Газлайтинг - модерното коварно манипулиране

Газлайтинг е вид психологически тормоз, при който насилникът поставя под съмнение адекватността и психичното здраве на жертвата. Тази манипулативна техника все повече и повече се използва, както в личностен така и в обществен план. Английската дума gaslighting е определена от Merriam-Webster, най-авторитетния онлайн речник в Америка, за "Думата на 2022 година". Това обясни пред Lupa.bg психологът Наталина Пекова - Кралева.

“Ех, ако ти не беше толкова чувствителна, всичко между нас щеше да е чудесно”, „Не си ме разбрала правилно“, или “И така си хубава, но се боя, че ако не отслабнеш, след две години няма да мога да те обичам толкова”... Това са все примери за газлайтинг. 

Главната цел на психологическата манипулация газлайтинг е да накара човек да не е уверен в обективността на своите възприятия и на трезвата си преценка за нещата, а оттам и в самата действителност, да се усъмни в емоционалната си стабилност и дори в своята нормалност, като крайната цел на „насилника“ е да получи власт над жертвата си. 

Във времето тази манипулацията се осъществява достатъчно бавно, за да не се усъмни жертвата, че върху нея се въздейства користно. За съжаление, тази техника работи по-добре, отколкото можем да предположим, затова и често се използва от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи. 

Като форма на емоционално насилие, при която насилникът манипулира ситуациите многократно, за да подмами жертвата да не се доверява на собствената си памет и възприятия, това поведение е коварна форма на злоупотреба. 

Хората, върху които се упражнява този вид насилие, поставят под въпрос собствените си инстинкти, на които са разчитали през целия си живот, спомени за преживени ситуации и колебание в правотата на усещанията, което ги прави несигурни във всяка една ситуация в настоящето. Газлайтингът, като форма на манипулация, поставя човека, към когото е насочено вниманието, в ситуация да вярва сляпо на всичко, което насилникът им казва, независимо от собствения им опит; често предхожда и други видове емоционално и физическо насилие, тъй като жертвата на газлайтинга е по-вероятно да остане и в други ситуации на насилие.

Абстрактното нарицателно съществително име "газлайтинг" като форма на психологично насилие произлиза от заглавието на пиесата от 1938 год. на Патрик Хамилтън "Улицата на ангела" и нейната екранизация през 1944 год. във филма "Светлината на газената лампа" (Gaslight), в който главното действащо лице е скромната и тиха Пола Елквист. 
Тя е представена от несравнимата Ингрид Бергман. Според сюжета главната героиня постепенно полудява по вина на мъжа си (в ролята Шарл Боайе), който в опит да прикрие свои престъпления ѝ внушава, че всички нейни подозрения са израз на болезнена мнителност и нейни личностови недостатъци. 

Той крие предмети (картини, бижута), карайки жена си да повярва, че тя ги е загубила, забравила, че е отговорна, въпреки че в действителност не е виновна за нищо. Той също така затъмнява постепенно светлината в газената лампа, и я уверява, че огънят все още свети със същата интензивност, както преди. Разбира се, това кара главната героиня да чувства, че полудява, тя изпада в паника, не иска да напуска къщата, развива тревожно разстройство и плаче непрекъснато. Съпругът ѝ я предупреждава, че ще я напусне, и я заплашва да я изпрати в психиатрия или затвор. 
Разбира се, насилникът знае много добре какво прави и почти успява, но (както става по филмите) разследващият агент разбира правилно ситуацията и го изобличава.
Въпреки че филмът ни представя краен случай, тази техника на манипулация се използва съзнателно (или несъзнателно) в житейските взаимоотношенията.

Друг много обичан похват е следният: изневеряващите обвиняват своя партньор в изневяра, защото те се чувстват по-добре, когато вярват, че техният най-близък човек се е чувствал или се е държали по същия начин като тях. За здравомислещият човек този прийом е трудно да се разбере и да се осмисли.

Винаги крайната цел е да накарат жертвата да се чувства като психично нестабилна, луда, или да си помисли, че паметта ѝ не работи както трябва.
Често насилникът прибягва до различни методи, за да изхвърли семейството и приятелите от ежедневието, често служейки си с готови изречения като “Всички мислят, че си...", "Мнозина говорят лоши неща зад гърба ти” и др., карайки жертвата да застане срещу хората, които обича и да се почувства така, сякаш не може вече да общува с тях. 

А ако човекът преживяващ тази психическа болка, потърси подкрепа, отговорът е “Ти си луд", "Ти си параноик”, “Мисля, че започваш да полудяваш” и т.н.
Всичко това се прави с цел пълен контрол над насилваната жертва.

Газлайтингът е опасен и може да доведе до липса на увереност, депресия и несигурност в това, кое е реално и кое не е, води до объркване и дезориентация, която причинява съмнения в себе си, страх, трвожност, паника и... параноя. Тук идва добрата новина - газлайтингът работи само, ако не осъзнавате какво се случва, в противен случай не действа.
За това, - любознателност и информираност – два задължителни фактора, които трябва да присъстват в живота ни, ако имаме съмнения, че сме подложени на нездраво влияние. Вярвайте на своите усещания и не подлагайте интуицията си на постоянни съмнение.

Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Това, което правят, е въпросът, защото действията им никога не съвпадат с думите. 

Да не забравяме, това са отношения, възникващи само между много близки хора, и не е изключено едно начало още в ранното детство, ако родителите  сравняват постоянно дртето си с другите деца и поддържат у него усещането, че нещо не му е както трябва, че нещо все не му достига. Именно такива деца в живота си на възрастни са податливи на газлайтинг, тъй като у тях е силно вкоренено съмнението и постоянно се питат дали всичко им е наред. Такъв човек много трудно устоява и се противопоставя на опити за газлайтинг.