Футболните хора у нас в "Смъртоносната игра на България"

Показните разстрели (или тайни такива) на футболни президенти, босове или хора, свързани по някакъв начин с даден клуб у нас, вече е нещо нормално. Не случайно през 2012 година разследване на британското радио ВВС показва, че "корупцията и мафията убиват българския футбол", а материалът е озаглавен "Смъртоносната игра на България". Колко многозначително, нали?

Тези екзекуции са свързани предимно с преплитането между престъпни групировки, сенчест бизнес, уреждане на мачове или политически конфликти.

Общо взето разчистване на сметки, най-често стари такива. Любопитното е, че България държи мрачен световен рекорд по брой разстреляни собственици и висши ръководители на футболни клубове през периода на Прехода (1995 – 2007 г.).

А черната статистика продължава да се увеличава към днешна дата, след като тази нощ беше убит и благодетелят на Ботев Пд - Илиян Филипов.

Разбира се, най-известните, които си заминаха рано от този свят, са двама - Илия Павлов и Георги Илиев. Имена, за които всичко е казано и изписано и не се нуждаят от представяне.

Илия Павлов – беше собственик на "Мултигруп", а в периода 1994 – 1999 г. беше президент на ЦСКА. Бизнесменът, който през 1998-а получи американско гражданство, беше благодетел на по-късен етап и на варненския Черно море. Разстрелян от снайперист през март 2003 г.

След това дойде ред и на Георги Илиев - Главния беше замесен в силовите среди и в частност с ВИС. Братът на Васил Илиев беше собственик на Локомотив Пловдив, прехвърлил преди това активи от кюстендилския Велбъжд, направи "смърфовете" шампиони на България през 2004-а.

Убит от снайперист в заведението му "Буда бар" в Слънчев бряг през август 2005 г., броени часове след като клубът му играе европейски мач - на бургаския стадион "Лазур" срещу сръбския ОФК Београд. Убийството е сходно с това на собственика на "Мултигруп" - Илия Павлов.

Всъщност Филипов е седмият човек от ръководствата на двата големи пловдивски клуба, убит от 1995 г. насам. Първите шестима загиват между 1995-а и 2007 г. Петима от тях са били в управата на Локо, а шестият е бил и в двата клуба. Нито едно от тези убийства не е стигнало до присъда за поръчител или извършител.

Досега черната поредица беше почти изцяло история на"черно-белите".

Тази нощ, след 19 години затишие, тя стигна до Ботев и за първи път до действащ президент на клуба.

Ето 31-годишната хроника у нас:

Георги Калапатиров (Жоро Италианеца) – член на ръководството на Локомотив Пловдив. Убит през 1995 г.

Георги Проданов - член на УС на Локомотив от 1994 г. Занимавал се е с брокерство и кредитиране и загива при автомобилна катастрофа. При огледа се оказва, че маркучите на спирачките са прерязани. В деня на смъртта си е пътувал от Пловдив за София, за да събере раздадени срещу лихва суми. Случаят от юли 1995-а остава неразкрит.

Николай Попов – председател на УС на Локо Пд. Застрелян през 1998 г.

Петър Петров (Пешо Патерицата) – в началото на 90-те е член на УС на Локомотив заедно с Калапатиров и Николай Попов. По-късно става вицепрезидент на Ботев и е убит през 1998 г.

Димитър Димитров (Маймуняка) – бос на Беласица Петрич и Искър“ София. Убит с взривно устройство през 2002 г.

Стоил Славов, Милчо Бонев (Бай Миле) и Дмитрий Минев (Димата Руснака) – членове на УС и финансисти на Славия(част от структурата на СИК). Убити при отделни атентати през 2004 г.

Каква ирония на съдбата - Емил Кюлев с насочен пистолет...

Емил Кюлев – собственик на Локомотив Пловдив за кратък период (преди Георги Илиев) и спонсор на българския футбол. Застрелян в София през октомври 2005 г.

Александър Тасев (Остап) – президент на Локомотив Пловдив. Застрелян в автомобила си в София през май 2007 г. Така "смърфовете" губят трима свои благодетели чрез убийства в рамките на малко над две години!

През 2008 година директорът на Литекс и доверено лице на собственика на ловешкия клуб Гриша Ганчев - Ангел Бончев, е отвлечен и държан 50 дни заради откуп.

Юри Галев - президент на футболния Рилски спортист от Самоков и общински съветник от "Атака" в града, беше прострелян през юни 2010 г. Стрелбата е станала по пътя между Боровец и село Бели Искър около 5 часа сутринта, когато футболният бос се е връщал от купон в курорта.

И един поглед в световен мащаб. Там убитите футболни президенти са свързани предимно с наркокартели (Колумбия), организирана престъпност (Италия, Русия) или политически репресии/граждански войни.

Ето и по-известните случаи:

Жозеп Суньол – президент на Барселона. През 1936 г., в началото на Гражданската война в Испания, е заловен и екзекутиран без съд от франкистките войски край Мадрид поради политическата му дейност като каталунски депутат.

Октавио Агудело – президент на колумбийския клуб Индепендиенте Меделин. Застрелян през 1983 г. в резултат на войните между наркокартелите в Колумбия.

Сесар Вийегас – президент на колумбийския Санта Фе. Застрелян през 2002 г. в Богота в периода на разчистване на сметки около финансиране на футболни клубове с пари от наркотрафик.

Густаво Упеги – президент на колумбийския Енвигадо (открил таланта Хамес Родригес). Убит през 2006 г. от наемни убийци поради връзки с наркокартела Енвигадо.

Лукас Хорхе Палма – президент на аржентински регионални клубове, убит при уреждане на футболно-мафиотски сметки.

Тимур Магомедов – президент на руския Анжи Махачкала (в ранен период от историята му през 90-те). Убит в Дагестан по време на вълната от мафиотски и сепаратистки атентати в Кавказ през 90-те години.

И лирично отклонение - Андрес Ескобар, който често е бъркан с президент, но той е онзи футболист, национал на Колумбия, който беше убит след любимия на българите американски Мондиал през 1994-а след автогол. Информацията гласи, че е по заповед на наркокартели.