Генка Шикерова: Как Русия се сдоби с имоти за стотици милиони в България?
Москва притежава повече имоти тук от Франция, Германия, САЩ и Китай взети заедно.
Руската държава е собственик на десетки декари българска земя и скъпи имоти. Те са с дипломатически статут или претендират за такъв. Това означава, че те на практика представляват територия на чужда държава, която е неприкосновена.
Москва притежава повече имоти в София от Франция, Германия, САЩ и Китай взети заедно.
Как се e случило това?
Документите разкриват истории за завладяване, насилствено прогонване и подаръци, твърди журналистката Генка Шикерова в свое разследване.
Те се отнасят до един или повече имоти в следните райони:
В Панчарево;
В квартал "Изток";
На "Панорамен път" в столичния квартал "Бояна";
В столичния квартал "Хиподрума";
На ул. "Шипка".
Отделна история са добре известните имоти на посолството на Русия и на Руския културен център, както и по-слабо известни имоти, за които има междудържавни договори:
Административно-жилищен комплекс до посолството;
Комплекс от три сгради с гаражи недалеч от посолството.
Много държави имат представителства в България. Част от тях притежават собствени сгради със земя, други ползват имоти под наем. Сградите, които се ползват за представителство, имат дипломатически статут и имунитет. Виенската конвенция казва, че "помещенията на представителството са неприкосновени".
Имотите от Русия обаче далеч не са само тези на посолството и представителствата - било то културни или търговски. Открихме земя и сгради, за които няма данни да са с дипломатически статут, но Москва претендира и те да са неприкосновени.
Най-популярните руски имоти в София са сградата на посолството, резиденцията на посланика и Руският културен център. В справката от Агенцията по вписванията излизат и няколко атрактивни имота, които посолството владее, въпреки че дори и според съда те не са негови.
"Във владение на Руската федерация"
Над 11 хил. кв. м. в санитарно-охранителната зона на язовир "Искър", район "Панчарево". Два реда ограда и табела:
"Обектът се намира във владение на Руската федерация".
Към днешна дата никой не може да каже как, кога и защо Москва е заградила парче българска земя на брега на язовира, който снабдява София с вода.
Санитарно-охранителната зона около язовира е със засилена охрана, част от нея дори е с ограничен достъп. Това се прави, за да се гарантира, че никой няма да отрови водата, която стига до хиляди домове в София. Бреговете на язовир "Искър" обаче са и атрактивно място за вили и хотели. Парцели на първа линия на язовира се предлагат на цени от 30-40 евро за квадратен метър, което за имот от 10 хиляди кв. м. означава 300-400 хил. евро.
С червен контур са очертани имотът и сградата, които са оградени до брега на язовир "Искър" и има табели, че се владеят от посолството на Русия в България.
Ограденият от Русия имот се оказва фантом. Той не е записан в българското външно министерство, не съществува в Агенцията по вписванията, не е актуван от държавата и за него не се откриват данни в Държавна агенция "Архиви".
Въпреки това е заграден с два реда телена ограда, доскоро с две табели, че се владее от руското посолство, табела, че се намира на бул. "Българо-съветска дружба" и руското знаме отпред.
Какъв е този имот? Оказва се, че институциите не могат да дадат отговор на този въпрос. Сред хората в района е известен като "Руското".
Близо 13 хил. кв. м. близо до езерото Панчарево. Ограда и видимо пуст имот.
Това също е терен, който руското посолство владее, но не притежава. Това става ясно от съдебно дело за имота, което Русия губи. За собственик на парцела съдът признава "Дружеството на руските граждани в България". Организацията казва: "[През 1957] "бяхме насилствено изгонени от Посолството на СССР в гр. София - днес Посолството на Руската Федерация в република България".
Ето как се е случило това.
Панчарево е един от скъпите райони на София. Селото е разположено по пътя за планинския курорт Боровец. Според сайта за недвижими имоти imot.bg например средната цена на квадратен метър за парцели в Панчарево е 104 евро, което за конкретния парцел би означавало повече от 1 млн. евро.
В стари скици се вижда, че парцелът (всъщност парцелите са два, но са съседни) е описван по различен начин през годините - като "на съветските граждани" и "на съветското посолство".
Разликата е съществена. Първото е неправителствена организация, второто - руската държава. Проучването на историята на имота показва, че думите може би не са използвани случайно.
Двата съседни имота са придобити през 1950 и 1956 г. от "Съюза на съветските граждани". Единият имот е купен от манастира "Св. Архангел Михаил", а другият - от частно лице.
Какво обаче е Съюзът на съветските граждани?
Организацията обединява т.нар. Бяла емиграция. Това са руски емигранти, които пристигат в България след Октомврийската революция и Гражданската война в Русия в началото на миналия век. Голяма част от тях са опозиционно настроени към съветския режим в СССР.
След установяването на комунистическата власт в България през 1944 г., която е близка със СССР, част от тези руски емигранти са убити, други изселени, трети изпратени в лагери, четвърти подчинени чрез различни методи на комунистическата и съветска власт.
Руската църква
Въпросът със собствеността на Руската църква в София излезе на дневен ред след като ДАНС екстрадира като руски агент архимандрит Васиан. Проверка на "Свободна Европа" в Държавната агенция "Архиви" показа, че Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е построена църквата. Преди тя да бъде дарена обаче представители на Русия вече са се били настанили в нея, независимо, че е била частна собственост.
Информация от два протокола на заседания на общинския съвет на София от края на 19-и и началото на 20-и век хвърлят светлина по темата. От тях става ясно, че към момента, в който от руското посолство са си харесали този парцел, той е бил собственост на човек, цитиран като д-р Бонев.
Представителите на руското посолство са се самонастанили, защото имотът е бил в непосредствена близост до дипломатическата им мисия. След това са го поискали, за да построят църква, а общинските съветници са решили да им го дарят, като го отчуждят.
Собствениците на земята очевидно не са били доволни от този акт. За това свидетелства документ от 1926 г., от който става ясно, че наследниците на имота са водили дело за него и съдът е отсъдил в тяхна полза. Повече от 40 години след решението за дарение и отчуждаване общинският съвет на София взима решение да обезщети наследниците.
През 30-те години на миналия век руската църква е обект на спорове между България и (вече) СССР, но до този момент в архива няма открито доказателство, че собствеността на земята е била променяна след 1898 г., когато е издаден Крепостният акт за собственост на руското посолство.
През 1997 г. руското посолство е извадило нотариален акт за Руската църква и земята под нея, като се позовава на Крепостния акт от 1898 г.
Културен център, хотел и посолство
Най-известните имоти, собственост на руското посолство, са Руският културен център в идеалния център на София и сградата на дипломатическата мисия на бул. "Драган Цанков". Те са дадени на Москва с решения на Министерския съвет през 70-те години на миналия век.
Близо до Руския културен център Русия притежава и четириетажна жилищна сграда с гаражи, разположени на над 3 декара. Любопитна подробност за този терен е, че първоначално съветските власти е трябвало да си платят за мястото, но след това България се отказва от парите.
Решението за предоставянето на този парцел е взето през 1957 г. от тогавашния Софийски градски народен съвет - еквивалентът на днешния Столичен общински съвет. Според него за нуждите на Чехословашкото посолство, Румънската легация, Съветското посолство, Югославската и Швейцарската легация се дават парцели. Всички тези държави трябва да платят определена сума. За Съветското посолство тя е близо 800 хил. лв. за дворно място, сграда и подобрения.
Месец по-късно е взето ново решение, с което земята, сградата и подобренията се дават безвъзмездно на СССР.
Разследването на Генка Шикерова е публикувано от "Свободна Европа". Поместваме със значителни съкращения. Заглавието е на редакцията на Lupa.bg