Гей секс помага за укрепване на социалните връзки сред приматите

Еднополовото сексуално поведение сред нечовекоподобните примати може да възникне като начин за укрепване на връзките и задържане на обществата заедно в условията на екологични или социални предизвикателства, предполагат изследователи.

Проф. Винсент Саволайнен, съавтор на статията от Imperial College London, добави, че макар работата да е фокусирана върху нашите живи еволюционни братовчеди, ранните човешки видове вероятно са изпитвали подобни предизвикателства, което повишава вероятността и те да са показали такова поведение.

„Имаше много различни видове, които за съжаление [са] изчезнали, които сигурно са правили същото нещо, както виждаме при маймуните, например“, каза той.

В статия в списание Nature Ecology & Evolution, Саволайнен и колегите му съобщават как са анализирали разкази за еднополово сексуално поведение при нечовекоподобни примати, като са установили, че

то е широко разпространено в повечето основни групи, със съобщения за 59 вида,

включително шимпанзета, берберски макаци и планински горили. Това, добавиха те, или предполага еволюционен произход далеч назад в родословното дърво на приматите, или независима еволюция на поведението многократно.

Докато някои проучвания преди това са подчертавали възможността подобно поведение да помогне за намаляване на напрежението в групите или да подпомогне изграждането на връзки, новото проучване е разгледало различни видове, за да проучи възможните му двигатели. Резултатите показват, че е

по-вероятно при видове, живеещи в по-сухи среди, където ресурсите са оскъдни и където има по-голям риск от хищници.

„Предишни изследвания са показали, че има наследствен елемент в [сексуалното поведение между индивиди от един и същи пол], но има и влияние на околната среда, което често се пренебрегва“, каза Клоуи Коксшал, първият автор на изследването.

Екипът установил, че подобно поведение е по-вероятно при видове, които живеят по-дълго, и при видове, при които мъжките и женските показват разлики в размера – характеристика, свързана с по-големи социални групи с интензивна конкуренция.

Поведението е по-често срещано и при видове със сложни социални системи и йерархии.

„Еднополовото [сексуално поведение] изглежда засилва връзките, намалява напрежението и агресията и позволява на всеки вид, неговата специфична среда и общество, да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени“, каза Саволайнен.

Екипът добави, че изглежда тези различни фактори са взаимосвързани, като условията на околната среда влияят върху характеристиките на жизнения цикъл, което от своя страна влияе върху социалните системи.

Въпреки че изследователите предупреждават за погрешно тълкуване на откритията по отношение на хората – като например идеята, че социалното равенство може да елиминира еднополовото сексуално поведение – и отбелязват, че сексуалната ориентация, предпочитанията и идентичностите при хората са сложни, те предполагат, че проучването повдига въпроси.

„При хората може да не е недостигът на храна или твърдите социални йерархии, които движат тези модели, а по-скоро

натискът на съвременния социален живот“,

пишат те, отбелязвайки, че по-младите поколения съобщават за по-голяма сексуална флуидност, но също така и за проблеми с психичното здраве.

Проф. Зана Клей от университета Дърам, която не е участвала в работата, заяви, че изследването „ясно показва, че далеч от това да е рядко или нетипично, еднополовото поведение е често срещана и важна част от социалността на приматите, от която хората, разбира се, са част“.

Клей добави: „Като показва колко широко разпространено е то сред приматите и важните му адаптивни функции, изследването допринася с хубав

нов поглед към дебатите за произхода на еднополовото поведение.

Ще бъде интересно да се разшири този анализ и към други членове на животинското царство и да се провери дали подобни хипотези са валидни.“

Въпреки това, Джош Дейвис от Природонаучния музей в Лондон, автор на „Малка гей естествена история“, каза, че еднополов секс се среща в целия природен свят в множество различни проявления, което означава, че причините, движещи хомосексуалното поведение, вероятно са еднакво разнообразни.

„В допълнение към това, както при всички изследвания, които разглеждат поведението на животните, бих се чувствал изключително неудобно да спекулирам как те след това се свързват с човешкото поведение“, каза Дейвис. „Хората са сложни същества и са резултат от цял ​​набор от различни фактори, различни от другите животни, което прави тези сравнения и екстраполации изключително спорни.“