Газова бутилка убива дъщерята на Нушка Григорова

Известната по времето на социализма режисьорка в БНТ Нушка Григорова си отиде тихо на 15 юли на 81 години, както първо съобщи Lupa.bg. Още преди Нова година лявата интелектуалка закъсала сериозно с краката и почти не можела да ходи. На стари години й се отключила и болезнена дископатия, която буквално я приковавала на легло, разказаха пред Lupa.bg познати на телевизионерката.

Бойната Нушка обаче не се давала, дори когато стойностите на кръвното й налягане непрекъснато играели – ту били много високи, ту много ниски. Тя гледала да запази присъствие на духа и да не се отчайва. Дори нещо повече – във всеки момент, когато болките в кръста и краката я отпускали тя скачала, за да свърши нещо полезно – да си сготви и дори да излезе на пазар.

На младите поколения името на Нушка Григорова всъщност не говори нищо. Но живелите по времето на комунизма си спомнят, че тя е онова усмихнато русокосо момиченце със сплетени плитки, облечено с бяла блузка със синя яка и червена панделка, прегърнало Георги Димитров на така популярната преди 10 ноември 1989 г. снимка, която е обезсмъртена и на плакат, и на стотици хиляди пощенски картички по онова време.

Историческото фото е направено навръх 1 януари 1947 г. в дома на комунистическия лидер в Княжево, когато бъдещата известна режисьорка и актриса е на 9 години. Тогава тя пее в хор „Бодра смяна” и по случай Нова година децата гостуват в дома на премиера.

Всъщност по времето на социализма Нушка Григорова бе титулувана като легендарна личност. Нямаше и как да бъде иначе, след като невръстното момиченце се бе превърнало в либимка на героя от Лайпциг.

Някогашният генерален директор на БНТ вече покойният Иван Славков, който дълги години е шеф на Нушка, с присъщото си чувство за хумор пък се шегува преди много години: „Нушке, теб цяла България те знае, че си телевизионна режисьорка и че си онова малко момиченце на снимката с Димитров, ама по-младите ще питат: „А кой е този човек на снимката, дето я държи на ръце!?”

Приживе Нушка Григорова признаваше, че знаменитата едно време снимка й отваря много врати, макар че самата тя не искала да гради кариера, осланяйки се на една снимка.

В професионален план Нушка Григорова се радваше предимно на успехи и награди и нямаше провали. В личния обаче режисьорката преживя поредица от разочарования и трагедии. Най-голямата е, че при газова експлозия и пожар в Москва загуби първата си дъщеря Десислава.

Момичето завършва актьорско майсторство в школата на Московския художествен театър (МХАТ). По случай успешното си дипломиране младежите правят голямо тържество в общежитието на МХАТ. В това време обаче там избухва газова бутилка и за нещастие дъщерята на Нушка Григорова се намира точно срещу бутилката. Тя цялата е обгорена и умира в адски мъки седмица по-късно в ръцете на майка си. Десислава е само на 29 години.

„Ужасът от онзи ден, в който видях дъщеря си обгоряна и полужива се запечата в съзнанието ми завинаги”, бе споделила приживе режисьорката. До края на дните си тя не можа да прежали Десислава. „Няма по-страшно нещо на света една майка да погребе детето си. Страшно е… Страшно…”, казваше в свои интервюта през сълзи на очи иначе желязната Нушка. Тя признаваше, че дълго време след трагедията не е могла нито да спи, нито да работи. От шока дори не можела да плаче и не чувствала нищо. От целия стрес все пак я измъква работата в любимата й БНТ.

От втората си щерка Рада режисьорката се радваше на две внучета Неда и Севар.

За телевизионерката най-паметна остана датата 1 януари и то не защото настъпва Новата година, а защото тогава се запознава с Георги Димитров, когото до сетния си дъх почиташе като светец. Според режисьорката героят от Лайпциг е много светла личност и паметта му трябва да бъде опазена, а не омърсявана.

„На всеки 1 януари се връщам назад в годините и с радост си спомням как през 1947 г. Георги Димитров ме взе на ръце и колко засмян беше. И аз бях много щастлива и също се засмях весело”, разказваше Нушка Григорова.

Министър-председателят и жена му Роза се радват от сърце на малчуганите, които ги сурвакат, пеят им песни и им рецитират стихчета. Димитрови тъкмо са осиновили малкия Бойко, след като губят сина си Митя. Героят от Лайпциг проявява особено отношение към Нушка и отново, след като тя го поздравява със стихче, той я вдига на ръце.

По традиция партийният фотограф запечатва историческия миг насред бурните аплодисменти на комунистическия елит. На следващия ден снимката се появява в официоза на БКП „Работническо дело”. След това фотото е използвано от редица художници, за да покажат любовта на вожда и учителя към децата на България.

Докато краката я държаха Нушка всеки месец ходеше да носи цветя на гроба на комунистическия премиер и лидер на Коминтерна на Централните софийски гробища. След като бе извадена от мавзолея мумията на Димитров бе препогребана в католическата част на Централните софийски гробища.

Нушка Григорова е родена на 28 септември 1938 г. в София в семейство на комунисти. Днес споделяше, че още като съвсем малка родителите й, които били функционери в БКП, я учили, че Георги Димитров е герой и много светла личност. Затова и още на 5 години бъдещата режисьорка мечтаела да се запознае с вожда и да го прегърне.

Съдбата й се усмихва през 1946 г., когато героят от Лайпциг присъства на концерт с партизани във Военния клуб в столицата. 8-годишната Нушка е определена да поздрави другаря Димитров със стихотворението на Асен Босев „Цял народ те слави, чичко Димитров”. Деецът на Коминтерна толкова много се развълнувал от топлите думи, че станал, взел момиченцето на ръце и го прегърнал. След това „чичко Димитров” извикал родителите на Нушка и докрая на концерта тя седяла в скута му.

От въпросното събитие обаче телевизионерката твърдеше, че няма запазени снимки, но до смъртта си тя пазеше топъл спомен от така желаната си първа среща с героя от Лайпциг. Оттогава той канел момиченцето заедно с майка му и баща му на всяко партийно тържество, организирано в дома му в Княжево. Точно там на 1 януари 1947 г. е направена и прословутата снимка, която десетилетия наред виси в училищата и в държавните институции. От този миг животът на Нушка Григорова тръгва стремително нагоре – завършва с отличие гимназия, следва актьорско майсторство и режисура у нас.

Снимка: Иван Григоров

Възпитаничка е на легендарните режисьори Боян Дановски и Желчо Мандаджиев. После специализира в братския Съветски съюз. Работи като режисьор в БНТ, кореспондент е на телевизията в Москва. Дебютът й като актриса е в ролята на учителката в партизанския сериал „На всеки километър”. Григорова бе една от най-видните русофилки, до преди години бе режисьор на партийните концерти и тържества на БСП.

Разбира се, не липсваха и недоброжелатели, особено след 1989-та, които укоряваха Нушка, че цялата й кариера се гради на една снимка и че благодарение на Георги Димитров е направила стремглава кариера като режисьорка. Лявата интелектуалка обаче бе категорична, че нищо през живота си не е получила даром и се гордееше, че всички генерални директори на БНТ от Иван Славков-Батето до вече бившия шеф Константин Каменаров я канеха и я уважаваха като професионалист. Нушка бе една от малкото, които притежаваха безсрочен пропуск за телевизията.

Поклонението пред Нушка Григорова ще бъде в сряда, от 13 часа, в ритуалната зала на Централните софийски гробища.