Футболният поет

За него е казано и изписано всичко. Истински щастливци са тези, които са имали възможността да наблюдават на живо виртуоза на футболния терен - Димитър Якимов. Днес Митата, както всички го наричат, навършва 83 година. Достолепна възраст.

Все още сърдит на журналистите Митата Якимов страни от медийни изяви, предпочита тихичко да ходи на стадиона и да гледа своя любим ЦСКА, с който се разделиха твърде рано. Но такива бяха нещата в онези години. 30 години не говори пред медиите, защото е обиден на определени журналисти, защото не го избират нито веднъж за футболист на годината.

Якимов притежаваше зашеметяваща техника с изумителен контрол на топката, брилянтен дрибъл и прецизни до съвършенство пасове.

Затова и днес неговите почитатели вдигат гръмки наздравици и отправят благопожелания към поета на българския футбол.

Футболът определено най-много му върви. Училището и браковете – зле. Те не му вървят. На даскало ходи с футболните обувки. В училището се запознава с покойния Иван Славков - Батето, който е в друга паралелка.

Момчето, родено през 1941-а и израснало в софийския квартал "Коньовица", става европейски шампион с юношите на България през 1959 година. Преди това други български юноши не го бяха правили това. Младежкият ни отбор да е на финал - голям успех. Това е и годината на неговия дебют в "А" група - с екипа на Септември в среща с Миньор Перник. Със септемврийци печели Купата на Съветската армия - тогава със статут на национална купа.

Следва и най-успешният период в клубната кариера на Якимов - повече от десетилетие защитава цветовете на ЦДНА, а по-късно и ЦСКА "Септемврийско знаме", като с "армейците" е седемкратен шампион на България, четири пъти печели Купата на Съветската армия.

Не е очаквал, че ЦСКА ще го покани. Годината е 1960-а, октомври месец. Подписва заповед – доброволец в ЦСКА.

Голмайстор на "А" група през 1971 година с 26 попадения.

"Ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата, признава самият Якимов. - Станах голмайстор на България и за награда ме изгониха от ЦСКА".

"До 1962-а карах там казармата. И се срещнах с много велики футболисти, които преди това играеха по Европа, в чужбина. Няма да споменавам всички. Само едно име ще кажа. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката не се спира, а се поема... че се подава напред, а не в краката. Специално на мен ми казваше, че по-трудно е да изработиш ситуацията, отколкото да вкараш гол. Това ми беше голяма грешка. Само подавах, не реализирах", споделя с тъга легендарният ни футболист.

"Изключено беше да отида в Левски. Като дете бях от Левски. Вуйчо ми ме водеше на мачовете на им. След това отидох войник и просто трябваше да стана от ЦСКА", признава той.

Георги Соколов - Соколето, който е една от легендарните фигури на "сините", казва, че не е имало случай да не уцели вратата.

"Моята цел не беше реализирането на головете. Спазвах указанията на Гацо Панайотов. 1971-а година обаче вече ми писна от тази негова заръка и реших да започна да вкарвам. С 26 гола станах голмайстор... имаше и 5-6 дузпи, които умишлено не ги реализирах. "Бронзовата обувка" беше с 27 или 28 гола, "сребърната" с 30 и няколко. Можеше някоя от обувките и аз да грабна, но така стана просто. Няколко гола не ми достигнаха", споделя още Митата.

"И в крайна сметка получих много трагична награда. Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше наградата! Казаха ми, че няма какво да се очаква повече от мен, бях на 30 години. Мисля, че това е парадокс – да станеш голмайстор на страната и на следващата година да не може да играеш. И отидох в Сливен", разказва още Якимов.

Митата е и една от най-ярките фигури в историята на българския национален тим. Реализира победното попадение в мача с Франция през 1961 година, осигурявайки на отбора първо участие на световни финали - на Мондиал'62 в Чили.

С основен принос за победата над Белгия през декември 1965 година, отворила ни вратите към световното първенство в Англия през 1966 година. На Острова приковава вниманието на световната футболна общественост, отчайвайки не друг, а знаменития бразилец Гаринча със спиращ дъха дрибъл. Участва и на Мондиал'70 в Мексико.

Единственият българин носител на "Златната топка" - Христо Стоичков, разкрива, че в детските си години получава най-голямо вдъхновение именно от магьосника с топка в краката - Митата Якимов.