Ген. Шивиков и Волгин лъснаха като рупори на руската пропаганда
Имената на българския бригаден генерал от резерва Димитър Шивиков и евродепутата Петър Волгин изплуваха в журналистическо разследване на международна мрежа за разпространение на руска дезинформация, разкрита след хакерска атака срещу един от основните ѝ сайтове. Имената им фигурират в архив с над 500 интервюта, използвани от подкрепяната от Москва мрежа „Двойник“ за създаването на около 1800 пропагандни публикации. Това съобщава авторитетната международна разследваща група "Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията" (OCCRP).
Според авторите на разследването и двамата са потърсени за коментар и не са отговорили. Разследването не установява дали са знаели кой стои зад сайтовете.
В откъса, публикуван от OCCRP, Волгин определя досегашната позиция на Европейския съюз като „крайно антируска“ и говори за „обща русофобия“. Шивиков призовава за отмяна на санкциите срещу Русия, възстановяване на отношенията с Москва и прекратяване на финансовата и военната помощ за Украйна
Операцията „Двойник“ става известна през 2022 г. със сайтове, които имитират утвърдени медии и разпространяват прокремълски послания, насочени към отслабване на подкрепата за Украйна. По-късно мрежата започва да създава и собствени сайтове, представяни като новинарски издания. Според американски и европейски институции и изследователи, цитирани от OCCRP, операцията е част от по-широка кампания на санкционираната руска пиар компания Social Design Agency и свързани с нея организации, които работят с руската президентска администрация.
През 2024 г. един от основните сайтове, Recent Reliable News (RRN), става обект на хакерска атака. Анонимен оператор впоследствие го превръща в архив на интервютата, публикувани от RRN и други сайтове от мрежата. Журналистите преглеждат записите и установяват, че над 500 интервюта са послужили за създаването на около 1800 публикации. Сред интервюираните са бившият началник на кабинета на Колин Пауъл Лорънс Уилкерсън, бившата служителка на Пентагона и Агенцията за национална сигурност на САЩ Карън Квятковски и поне десет настоящи и бивши политици от „Алтернатива за Германия“.
OCCRP се свързва с над 60 интервюирани, за да разбере кой ги е поканил. Повечето не отговарят или казват, че не помнят. Бившият британски депутат Матю Гордън-Банкс предоставя съобщение от мъж, който се представил за журналист и продуцент. Разследващите не откриват данни за журналистическата му дейност. Гордън-Банкс заявява, че не е участвал съзнателно в пропагандна операция. Други събеседници посочват като посредник бразилеца Рафаел Машадо, който оглавява местния клон на движението „Нова съпротива“, вдъхновено от идеите на Александър Дугин.
Към юни 2026 г. много от сайтовете вече са спрели работа. Според OCCRP два изглежда продължават да публикуват под турски домейни. Сред тях е RRN, който запазва съкращението си, но сменя името си на Researchers & Reporters Network.
Операцията носи името „Двойник“ заради един от основните си похвати. Сайтовете имитират външния вид на утвърдени медии и използват сходни интернет адреси, за да представят свои материали като техни публикации
Според Министерството на правосъдието на САЩ към тези страници е насочван трафик чрез профили в социалните мрежи и платени реклами. На 4 септември 2024 г. ведомството обявява, че е започнало изземването на 32 интернет домейна, използвани в кампанията. Съобщението на американското Министерство на правосъдието вижте ТУК.
В документите, внесени в американски съд, ФБР посочва три руски организации — Social Design Agency, Structura National Technology и ANO Dialog. Според ФБР те са действали под ръководството на руската президентска администрация. Сред целите, описани в документите, са отслабването на международната подкрепа за Украйна и оказването на влияние върху избиратели в САЩ и други държави. Документът на ФБР пред съда можете да разгледате ТУК.
Разследването на OCCRP показва какво се случва с интервютата след записа. Норвежкият политик Кристен Крогвик например разказва, че получил по Telegram писмени въпроси за германската помощ за Украйна и за покупките на руски газ. По молба на подателя сам записал отговорите си. По-късно негови реплики се появили в германоезична публикация със заглавие, в което се твърди, че германският канцлер Фридрих Мерц получава подкупи от Володимир Зеленски. Случаят показва как редакционният подбор и заглавието могат да придадат на интервюто различен контекст.
Колко ефективна е била кампанията остава спорно. Изследователите Джеймс Памент и Дареджан Цурцумия от университета в Лунд смятат, че някои западни анализи са надценили ефекта ѝ. Архивът дава представа за обема на произведеното съдържание и за начина, по който то се разпространява. За да се установи дали публикациите са променили нагласите на читателите, са нужни други данни. Анализът на университета в Лунд можете да разгледате ТУК.
