фаза преодоляхме последователно Дрита, Легия Варшава и ЧФР Клуж. Взех участие и в шестте мача в Лига Европа, голяма емоция. Уверих се, че нивото е различно и имам още много да уча. Играех успешно в Люксембург, но никой от Германия не се интересуваше от този факт. Затова преминах във Виртон, в Белгия.

- Кое наложи тази промяна?

- Треньорът Дино Топмьолер отиде там, той пое отбора на Виртон. Попита за пет-шест играчи от Дюделанж и ние отидохме там. Така че може да се каже, че Виртон е на половина с играчи от Дюделанж и други играчи от Франция, Белгия. Треньорът обаче имаше няколко проблеми с президента. С Виртон бяхме първи във втора дивизия, много силен сезон, но имах една година договор. Клубът фалира... Имах разговори с Льовен, където играе Кристиян Малинов - бившият футболист на ЦСКА и национал на България. Бяхме на масата за преговори с Льовен през януари, но след това дойде коронавирусът. Малко по-късно отборът смени треньора си в периода май-юни и това промени всичко.

Помислих си: "Ей, пич, направи много силен сезон, а все още нямаш нов отбор!" И дойде предложението от Унион Сен Жилоа, подписах с една цел - да влезе отбора в по-горно ниво. В първите пет кръга имахме 8 точки, треньорът имаше проблеми с отбора. Но след това нещата се нормализираха, играех редовно, спечелихме всичко възможно почти, спечелихме промоция още през март месец. Сега имат голям проект - английски, като този на Брайтън, искат да вземат млади играчи и да ги продадат за милиони, да правят пари. Казаха ми: "Едисон, ти не си толкова млад...", въпреки че треньорът няколко пъти води разговори с ръководството, за да остана. Там някъде се разминаха пътищата ни - бизнесът и футболът. Бях много тъжен, почувствах, че това може би е несправедливо, но това е бизнесът и съм благодарен да се уча и да раста от това.

Цяла година работиш за това, мислиш за отбора, искаш да се получават нещата, бориш се за промоцията, бориш се всеки мач, а накрая да получиш едно: "Мерси и чао!" Тъжно, но гледам напред. Естествено, имаше и мачове, особено през ноември и декември, които не бях на нужното ниво, но след това бях топ. До април дадох всичко от себе си и успяхме! Но понякога животът не е честен. По този начин натрупах още житейски опит, ще остане в съзнанието ми.

- А сега накъде?

- Тренирам в Берлин индивидуално, на хотел съм. От три години имам личен треньор, още от периода в Люксембург, когато имаше притеснения кариерата ми да тръгне надолу още повече или да приключи тотално. Тогава се свързах с него, промених доста неща - поведение, тренировки, храна, спане. Сменихме доста неща. И когато имам, винаги му се обаждам и имаме връзка по време на сезона, дава ми наставления, за да подобрявам различни компоненти. Имам и един технически треньор, с който също работя индивидуално, имам две занимания, като едното почти винаги е във фитнеса - с Филип Бан. При тях идват играчи на Херта, РБ Лайпциг и т.н., не са случайни.

- Имаш ли отбор за новия сезон?

- Не, още нямам. Няма някой, който да ми гарантира на 100%, но аз продължавам да се готвя на ниво. Имахме преговори с български отбор в началото на юни.

- До момента имал ли си преди това сериозни предложения от България?

- Ако има интересни предложения, защо не. Но на този етап наистина не е имало, иначе бих се върнал в България да играя. Знам за Ботев Пд, че имат добър проект, финансиране, искат да влязат в Топ 6, имат амбиции. Канарчетата са отбор, където наистина можеш да направиш нещо, но различно от това, което беше през изминалия сезон. Мястото не отива за отбор като Ботев - с история, с много фенове. Не виждам смисъл да играя във Втора дивизия на Белгия, тъй като не знам какво ще постигна повече. Предния сезон финиширахме с 18 точки пред втория. Там има и изисквания 7 белгийски играчи да бъдат в групата от 18 за мача. Трудно е, защото десен бек винаги има един белгийски, което означава, че е и много по-трудно, а и изискванията са такива, които затрудняват треньорите. Имам преговори и в Германия, но ще видим какво ще стане.

- Гледаш ли българското първенство?

- Гледах няколко мача на Лудогорец, на ЦСКА и Левски. Гледах и мачове на Арда, направиха добър отбор, Локо Пд също играе добре, записа хубави резултати, спечели купи, което не е никак малко. Вече съм на възраст, в която мога да поемам отговорност - играл съм в Лига Европа, играл съм вече в няколко държави, на 28 години съм. Мога да помогна и на младите футболисти в един отбор, за да играем заедно нагоре, да се промени манталитетът им. Във футбола е много важно и да мислиш, не всичко опира само да краката. Един отбор трябва да има една цел, да върви в една посока. Ако има чужденци, бих могъл да помогна и за адаптацията им, тъй като говоря български, немски, английски, френски, малко испански. Мога да помогна. В Белгия видях колко е трудно, когато има групи националности и никой не говори различен език.

- След като знаеш няколко езика, труден ли ти е българският?

- О, знам го, но наистина трябва да го науча по-добре. Трябва ми практика. Иначе разбирам всичко, което се говори, мога да чета спокойно, но говоря с акцент.

- Очакваш ли, че ще те викнат някой ден и в мъжкия национален отбор на България, след като вече имаш мачове за юношеските и младежки формации на Германия?

- Аз съм 50:50 и така се чувствам. Винаги съм живял в Германия, но не познавам живота в България, няма да си кривя душата. Българите са по-топли от немците, имат хубава култура и кухня, чувствам, че ги имам в мен. От немците съм прихванал това, че работя много и преследвам целите си. В младежкия национален отбор беше хубаво, но вече съм стар за него (смее се), въпреки че наскоро навърших 28. Хубаво е треньорите да имат поглед върху играта ми, за да имат основание да ме извикат в националния отбор. С новия селекционер пътят ще е дълъг, ще се сменят някои неща, не може всичко отведнъж, но отборът е добър. Има млади играчи, така че и аз тая надежда да попадна в полезрението на Ясен Петров. Имам надежда, че ще ме повикат, да стигна и до мъжете на България, особено като играх вече в доста мачове в Лига Европа. В Германия имаше и нещо любопитно - викнаха футболист от Кемницер, последният в Трета лига, така че това не би трябвало да е пречка.

- А нямаш ли вариант за Ханза, който се върна във Втора Бундеслига?

- Наистина тази година се очертава много силна. В цял свят едва ли ще има толкова силна втора дивизия - все с отбори, които са оставили трайна следа в елита на Германия, имат и уникални публики. За Ханза съм местен играч, такива търсят по принцип. Във Втора Бундеслига се завърнаха те и Динамо Дрезден - уникални публики, сега ще играят и Вердер Бремен и Шалке, които са били шампиони на Германия, а имената на отбори като Хамбургер, Санкт Паули, Фортуна Дюселдорф, Нюрнберг, Хановер - нивото е изключително високо и ще има определено голям интерес. Не знам дали ще стане нещо с Ханза, но има възможности и за други отбори от Втора Бундеслига, в които да заиграя. Сега в Байерн Мюнхен идва Юлиан Нагелсман, а знаеш ли кой също идва с него?

- Не, честно казано.

- Дино Топмьолер. Моят треньор от Виртон, но беше помощник в РБ Лайпциг на Нагелсман там. Ходил е с него за преговорите с Байерн, а всеки си държи на екипа. Гледах РБ Лайпциг заради Топмьолер, а сега ще гледам повече Байерн. А той е млад специалист.

- На колко е?

- На 40. А Нагелсман е на 33 години.

- Да отправим малко поглед и към Европейското първенство, което стартира наскоро. Какво е усещането да пееш химна на Германия и България, след като си викан и за двата национални отбора?

- Аз не пея...

- Защо?!

- Защото не пея добре (смее се).

- А кой химн ти харесва повече?

- Предпочитам българският! Той е по-мелодичен, красив е.

- Кажи сега мнението си за групата на Германия, където е в група с Франция, Португалия и Унгария - мнозина я нарекоха "Групата на смъртта".

- Тук са фаворитите. За мен класен отбор е Франция и фаворит, въпреки че Германия играе на такива турнири силно (б.а. - интервюто е правено малко преди първите сблъсъци в тази група). За мен ще бъде любопитно представянето на Англия, както и на тима на Белгия, чийто национален отбор има много млади и добри играчи. Там се работи добре, има много академии и затова нивото на футбола е много по-различно. За един опитен отбор са необходими 3-4 опитни футболисти, за да се движи машината. Има и такива, които играят на по 35-36 години, зависи как се чувстваш. Пример - Де Бройне, Гюндоган, Тони Кроос - тези си в най-добра форма в момента и са около или над 30 години. Покрай такива младите израстват. Затова ми е интересен отборът на Англия, въпреки че младоците нямат толкова опит зад гърба си. Но Франция индивидуално изпъква много.

- Връщането на Матс Хумелс и Томас Мюлер в Бундестима ще помогне ли на отбора на Йоахим Льов?

- И двамата направиха силен сезон. Не знам колко асистенции направи Мюлер през този сезон, а Хумелс игра супер интелигентно. Той вкара срещу Франция на Световното първенство, когато Бундестима отстрани Петлите на четвъртфинал, а след това спечели и титлата в Бразилия.

- На кой си се възхищавал или подражавал?

- Гледах с голямо удоволствие отбора на Барселона - генерацията с Шави, Иниеста, Бускетс, Меси, Пуйол... Този отбор беше уникален, оттам станах голям фен на тима. Алвеш играе на сегашната ми позиция, а Меси е извънземен.

- В последните години се говори и се правят сравнения само с Кристиано Роналдо и Лео Меси, но изплува вече и Килиан Мбапе на хоризонта. Твоето предпочитание?

- Кристиано Роналдо е работохолик, той е машина. Сравнете му само снимките на 18 и сега. Той винаги е искал да бъда най-добрият на света и има успех, харесвам го! Ако гледаме само като футболист, то Меси има много неща, но Роналдо е по-комплексен. Но аржентинецът притежава нещо, което други нямат, дори и да тренират 24 часа в денонощието, или цял живот. Все си мисля, че това е невъзможно. Кристиано Роналдо е уникален, а Меси е доминантът на красивия футбол. Роналдо е ефективен като германец, южноамериканецът е най-талантливият футболист, който съм гледал.

- Оценяваш ли вече подобаващо факта, че на стадионите се допуска публика?

- Разбира се, има голяма разлика сега, когато мачовете са с публика, усеща се. Няма значение дали са хиляда или по-малко, но атмосферата е различна. Във всеки един мач се чувства, че липсва този процент от цялостната картинка. Това те кара да правиш още по-хубави неща на терена. Хората оценяват асистенциите, головете, дава ти друго самочувствие, да чуваш аплодисментите или освиркванията, което те мотивира допълнително.

- Коронавирусът стана неразривна част от нашия живот, светът се обърка, но като че ли вече отива към нормалното?

- Да, надявам се. Сега вече и с ваксинирането на доста голяма част от населението, мисля, че всичко трябва бързо да се нормализира и да продължи по старому, но дали ще е така, никой не може да каже. Хората постоянно коментират и говорят за коронавируса. Беше труден период за всички, определено. Невероятно трудни месеци. Децата не ходеха на училище и на детски градини, не даваха да се излиза навън в Германия. Мерките бяха брутални.

Представяте ли си как са се чувствали семействата, които имат няколко деца и малък апартамент, а нямат достатъчно пространство малките да играят? Това е определено много труден период, изпитание за всички, каляване на нервите. Коронавирусът ще го има винаги, вече ще е част от нашето ежедневие, част от нашия живот, но вече с ваксините ще е различно, ще гледаме с друго око на него.

Имам приятел, на 30 години - млад човек, но го изкара много тежко, но за щастие успя да се пребори без да влиза в болницата. Положението му беше на ръба, доста критично. Друг моя приятел, с който се майтапехме с тези неща, не усещаше нито вкус, нито мирис - яде пица, риба, салам, хляб. Всичко му е било без вкус - едно и също.

- Ти изкара ли го коронавируса?

- Не, не съм още. В белгийското първенство ни тестваха всяка седмица, всичките ми изследвания бяха отрицателни, лекарите ми казаха, че не съм го изкарал преди това. Сега съм ваксиниран.

- Еди, благодаря ти за това интервю и за отделеното време. Желая ти всичко най-хубаво и повече късмет!

- Аз също благодаря за интереса! Чрез Lupa.bg искам да благодаря на всички българи да са живи и здрави, а на феновете на футбола да се насладят на едно невероятно Европейско първенство!