Футболистите с най-много червени картони в историята

Футболистите обикновено биват наказвани с жълти или червени картони, когато допуснат грешки на терена. Интересното е, че някои от тях са привлекли вниманието на световната общественост с многото си червени картони в кариерата си.

Предлагаме ви списъка на футболистите с най-много червени картони в историята на футбола.

Много хора се радват на футболните звезди с най-много голове, асистенции и дори чисти мрежи. Тези, които вършат мръсната работа, обаче са третирани като злодеи.

Сега ще научите и имената на футболисти с най-много червени картони за всички времена, включително и клубовете, в които са играли.

Джърмейн Джоунс, Рикардо Куарешма и Джампиеро Пинци

Роденият във Франкфурт 42-годишен бивш американски национал вече е песнионер. В кариерата си той е гонен 14 пъти в 347 мача, а головете му са 39. Дефанзивният халф попада сред известните футболисти с най-много червени картони в историята, а също така е играл за германския (до 2008 г.) и американския (2010-2017 г.) национален отбор. Прекарва клубната си кариера в Англия, Германия, САЩ и Турция, като най-известните имена са Айнтрахт Франкфурт, Байер Леверкузен, Шалке, Бишикташ, Блекбърн, ЛА Галакси, Ню Инглънд Революшън.

Въпреки че е на 40 години, Рикардо Куарешма продължава да е професионален футболист. Ветеранът, който в момента играе за португалския елитен Витория Гимараеш. В 683 срещи, той отбелязва 113 гола, но в този период е отстраняван от игра 14 пъти.

Подвизава се основно като крило и е известен с креативния си дрибъл, техника и хитрост. Куарешма започва професионалната си кариера в Спортинг Лисабон и оттогава има бляскава кариера, като е играл за някои от най-добрите европейски клубове, като Барселона, Интер Милано, Челси и Бешикташ.

Джампиеро Пинци е италиански футболен треньор, а също така и вече бивш играч. 43-годишният Пинци започва кариерата си в родния Лацио през 1988 г., а след това е част и от юношеския отбор на "орлите", и на мъжкия, но за него не записва нито едно участие.

С близо 290 мача за Удинезе и общо 436 мача (реализира и 20 гола) той прекарва времето си в няколко клуба и получава общо 14 червени картона.

Оттегля се през 2019 г. Пинци е най-известен със способността си да развива млади играчи и с умението си да извлича най-доброто от своите отбори. Играл е още за Киево, Бреша и Падова.

Алберто Лопо

43-годишният испанец, роден в Барселона, е отстраняван общо 15 пъти. Това постига за 478 срещи, в които отбелязва 22 попадения. Алберто Лопо има и няколко мача за различните юношески и младежки гарнитури на Испания. Защитникът беше известен с твърдите си единоборства и едва успяваше да избегне картон. Играл е за Еспаньол, Хетафе и Депортиво Ла Коруня.

Филип Мексес и Франческо Тоти

Европейският шампион за 2000 година с националната гарнитура на родата Франция до 19 години се оттегли през 2016-а. 41-годишният бивш защитник изигра 402 срещи в кариерата си, в който отбеляза 24 гола, но и 16 пъти видя червения цвят. Бившият френски централен защитник е един от най-твърдите футболисти на своето поколение.

Филип Мексес започва кариерата си в Оксер, където има над 120 участия и е част от отбора, спечелил титлата в Лига 1 през 2001-2002 г. След това преминава в Рома, където играе в продължение на седем сезона и е част от отбора, спечелил Суперкупата на Италия през 2007 г. След това рита и за Милан. Мексес е част от съставите на Франция за Световното първенство през 2006 г. и надпреварата на Стария континент шест години по-късно.

Филип Мексес е бивш съотборник с легендата на Рома - Франческо Тоти. Момчето от Рим, чиято кариера премина изцяло при "вълците", също има 16 червени картона. Колкото и да е учудващо, но е обяснимо - приемаше нещата присърце.

Гонсало Родригес, Яник Каюзак и Дейвидас Шемберас

39-годишният аржентинец Гонсало Родригес, който има татуировка на легендарните Rolling Stones, се подвизаваше на позицията централен защитник. Той е част от олимпийския отбор на Аржентина на Игрите в Пекин през 2008 г. и има няколко участия за мъжкия национален отбор. Известен е със своята сила и надеждност в защита и е един от най-постоянните играчи в испанския и италиански футбол до преди няколко години. Играл е за клуба на сърцето си в своята родина - Сан Лоренсо, както и за Виляреал и Фиорентина. Има 433 мача в кариерата си, 34 гола и 17 червени картона.

Може би Яник Каюзак е малко известно име за някои, но не е така във Франция. Дефанзивният полузащитник, който приключи кариета си преди две години в Ланс, е внук на френския национал и треньор Пиер Каюзак. Яник е известен с получаването на три червени картона в четири мача през сезон 2016/17 в Лига 1. В цялата си кариера той получава общо 17 червени картона в 419 мача. Отбелязал е и осем попадения.

Дейвидас Шемберас е бивш литовски футболист, който играе като защитник или дефанзивен халф. Започва кариерата си в Жалгирис Вилнюс, където я и приключва през 2015-а. По-голяма част от състезателните му години преминават последователно в Динамо Москва, ЦСКА Москва и Алания Владикавказ, като е един от емблематичните футболисти на руските "армейци" с над 250 срещи. За националния отбор на Литва има 82 участия. След края на кариерата, в която изиграва общо 466 срещи, той е изгонен 17 пъти.

Пабло Алфаро, Херардо Торадо и Гари Медел

Арагонецът Пабло Алфаро вече е на 54, а от миналата година води Мурсия. Роденият в Сарагоса бивш централен защитник е вторият играч с най-много червени картони в историята на Ла Лига - 18 отстранявания. Той е наричан Хирурга заради борбения си и твърд футбол, но и не само... Бранителят е играл за няколко клуба, сред които Барселона, Реал Сарагоса, Расинг Сантандер, Атлетико Мадрид и Севиля.

И Херардо Торадо се пенсионира, а мексиканска футболна звезда по едно време в кариерата си беше и капитан на националния отбор на Мексико, с които участва на три световни първенства - 2002 г., 2006 г. и 2010 г. Той беше талантлив дефанзивен полузащитник с добро владеене на топката и качествени пасове. В 536 срещи получава 18 червени картона, отбелязва и 16 гола. Торадо е играл и за Тенерифе, Севиля и Расинг Сантандер в Испания, както и за родните УНАМ и Круз Азул.

Чилийският национал се е утвърдил сред най-твърдите дефанзивни играчи, с които не много нападатели биха искали да се сблъскат. Но за съжаление способността му да прави критични спирания и единоборства е с цената на това, че е получил 18 червени картона в кариерата си. До момента мачовете му са над 500, но той продължава да рита за бразилския Вашку да Гама, както и за националния на своята родина.

Фернандо Аморебиета

Бившият венесеулски национал, който прекрати кариерата си през 2020 г., е имал удоволствието да влезе преждевременно под душа 19 пъти в 453 срещи. Аморебмиета, който е юноша на Атлетик Билбао, в момента е на 38, се подвизаваше като централен защитник при баските, а след това във Фулъм, Мидълзбро, Спортинг Хихон, преди да залеза на кариерата му плавно да премине през Интепендиенте и да приключи в Серо Портеньо.

Матео Контини и Фелипе Мело

Централният бранител, чиято юношеска кариера стартира в Милан, не успя да се порадва на кой знае какви запомнящи се пребивавания в клубовете, които обиколи. Никъде не успя да запише 90 мача, но във визитката си има общо 468 участия и 20 отстранявания. 43-годишният бивш италиански защитник е играл за няколко клуба в Италия, включително за Наполи, Парма, Монца, Аталанта, Сиена, Бари и испанския Реал Сарагоса.

Той също успя да достигне кота "20" при изгонванията му от терена. В момента Фелипе Мело е 40-годишен, но продължава да се раздава за Флуминензе, с който спечели миналата година Копа "Либертадорес". Бранителят, наричан Питбула, има още доста отличия, спечелени с Фламенго, Крузейро, Палмейрас и Галатасарай.

Той е известен със силните си защитни умения и лидерски качества, представлявал е Бразилия на международни състезания, като печели Копа Америка през 2007 г. и Купата на конфедерациите през 2009 г.

Рафаел Маркес и Паоло Монтеро

С близо 150 мача с националната фланелка и общо 628 в неговата кариера, Рафаел Маркес заема една от челните позиции при червените картони в световен мащаб - 21. Маркес е смятан за най-добрия защитник в историята на Мексико. Той печели и много титли на клубно ниво с Монако и Барселона. Освен блестящите си изяви на терена, легендарният централен защитник не успява да приложи уменията си и в треньорството.

Паоло Монтеро е бивш уругвайски национал, който участва на редица големи форуми с "урусите". Започва професионалната си кариера през 1989 г. в Пенярол, а след това отива на Апенините, за да стане любимец и легендарен футболист на Аталанта и Ювентус. Паоло Монтеро е футболистът с най-голям брой получени червени картони в историята на Серия А. Общият брой на отстраняванията му са 21 в 406 двубоя.

Алексис Руано

Испанецът Делгадо е известен с буйния си нрав на терена. Централният защитник обаче ще бъде запомнен най-вече и с това, че през кариерата си защитава цветовете на почти дузина отбори - Малага, Хетафе, Валенсия, Севиля, Алавес и Расинг Сантандер, както и на Бешикташ и Ал-Ахли. В Хетафе има три престоя и общо 135 мача. Той е получил 22 червени картона.

Сирил Роол

Със своите 25 отстранявания французинът Сирил Роол заема почетната трета позиция. Пенсионираният полузащитник се оттегли, след като игра за Бастия, Ланс, Бордо, Ница и Олимпик Марсилия, калкулирайки на сметката си 369 срещи и едва четири попадения.

Серхио Рамос

Бившият защитник на Реал Мадрид и настоящ на Севиля е известен с черната работа, която върши на терена, както и със силния си характер, докарал му 29 изгонвания в над 800 мача. В момента той е играчът с 25 червени картона в историята на Ла Лига. В Шампионската лига Рамос е натрупал четири отстранявания - рекорд в надпреварата.

Херардо Бедоя

Кой има най-много червени картони в историята? Колумбийският дефанзивен полузащитник Херадо Бедоя, който е изгонен 46 пъти! Доста повече от Рамос, който едва ли ще успее да навакса това изоставане. 49 от неговите общо 552 мача в кариерата му са за националния отбор на Колубмия, а на клубно ниво рита за Депортиво Кали, Расинг, Бока Хуниорс и Санта Фе, където приключва кариерата си и става играещ помощник треньор.
Интересното е, че той е изгонен само 21 минути след дебюта си като наставник през март 2016 г.