Гениалният пияница, който се надсмива на живота и смъртта
Руската рулетка е игра със съдбата, намигване от нея. Ако имаш късмет - ще живееш, ако ли не - просто си заминаваш от този свят. Всеки избира как да живее живота си. Човек, когато не намира опора в себе си, я търси на друго място - най-често в чашката и наркотиците. Е, не е по-различна и съдбата на един луд футболен гений - Пол Гаскойн. Англичанинът днес навършва 53, но изглежда като 80-годишен. Рухнал под напора на живота и проблемите, изоставен от всички и ходещ по ръба.
"Не съжалявам за абсолютно нищо. Другите ме гледаха, а аз си поживях", сподели откровено преди няколко години Газа, който впечатляваше с уменията си на терена. А и извън него. Самият той признава, че много пъти е излизал пиян на терена, а един от мениджърите му в шотландския Рейнджърс, го е карал да обърне едно-две питиета на почивката, за да започне да играе като хората.
От няколко години всички го чакат да се пренесе на онова място, от което никой не се е върнал. Не му го желаят само феновете, които са си направили негови татуировки и са го издигнали на пиедестал, на който е стъпил отдавна Марадона.
"Алкохолът този път ще го довърши", тръбяха английските таблоиди. Газа не само оцеля, но и не се отказа от лудия си начин на живот.
Той пиеше, друсаше се, купонясваше, изтрезняваше и после пак се хващаше за чашката. Надсмиваше се на живота, а наред това и над смъртта. Рядко срещано явление е да не те искат и от двете страни и образно казано, всеки да казва: "Вземи го ти!" Със сигурност Гаскойн не знае на кой свят е и не знае дали му се живее, или дали иска да е мъртъв.
Той от дълго време играеше тази игра - на руската рулетка, а куршумът все го пропускаше, след като е натиснал спусъка за пореден път. Явно и природата реши, че е безсилна да направи с него това, което е вършила с милиони други пияници по целия свят.
Самият Гаскойн опита няколко пъти да се измъкне от пипалата на алкохола - посещаваше терапии, клиники, позаглаждаше косъма, но след това отново рухваше, подвеждан от лоши приятели и изоставен от семейство и близки.
Той съ кълнеше, че е загърбил пиячката и запълва дните си с голф и риболов. Но май никой не му вярваше, тъй като в живота Газа обещаваше едно, а вършеше друго.
Беше наистина гениален футболист, но сякаш още повече успя в пиянските изцепки. Мнозина го поставиха редом до Джордж Бест и Брайън Клъф - легендарни пияници и хора, свързани с футбола.
Феновете не са забравили страхотните финтове на Газа, но със сигурност помнят и големите му изцепки извън терена. От "зъболекарския стол" на Европейското в Англия през 1996-та, когато отбеляза гениален гол срещу Шотландия в Битката за Британия, та като се стигне до появата му чисто гол на обществено място, за да бъде оплодиран от обществото.
Пол никога не се е страхувал от звучните скандали и последствията от тях. Та той е закърмен с тях.
Газа израства в пълна бедност, а съдбата му праща и друг вид изпитания. В детството си той
губи близък приятел, загинал под гумите на камион. Трагичната гибел на момчето се отразява тежко върху психиката на бъдещата футболна звезда.
"Хлапето беше братче на моя най-добър приятел. Майка му го пусна с нас, но ни предупреди да го гледаме. Блъсна го камионът за сладолед и издъхна в ръцете ми. Докато съм жив, ще помня как трепереха устните му. Бях сигурен, че единствено аз съм виновен за този ужас. Не спях добре, биех се в училище. По-късно опитах алкохола и хазарта. Харесаха ми! Пратиха ме на някакъв психолог, но баща ми ми спря лечението. Не вярваше, че шарлатаните, както сам ги наричаше, ще помогнат на неговия син. Сам трябваше да се боря и не всяка битка успях да спечеля", разказва емоционално Пол Гаскойн, усещайки все още болка от миналото.
Футболът е терапията, която го спасява от пълното затъване в гъстата каша на живота.
Започва в школата на Нюкасъл и след пет години непрекъснато развитие на футболните си качества е продаден на Тотнъм за рекордните по онова време 2,2 млн. паунда. А е искан от Сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. Коравият шотландец се справи с много пияници в своите отбори.
След още три години на блестящи финтове и шумни препирни с противниците си Гаскойн е поканен да играе в италианското първенство.
Шефовете на Лацио са готови за нов трансферен рекорд, а Газа за ново приключение. В Калчото той идва със статута на звезда от международен калибър, но огромната слава се оказва нож с две остриета. На Ботуша го посрещат като Бог и го изпращат като последния неудачник.
Скандалите започват още преди осъществяването на трансфера в римския гранд.
Президентът на орлите Серджо Краньоти е впечатлен от изявите на Газа на световното първенство в Италия и е готов да изсипе една торба с пари, за да го има в състава си.
Двата отбора вече водят усилени преговори, когато магическият халф къса кръстни връзки по време финал за ФА Къп през 1991 г. Сделката се отлага, а Гаскойн започва трудното си възстановяване по типично руски начин - започва да се налива до козирката.
Покрай пиянските изцепки на бял свят излизат и сериозните му проблеми с бъдещата му съпруга Шерил. Играчът я бие всеки път, когато е прекалил с чашките, и това започва да се случва едва ли не всяка седмица. Въпреки проблемите в личния живот, Гаскойн успява да се върне на терена и с играта си убеждава италианците, че може да им свърши работа. Само дето вместо за 8,5, го купуват за 5,5 млн. паунда.
Хиляди се тълпят на летището, за да видят на живо английския техничар, а над 30 000 тифози на Лацио пълнят стадиона за контролния мач, по време на който е представен Гаскойн. Той е в лошо физическо състояние, но всички искат час по-скоро да го видят в игра.
Притиснат от началника си, от феновете и от истеричните медии, Дино Дзоф пуска новата си звезда в мача срещу Дженоа. Веднага си проличава, че отявленият любител на алкохола въобще не е готов за зверските натоварвания в мачовете от Калчото.
Благодарение на огромния си талант обаче Газа се представя на ниво при дебюта си, а и в следващите двубои. Тифозите са готови да го обикнат, а папараците се заклеват да го следват на всяка крачка. Гаскойн неусетно се е превърнал в един от най-известните хора в Италия. Камери и микрофони го преследват на всяка крачка, уж случайни жестове и изпуснати думи се превръщат в повод за избухването на яростни дебати в печатните и електронните медии. Да не говорим за по-зрелищните провокации.
Преди едно дерби с Ювентус Газа се оригва мощно в микрофона на нахален репортер. Англичанинът е бесен, че са го оставили извън групата за мача заради лошо физическо състояние и предварително заявява, че няма да говори с медиите. И все пак се намира нахалник, който да го преследва по пътя, заради което е "възнаграден" с една от зрелищните изцепки на футболната звезда.
Случката се радва на невиждан отзвук сред спортните журналисти.
Самият Гаскойн след това ще си признае, че е бил изключително учуден от невижданата истерия по повод на неприличната постъпка. Натискът върху Гаскойн е огромен и той търси подкрепа при изключително неподходящ приятел. Пиянските му запои стават все по-чести и по-продължителни. Стига се до момента, в който Гаскойн не може да играе добре, ако преди това не се е подкрепил с едно-две питиета.
"Преди един мач изпих няколко шишета вино и взех какви ли не хапчета. Събуждам се на сутринта и не знам на кой свят съм. Малко след девет ударих шест брендита и моментално се върнах в съзнание. След това ме избраха за играч на мача. Спомням си и едно напечено дерби, докато бях с екипа Рейнджърс. На полувремето
треньорът ме попита дали съм пил през нощта и чистосърдечно си признах, че не съм близвал. А той ми се пули насреща и крясва: "Какво чакаш тогава, бързо удари едно!" Послушах съвета му и през втората част нанизах два бързи гола и пак бях награден за номер 1. Но най-смешната ми ситуация е от времето ми в Лацио. Играехме приятелски мач със Севиля, където по това време се подвизаваше и Марадона. Отбелязах страхотен гол и малко по-късно се приближих до аржентинеца с думите: "Диего, пиян съм на мотика!" А той се хили и отвръща: "Пол, аз също се наджасках преди мача!", разказваше навремето Гаскойн.
След италианското си приключение той се връща на Острова, където играе за Рейнджърс, Мидълзбро и Евертън. По това време едва ли има английски запалянко, който да не знае за алкохолната болест на Газа, но феновете продължават да го боготворят. А Гаскойн от своя страна продължава да ги зарежда с поводи за коментари и шеги.
Големият удар за него идва, след като научава, че ще остане извън борда за Мондиал'98 във Франция. Селекционерът Глен Ходъл е бесен от лошата форма на халфа и от поредицата пиянски скандали, в които се е забъркал.
"Когато чух от Ходъл, че иска да ме прецака, изгубих контрол над емоциите и действията си. Бяха ни пратили на лагер в Испания и всички момчета трябваше да минем през хотелската му стая, за да чуем присъдата. На мен ми каза, че няма да играя на световното и буквално побеснях. Изпочупих каквото видях в кабинета му. Дори изтръгнах няколко жици от стената и няколко се разлетяха парчета мазилка. После научих, че шефовете на хотела са направили нещо като музей с последствията от моя бяс", разказва великият играч и ненадминат пияница.
След края на славната му футболна кариера на него вече не му се налага да се крие, че пие. Запознава се и с кокаина и много се привързва и към този опасен порок. Заради дрогата понякога не спи с дни и дори седмици.
"Шест седмици играх на компютъра, без да затворя очи. После трябваше да взимам други хапчета, които да ме приспят. А на финала започнах да взимам от всичко, за да няма обидени", шегуваше се със собствените си проблеми Газа.
През 2013 г. медиите на Острова разтръбиха новината, че Гаскойн е едва ли не на смъртно легло. Но и тези слухове се оказаха силно преувеличени. Пол пак влезе в някаква клиника за алкохолици и пак си тръгна след шумен скандал с персонала.
Заради пороците си той губи връзката с близките си хора. Единият от двамата му синове дори обявява публично, че за него баща му е мъртъв и не смята да си хаби сълзите за него. Футболната легенда отвръща, че се е опитал да бъде грижовен татко, но коварната му бивша съпруга е настроила децата срещу техния създател.
Едва ли съпругата може да бъде обвинена за всички други проблеми на Газа и сблъсъците му със закона. Едва ли някой помни колко пъти е залавян да шофира в нетрезво състояние. Провидението го спасява от това да убие себе си или невинни хора на пътя, а нарушенията му са причина неведнъж да лежи зад решетките.
След всеки зрелищен скандал Газа обещава да се поправи и почти веднага след това измисля нова лудория. Този път изглежда някак решен да спре с изтезанията над собственото тяло.
Хората, които го боготворят, не бързат да се радват. Клетвите му, че се забавлява с голф и риболов, може да са поредната му шега и предизвикателство към съдбата. А тя е доказала, че забавя, но не забравя.
