Гърция отказа да изпрати ракетни системи на Украйна

Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос е дал косвен, но отрицателен отговор по време на посещението на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в понеделник относно възможността Гърция да предостави допълнителни оръжейни системи на Украйна, цитира думите му електронното англоезично издание на гръцкия вестник "Катимерини".

Панайотопулос подчерта, че "Гърция не може да допринесе по начин, който намалява отбранителните й способности".

Американското искане беше направено по време на срещата им в Министерството на отбраната в Атина, като Нюланд отчете гръцкия принос до момента.

"Катимерини" разкри на 17 март, че гърците са били попитани за системи, разработени в бившия източен блок, включително ракетните системи земя-въздух "Тор-M1" и "Оса-АК".

Атина отказа тяхното предаване не само защото не иска да подкопае отбранителните способности на собствената си армия, но и поради практически въпроси като необходимостта от лицензиране в случая "Тор-М1" от самата Русия.

Припомняме, че САЩ поискаха и от България, както и от Словакия да бъдат прехвърлени на Украйна зенитно-ракетните системи С-300, произведени в Русия, но и двете страни отказаха, тъй като заявиха, че няма с какво да ги заместят.

Междувременно енергийните въпроси в Източното Средиземноморие също бяха обсъдени във вторник от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и гостуващия израелски вицепремиер и министър на външните работи Яир Лапид.

Основните дискутирани теми на тази среща са били събитията в Украйна, тъй като Израел пое посредническа роля между Москва и Киев.

Срещата се състоя на фона на наддаването за енергийни ресурси в Средиземно море, предизвикана от неотдавнашната среща между израелския президент Исак Херцог и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Енергоресурсите са били обсъдени и на неформалната среща на Мицотакис с Нюланд в момент, когато изглежда, че САЩ се отказват от поддръжката за газопровода EastMed.