Футболистът Георги Илиев: Никога не съм предавал отборите, чиято чест защитавах

У нас
12:50 - 30 Декември 2019
2630
Футболистът Георги Илиев: Никога не съм предавал отборите, чиято чест защитавах

За Георги Илиев вече се говори по друг начин - като за рекордьор. Защото той е футболистът, пратил в небитието постижението на Марин Бакалов от най-много изиграни мачове в елита на България. Илиев подобри 20-годишния рекорд на Бакалов от 454 срещи и вече има зад гърба си 461. 2019 година за варненеца беше наистина много емоционална - трябваше да се раздели с родния Черно море, за да отиде в Локомотив Пд и да успее да подобри постижението на Марин Бакалов.

Името на Жоро Илиев, както и за още няколко негови съотборници от тима на моряците, беше забъркано в скандала "Детектор на лъжата" в средата на годината, в който беше намесен и друг бивш отбор на халфа - ЦСКА. 38-годишният Илиев е оставил тези неща зад гърба си и гледа напред. Не е злопаметен и затова с него имаме джентълменската уговорка да не говорим за скандали и простотии, които постоянно са в нашия футбол. "Радвам се, че от Локомотив Пд ме поканиха и успях да завърша кариерата си по подобаващ начин. Само аз и семейството ми знаем какво ми беше" - това бяха единствените думи, които Георги Илиев каза във връзка с горепосочения проблем.

Сега той е решен да си почива, да преосмисли нещата и да реши какво ще прави за в бъдеще. С него говорим за позитивните неща от живота и във футбола, за неговата кариера и преживяванията му в отборите, където е бил, и най-вече у нас. А статистиката показва следното: 314 мача с екипа на Черно море, 80 за Локомотив Пд и 68 с червената фланелка на ЦСКА, като с последните два отбора е и шампион на България.

- Жоро, да започнем с рекорда...

- Рекордите са, за да се подобряват. Били са и ще бъдат подобрявани. Ще дойде време и следващият играч да задмине моето постижение по мачове, както и голмайсторския рекорд на Петър Жеков, до който най-близо е Мартин Камбуров (б.а. - Жеков е с 253 попадения в елита, а Камбуров с 225). Пожелавам му го от сърце! За мен е голяма гордост, че името ми ще остане в историята - футболистът, записал най-много официални срещи в елита на България.

- Имаше ли момент, в който вече мислеше за рекорда - че имаш тази възможност да го постигнеш, че тялото ти ще издържи и го позволява, че при родната действителност имаш още годинки, в които можеш да поиграеш на високо ниво?

- До преди година този въпрос не стоеше пред мен. Когато минах 400 мача, ми светна лампичката, че мога да го подобря. Но си говорих с приятели и съотборници, че не е толкова важно да постигна това, а да се чувствам добре, да съм ок функционално, да играя и да нося полза на отбора. Това беше важното за мен. Лятото си мислех да спра. После промених решението си и си казах, че ще играя още 6 месеца, където и да е, за да подобря постижението на Марин Бакалов. За мен беше изключително удоволствие, след като от Локо Пд се свързаха с мен, тъй като с този клуб имам много красиви моменти. Тези 6 месеца бяха уникални за мен!

Георги Илиев с досегашния рекордьор Марин Бакалов


- Имаше ли мечта с кой отбор да подобриш този рекорд?

- Не мога да го крия - роден съм във Варна, юноша съм на Черно море и това беше отборът, в който исках да приключа кариерата си, но... Но държа да се знае - аз винаги съм се връщал в Черно море - и от ЦСКА пожелах сам да се върна, и от Китай също. За мен този клуб е нещо по-различно от всички останали. Сега единственото, което мога да направя, е да благодаря на тези хора от Локомотив Пд, които възкресиха края на моята кариера.

- Оттук насетне какво ще правиш? Продължаваш ли?

- Първо ще си почина. 20 години в професионалния футбол, 18 от които по нашите терени, не са малко. определено имам нужда от почивка. Трябва да си поизчистя главата и да реша накъде да поема.

- Треньорство?

- Да, скоро ще взема и диплома, живот и здраве. Ще видим, животът ще покаже.

- Да поговорим и за началото на твоята кариера - юноша си на Черно море, имаш три периода при моряците, като в началото си преотстъпен на Светкавица Търговище. Какво е за едно хлапе да живее с мечтата си и да я достигне?

- Периодът в Светкавица, макар и в "Б" група, е един от най-важните, защото той е началото. Беше 2000-та година, февруари. Получих обаждане от Тошко Великов (б.а. - Тодор Великов (73 год.) е юноша на Черно море, отдал е близо 60 години на клуба, на който три пъти е бил и старши треньор. От 20 години е административен директор на варненци). Предната година той ми беше треньор в юноши старша възраст на Черно море. На полусезона отиде старши треньор в Светкавица, а в последствие ми се обади и пожела да отида да играя в Търговище. Подписах с Черно море договор и веднага бях преотстъпен на Светкавица. Това беше и първата промяна, която усетих след юношеския футбол. В Търговище изиграх 5 мача, малко минути като цяло, но беше първият ми досег с професионалния футбол (б.а. - дебютът му е на 4 март 2000 година при гостуването на Хебър в Пазарджик (0:3).

Изкарах три месеца в Светкавица, след това се върнах в Черно море, взеха ме в казармата. След два месеца два месеца в новобрански център ме прехвърлиха в спортна рота, във военния отбор. Предполагам, че Тошко Великов се е свързал с тогавашния старши треньор на Черно море - Божил Колев, който започна да ме пуска по-често, което за мен беше невероятно!

След около месец тренировки с отбора, имаше пауза за националните отбори, а ние играхме контрола срещу Светкавица в Търговище, след която попаднах в групата за мача с Ботев Пд (б.а. - 14 октомври 2000 г.), което ме изненада. В последствие, при обявяването на титулярите, чух и своето име, което буквално ме скова. Но за мое учудване в дебюта ми в елита бях много спокоен, играта ми вървеше, но загубихме злощастно с 0:1 с гол от дузпа, но бях толкова радостен, че записах първия си мач в "А" група. И така започна всичко. На следващия мач бяхме домакини, вкарах и първия си гол срещу Литекс, които бяха шампиони, имаха страхотен отбор. Победихме ги с 3:2.


- Вторият период в Черно море ти е след ЦСКА, а третият - след Китай. Защо си тръгна от ЦСКА?

- Прекарах 2 години и половина на "Армията". В началото, когато дойдох през зимата на 2006-та, ЦСКА имаше голяма преднина на върха в класирането, но в последствие ги пропиляхме, което беше необяснимо за мен. Тогава Левски стана шампион, като ни изпревари с три точки. (б.а. - сезон 2005/2006 треньор започна Миодраг Йешич, който за кратко беше сменен от Ангел Червенков, а го довърши Пламен Марков). След това имаше лошо настроение между нас, в съблекалнята... На никой не му беше приятно, атмосферата беше доста тягостна. Имаше възможност да отида в Китай, но неща стана разминаване и останах отново в България.

През 2007-ма Стойчо Младенов застана начело на ЦСКА, след като смени Пламен Марков през март. Той не разчиташе много на мен през сезон 2007/2008 - от 15 мача на полусезона аз изиграх 4 или 5, в някои влизах и като резерва. Тогава имахме разговор със Стойчо Младенов - казах му, че ако няма да разчита на мен, да потърся друга възможност. И така стана, че пак се върнах във Варна.

В Китай отидох в началото на 2014-та в Шъдзяджуан Йончен (б.а. - сега клубът се казва Шъдзяджуан Евър Брайт). Година преди това имаше страхотна оферта за мен, пак от Китай, но от друг отбор, а Черно море можеше да вземе добри пари, условията за мен също бяха хубави. Останах разочарован, че не се случиха нещата, тъй като вече бях на възраст за отказване - на 32 години. И е нормално на такъв етап да помислиш малко и за бъдещето. Но по една или друга причина някои хора ме спънаха пак. След като отидох в Китай, на мен ми беше ясно, че този период ще е малък, може би една-две години, и след това ще се върна пак в България, в Черно море. И така се у случи - след като приключи договорът ми с Шъдзяджуан Йончен, се върнах във Варна.


- Разкажи повече и за престоя ти в Китай - голяма страна, големи разстояния в километри, твоят отбор Шъдзяджуан Йончен спечели промоция за елита за първи път в своята история, местната агитка дори прави хореография в твоя чест.

- Началото беше трудно, защото животът там е много различен, културата им, обноските им, храната, език... Аз бях първият чужденец в този отбор (б.а. - през първия си сезон в Китай халфът става голмайстор на отбора с 9 попадения от 26 мача), наложи се да уча и доста думи на китайски, за да мога да се оправям. Ясен Петров беше дошъл с неговия екип с Георги Шейтанов, в последствие се присъединиха и някои други българи, като Емил Гъргоров - Бадема, което направи така, че да е по-леко на всеки от нас.

Отборът беше млад, на две-три години, и целта ни беше да се утвърдим в средата на класирането във втора дивизия. Резултатите обаче бяха други - биехме всички и ръководството промени целите. В последния мач победихме с 3:2, а с това и спечелихме промоция, след като завършихме втори. Беше нещо феноменално, пълен стадион, около 30 000, Бадема вкара дузпа за 3:2 в последната минута.

На следващия сезон беше различно - съвсем друго е нивото в Суперлигата им, организацията, терените, условията. Най-важното беше, че хората оценяват труда, който полагаш и се чувстваш като герой. Завършихме 7-ми в елита, което беше голям успех за такъв млад клуб. Следващия сезон получих контузия и се прибрах в България да се лекувам, а в последствие ми изтече договорът. Първоначално уговорката беше да се върна и да преподпиша, но мениджърът ми искаше да отида в друг отбор и аз отказах и реших да се прибера в България. След ЦСКА имаше интерес от румънски отбор, но не ми се стори удачно да ходя там.

- Странното е, че у нас винаги се говори, че ЦСКА и Левски са големите трамплини за чужбина, но ти не отиде в Китай от "Армията". Защо?

- Не може да се отрече, че водещите отбори у нас пласират повече футболисти в чужбина. Но има и други клубове, които могат да осъществят добри трансфери. Преди бяха все ЦСКА и Левски, но в последно време се промениха нещата - Литекс преди година направи добри трансфери, сега и Лудогорец. При мен се случи така, че отидох в чужбина от Черно море.

- Но ако не беше тези две години в Китай, мачовете ти щяха да бъдат доста повече...

- Да, така е. Съдба!

- В Локомотив Пд постигна първия си голям успех в кариерата - шампионската титла на България през 2004 година. Как се случи този твой трансфер?

- Еми, в Черно море се случи един неприятен инцидент - застреляха президента ни Илия Павлов (б.а. - убиват го на 7 март 2003 година на 42 години. Павлов е и бивш президент на ЦСКА в периода 1994–1999). Тогава един от хората, които помагаха на Черно море, беше Христо Асенов - той се свърза с мен и ме попита дали искам да сменя отбора и да отида в Локомотив. Бях на 21 години, реших се на тази стъпка, да направя промяна. На първата година станахме шампиони, после взехме Суперкупата. Наистина много ми е мило като се сетя, тъй като това беше първият ми голям трофей.

Пловдив е футболен град, а празненствата бяха много вълнуващи, които никога няма да забравя. Опитахме се и през следващия сезон да поддържаме добро ниво, но и тогава така се случи, че убиха и президента Георги Илиев (б.а. - той е застрелян на 25 август 2005 година в Слънчев бряг). Беше тежък момент за клуба. И последва трансфер на четирима футболисти, които през зимата на 2006-та отидохме в ЦСКА - аз, Кирил Котев, Александър Тунчев и Даниел Георгиев. До този момент кариерата ми се развиваше по инерция.

- Кога започнахте да говорите и да вярвате в титлата с Локомотив Пд?

- По средата на сезона. Точно последния есенен кръг победихме ЦСКА в Пловдив с 3:1. Това беше мачът, който ни даде криле, зимувахме първи и ни даде надежди за следващия полусезон. Радвам се, че до края не изпуснахме водачеството. Показахме на всички, че имаме възможности и че можем да се борим за немислимото до този момент.

- А кой ви беше най-трудният мач през този шампионски сезон?

- Най-трудният от психологическа гледна точка беше със Славия в предпоследния 29-ти кръг (б.а. - 8 май 2004 година), с него станахме шампиони. Поведохме с 2:0 на "Лаута", след това ни върнаха един гол, наля се олово в краката, както се казва. След това ни изравниха, а мачът беше изключително напрегнат. Накрай Нешко Милованович вкара от дузпа в 78-та минута и станахме шампиони (б.а. - в крайното класиране Локо Пд събира 75 точки, три повече от Левски). В последния кръг играхме на "Армията" срещу ЦСКА и завършихме 1:1, но това вече нямаше значение. Но със сигурност домакинската ни среща със Славия беше най-трудната.

- Да поговорим и за националния отбор - ти ставаш част от него след Европейското в Португалия през 2004-та година, когато още селекционер беше Пламен Марков. Но кой те повика да играеш за България?

- Христо Стоичков ме повика, по това време той беше селекционер. При него направих дебют, в края на 2004-та в контрола с Египет (б.а. - 1:1 на 29 ноември 2004 г.) Доста млади момчета повикаха тогава, за нас вкара Емо Гъргоров. Иначе първия си гол с националната фланелка отбелязах на 7 септември 2005 г. при победа с 3:2 над Исландия в квалификацията за Световното първенство през 2006-та в Германия. Горд съм, че съм бил при трима национални селекционери, които бяха част от големия ни отбор от онова златно поколение от 1994 година - Христо Стоичков, Любослав Пенев и Красимир Балъков. И това ме прави щастлив, че точно тези тримата са заложили на мен. Имаше и през годините и други селекционери, които не разчитаха на мен, въпреки че съм бил във форма.

- Как си обясняваш точно този факт, че в този период, някъде около 5 години, ти не получи повиквателна за България?

- Явно не съм влизал в концепцията на селекционерите или не съм бил подходящ. За мен националния отбор винаги е бил мястото, където като отидеш, винаги се чувстваш и трябва да се чувстваш горд. Не мога да се сърдя, че не са ме викали. Със сигурност е имало някакво чувство на раздразнение в мен, но... Това е най-голямата чест и признание - да си викан в националния отбор на своята страна.

- След като поговорихме за националните селекционери, разкажи и за останалите специалисти, с които си работил?

- Най-нормалното е нещо е първият ти треньор да ти е най-мил, най на сърце. Ако не бяха Божил Колев и Тошко Великов нямаше да я има моята кариера. Затова винаги съм им благодарен, защото те ми дадоха тласъка, те направиха най-много за мен. В последствие опитваш и взимаш от всеки следващ по нещо. Имам и хубави спомени от Бруно Акрапович от последния ми престой в Локо Пд, преди това от Ясен Петров в Китай. От всеки съм взел по нещо - дали хубаво, дали лошо... От всеки се учи по нещо. Всеки треньор си има свой характер и почерк, няма двама еднакви. Всеки си има плюсове и минуси, но водещото за всеки са резултатите, които са записвали неговите отбори.

- Спомняш ли си първия гол в евротурнирите с екипа на Локомотив Пд?

- Помня го, разбира се, той ми е един от най-милите. Беше срещу Болтън в турнира за Купата на УЕФА (б.а. - 29 септември 2005 г.), загубихме на "Лазур" в Бургас с 1:2. Първия мач паднахме със същия резултат в Англия. В Пловдив поведохме с моя гол и ако беше останал така резултатът, се класирахме. Преди това отстранихме ОФК Београд. Иначе тежки мачове с Болтън - много еуфория и тъга, но запомнящ се беше голът ми.

- Как се осъществи трансферът ти в ЦСКА и защо в комплект четирима футболисти?

- Беше януари 2006-та. Имаше връзка между двете ръководства, имаше договорка четирима футболисти да преминат на "Армията" в пакет. Мартин Камбуров беше един от играчите, но той осъществи трансфер тогава в Дубай и Дани Георгиев дойде на неговото място. Четиримата пристигнахме в ЦСКА, отборът имаше преднина на върха в класирането, беше изиграл паметните мачове с Байер Леверкузен и Ливърпул в евротурнирите.

Но нещо тогава се счупи, не знам какво. Но нещо не беше както трябва - губехме точки, мачове... Настроението се влоши още повече, колата тръгна по нанадолнището и никой не успя да я спре. Много кофти ситуация се получи и изпуснахме титлата.

През втората година взехме Купата и Суперкупата. По ирония на съдбата финалът през 2006 година за Купата на България беше срещу Черно море, а Бадема вкара два гола, победихме с 3:1. Единият гол на Бадема наистина беше уникален, а той е един от футболистите, с които ми е било удоволствие да играя и се радвам, че след ЦСКА се засякохме с него и в Китай - креативен, с много идеи и хрумвания.

- Помниш ли се дебюта си с екипа на ЦСКА?

- Разбира се, че го помня и той отново беше срещу Ботев Пд, както и при дебюта ми с Черно море. Победихме на "Армията" с 1:0 (б.а. - 5 март 2006 година). Беше една кишавица, тежки условия за игра. В България рядко има добри условия за игра през този период, а голът го вкара Мурад Хидиуед. Аз започнах титуляр, на полувремето ме смени Жозе Фуртадо.

- А първия "червен" гол?

- Беше следващия сезон, играхме първи кръг във Варна срещу Черно море и спечелихме с 2:0. Аз открих резултата, а Сашо Тунчев също вкара. И тук съдбата пак намеси родния ми клуб - както при първия ми трофей с ЦСКА Купата, така и за първия ми гол с екипа на армейците. Този сезон Тунчев отбеляза десетина гола (б.а. - головете са 9 - 7 за първенство и два в евротурнирите), играеше много силно. Той ни измъкна и срещу Хайдук Кула за Купата на УЕФА, след като се разписа в 120-та минута в Белград, а след това отбеляза заедно с Вальо Илиев и срещу Бешикташ.

Малко не ни достигна срещу турците да ги елиминираме, тъй като докарахме мача до продължения в София, но те успяха да ни изравнят и отпаднахме за съжаление. Стадионът беше пълен, уникална атмосфера, феноменална. Същата беше и атмосферата срещу Тулуза - тези два мача са едни от най-красивите, но за жалост все отпаднахме по нещастен начин. Срещу французите не играх, тежко се изживява отстрани.

Явно такава ми е орисията да съм карък в евротурнирите, защото така беше и срещу Болтън с Локо Пд. Все нещо малко не достигаше.

- Защо смениха Пламен Марков през 2007-ма?

- Със сигурност е решение на ръководството, но може би везните бяха наклонени, след като бяхме завършихме наравно в първите два пролетни кръга - 0:0 с Черно море на "Армията" и 1:1 с Локомотив в Пловдив - пак замесени два от бившите ми отбори у нас. И тогава дойде Стойчо Младенов, победихме с 2:0 в София Литекс. В ЦСКА постоянно се гони успехът, няма време за чакане.

- Какво се промени с идването на Стойчо Младенов и идването на новите футболисти, а следващия сезон се оказа шампионски за ЦСКА?

- Той има харизма, това е явно водещото, умее ги нещата. Не винаги най-добрите футболисти постигат нещо в даден отбор, а и футболът е колективен спорт. Тогава играех редовно до полусезона, след това явно не влизах в сметките. Беше 2008-ма януари, заговори се за интерес към мен от китайски отбор. Десетина дни преди началото на първенството на 2007/2008 година играехме първи мач в Ловеч срещу Литекс през август. Тогава Георги Чиликов вкара в края за 1:1. Може би около седмица преди това аз заминах за Китай с уговорката да подпиша договор там. Имах разговори тогава и с Емил Костадинов, той ме увери, че няма да има проби, а направо подписвам. В последствие, като отидох там, се оказа, че трябвало да изиграя контрола и да ме видят, а аз им казах, че това няма да стане, не исках да играя тази проверка. Веднага се прибрах в България, това беше два-три дни преди първия мач с Литекс.

Стойчо Младенов беше разочарован, дори имахме разговор преди една тренировка и той ме пита: "Какво става с теб? Идваш, отиваш си, връщаш се, а аз не знам за какво става въпрос". И може би оттам се влошиха отношенията ни.

В последствие изиграх два мача, които изиграх според мен на добро ниво - влязох резерва срещу Беласица в София и бях цял двубой титуляр срещу Спартак във Варна. И оттам се започна - или извън групата, или съм в нея, но не играя. След 3-4 кръга говорих с него да се разделим и да си намеря отбор, защото е по-добре да играя. Той ме увери, че съм важен за ЦСКА, ще има мачове, в които ще разчита на мен, но нещата се запазиха и всичко си остана постарому. В края на сезона след още един разговор решихме, че е най-добре да се разделим. Като видях, че няма да се разчита на мен, по-добре да си тръгна, отколкото да съм резерва или да не играя изобщо.

- Имало ли е някога оферта към теб от Левски?

- Оферта не знам дали е имало, но имаше запитване след ЦСКА. Имаше едно обаждане, но аз съм такъв човек, че това нямаше как да стане, след като съм носил червения екип. Аз винаги съм бил лоялен към клубовете си. Същото важи и за това, че няма как да облека екипа на Спартак Варна, след като съм играл в Черно море и този на Ботев Пд, след като съм носил черно-белия екип на Локомотив. Няма как да предам хората, които са ме подкрепяли и ада премина в кръвния враг.

- И да завършим интервюто с три блиц въпроса. Първият - любимият ти мач?

- Доста години минаха, както и доста мачове. Но домакинството на Черно море на Лудогорец миналия сезон (б.а. 26 април 2019-та), когато победихме с 2:1, а аз вкарах и двата гола. Единият от фаул от около 25 метра, а другият с ножица. Друг любим мач ми е победата над Левски за Купата, който спечелихме с 4:1 на "Тича".

- Най-куриозният или идиотски картон, който си си изкарвал?

- Със сигурност това е единственият червен, който съм получавал. Играхме с Черно море в Дупница срещу Марек през сезон 2002/2003 (1:1). Съдията свири фаул, който според мен не бях извършил. Но дори и така да е, той не е бил нито за картон, нито за нищо. Бях млад, реагирах, но нито съм казвал нещо нецензурно по адрес на рефера, нито нищо. И той ми даде втори жълт картон. Така за две секунди си изкарах червен картон и бях изгонен. В Китай също имах един куриозен случай - трябваше да си изкарам жълт картон. Оставаха 5 минути до край, а самата ситуация беше абсурдна.

- Любимият ти гол?

- Любим и такъв, с който съм най-горд, е с националния отбор срещу Исландия в световна квалификация за Мондиал 2006. На полувремето изоставахме с 1:2 в София, като за нас вкара Бербатов. В 69-та минута се разписах за 2:2 с удар от границата на наказателното поле, а малко преди края Мартин Петров от фаул вкара победния гол. Иначе имам 3-4 гола със задни ножици, които поставям като изпълнение над останалите мои. Разбира се, имал съм и доста попадения от фаулове.

- И в края на годината е време за класации. Каква е твоята за Футболист на 2019-та?

- Честно казано, нямам особен поглед над играта на българите в чужбина, но за българското първенство е различно. За мен номер 1 е Димитър Илиев. Игра на добро ниво, изведе Локо Пд до Купата на България, вкара важни голове, истински лидер е. Мартин Минчев от Черно море е веднага след него. Доста време бях с този младеж в един отбор и знам как работи, какви усилия полага и какво му коства всичко това. Той е голям талант, има далеч по-голям потенциал, които ще го развие още повече в момента, в който отиде в чужбина. В тройката трябва да е и Мартин Камбуров - вкарва постоянно, води Берое и със сигурност знам какво му е на тази възраст. По-точно знам какво е на 38, а какво е на 39, той трябва да каже (смее се).