Гаф ли е, че Кирил Петков се срещна с президента на Руанда?

Българският премиер Кирил Петков проведе среща по време на посещението си в Брюксел с президента на Руанда Пол Кагаме, чието състояние се оценява на около половин милиард долара и когото министър-председателят ни цитира като пример за световен борец с корупцията.

Гражданите на Демократична република Конго, Етиопия и Коморските острови, живеещи в Белгия, пристигнали и от други европейски страни, организираха протест в Брюксел пред Европейския съвет в началото на 6-ата среща на върха ЕС-Африка. Протестиращите се обявиха също срещу присъстващия на срещата с ЕС президент на Руанда Пол Кагаме, считан за един от отговорните за геноцида през 1994 г. в страната, начело на Руандския патриотичен фронт – избити са за няколко месеца между 500 000 и 800 000 души от народността тутси, както и умерени хуту.

Според Петков руандийският държавен глава похвалил България, че е тръгнала по пътя на Руанда: „Вика, пътят, по който си тръгнал, е много верен. Не се таргетират малките хора, таргетираш големите босове, защото, вика, всичко тръгва отгоре. Така че ме поздрави, той е следял, изглежда, новините от България”, пресъздаде премиерът разговора си с Кагаме пред български журналисти в небрежен стил.

Ето какво написа по този повод журналистът Цветан Фиков във Фейсбук:

"Геноцидът в Руанда е избиване на около 800 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част с мачете и от 2 екстремистки бойни групи на хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 4 месеца от 6 април до средата на юли 1994 г.

Тутси и хуту дори не са племенни групи, а са изкуствено разграничени чернокожи хора по расови белези (тутси са с по-светла кожа и с по-малки и остри носове). Белгийската колониална власт по време на управлението си дава превилегии за работа на тутси, а след изтеглянето на белгийската администрация от Руанда, дава управлението на страната на хуту. Власта е дадена на Президентът Руанда Жювенал Хабяримана - хуту. И той загива в самолетна катастрофа (заедно с него загива и президентът на Бурунди). Появява се слух, че поръчителите са смятаните за превилегировани тутси. Това разрушава крехкото равновесие между общностите. Военни хуту взимат властта. Министър-председателката Агате Увилингийимана е убита на следващия ден, 7 април. Проправителственото радио нажежава обстановката с призиви за убийството на тутси. През 1997 г. е сключено примирие.

През 2000 г., на власт идва Пол Кагаме, след като предшествника му Пастьор Бизимунгу подаде оставка именно заради геноцида през 1994-а. През 2003 г. проведоха първите демократични избори в Руанда. Президентът Пол Кагаме (който е военен лидер на Патриотчиния Фронт на Руанда и офицер от армията на Уганда) беше утвърден за 7 години на поста, с невероятните 95% от гласовете.

Тъй като Африка винаги ме е вълнувала, а Руанда и Уганда са ми крайно интересни заради многогодишните конфликти избиващи до геноцид, покрити с кръв и страдания държави… Разказвам всичко това, за да се знае, че днес президентът Пол Кагаме, който управлява от 2003 г., Руанда, в която има мир едва от 1997-а, е похвалил Киро! “Така се прави”, викал му “бори се корупцията”…

Мисля, че това е постижение от световна величина."