Георги Денев на 70 пред Lupa.bg: Все още сънувам головете и великите моменти от мачовете

Спорт
13:00 - 18 Април 2020
3505
Георги Денев на 70 пред Lupa.bg: Все още сънувам головете и великите моменти от мачовете

За повечето от старите привърженици на футбола той е Кучето или Комитата. Той беше един от любимците цяло поколение на старите цеденевисти. Съдбата го размина с Реал Мадрид и Байерн, но остави трайна следа в летописа на ЦСКА. Това е Георги Денев - човекът, отдал 10 години от кариерата си на ЦСКА и 8 на националния отбор на България. Денев не успя да стане Футболист на годината, но в сърцето му се загнезди любовта на хората. Днес Георги Денев празнува своя 70-ти юбилей.

- Г-н Денев, честит юбилей! Прекрасен празник, макар и в странна ситуация на пандемия, но ви пожелаваме да имате много късмет и здраве. Със сигурност ще имате още хубави моменти, но едно от хубавите неща във вашия живот е преминаването в ЦСКА, нали? Какво беше началото и как се озовахте при армейцие?

- Благодаря ви за вниманието и пожеланията. В 8-ми клас започнах да играя в Кърпачев Ловеч. В последствие преминах при мъжете и там се състезавах три години, до 1968-ма. След това преминах за един сезон в Спартак Плевен и от 1969 година станах част от ЦСКА. 10 години защитавах честта на червената фланелка - пет пъти станах шампион на България и три пъти спечелихме с армейците Купата на Съветската армия. После успях да поиграя и малко навън - в гръцкия Етникос и в Арис Лимасол. 8 години играх и с фланелката на България, участвах и на Световното първенство в Германия през 1974-та. Причината да се озова в ЦСКА е Манол Манолов - Симолията. Той ме откри, той ме привлече на "Народна армия" тогава. Манолов направи много за мен.

- Защото толкова за кратко бяхте в Спартак Плевен? Може ли интересът на ЦСКА към вас е бил много голям?

- Трябваше да вляза в казармата на 18 години, но ме отложиха малко, та постъпих в армията на 19. Войнишката си служба изкарах в ЦСКА. На 15 септември 1969 година бях вече част от великия армейски клуб - мечта за много спортисти. В школата, която се намираше до хотел "Хемус". Дори две седмици нямахме и униформи да се облечем, та си бяхме с цивилните и остригани "нула номер".

- Живеете ли със спомените?

- Да. Явно няма как да избягат от мен. Ето, преди няколко дни сънувах Марашлиев как бележи гол. Постоянно сънувам футбол, мачове, голове, съотборници... Изживени моменти.

- Кое беше първото, което ви направи впечатление с идването в ЦСКА?

- Дисциплината. Под строй ходехме на тренировка сутрин. След това обяд, нова тренировка и отново под строй в поделението. Ред, дисциплина и изпълнение.

- Бихте ли описали що за човек и професионалист беше Манол Манолов?

- Голям, невероятен човек, който не е открил само мен, а още куп футболисти. Отдаден на работата. По негово време имаше един човек, чието име няма да спомена, който колеше и бесеше в клуба. Те не се обичаха с Манол Манолов. На полусезона на 1973/74 водехме с 5 точки и го махнаха. Представяте ли си?! След това Симолията преживя още един кошмар - наказание, след сбиването на играчите на ЦСКА и Левски през 1985-та на финала за Купата на България.

Тогава властта реши той и Васил Методиев - Шпайдела, който беше начело на сините, да не бъдат треньори никога повече. Манолов го преживя това много тежко. И всичко беше заради Иван Шпатов, който оглавяваше Българската федерация по футбол по това време. Добре, че след една година ги реабилитираха. Манол Манолов беше полковник, но на никой не е направил лошо. Не даваше да му се месят в работата, дори и на генералите.

И винаги гледаше да възпитава, да показва грешките. Един път с Димитър Марашлиев, Бог да го прости, отидохме на тренировка, след като предната вечер се бяхме черпили. Той ни видя, каза да си тръгваме, но нито даде да разбере някой друг от шефовете, нито ни наказа. Просто ни даде ясно да разберем, че не толерира непрофесионализма и след това такава случка не е имало с нас. Имахме обеца на ухото, бяхме си научили урока.

- Какво е ЦСКА за вас?

- Прекрасно дружество, което е изстреляло в космоса много спортисти, не само футболисти. ЦСКА даде път на много хора. Но лошото е, че хората там са нещо страшно. Но не го казвам в добрия смисъл на думата. Ето пример - в Левски повече се крепят и поддържат, уважават се един друг, кокато при нас не беше така. Може би това се държи и на успехите, които се постигаха, това като че ли караше спортистите да бъдат и малко егоисти. Така беше поне по времето, когато аз бях там. Вратарите Стоян Йорданов и Данчо Филипов, Иван Зафиров, Гаганелов, Димитър Пенев, Маринчев, Паро Никодимов, Якимов, Цецо Атанасов, Марашлиев, Жеков и аз - невероятен отбор. Трябваше някой да си счупи крака, за да заиграе друг на негово място. Страхотни футболисти, голяма конкуренция!

Пред 1967-ма ЦСКА бяха взели Димитър Хараламов от Хасково, централен нападател. Едър, по-висок от Петър Жеков, ама как да го измести? Жеката голмайстор, има повече попадения, отколкото косми имам по главата.

По-важно е друго, че на терена всички бяха единни, като юмрук. Не знам защо трябва да има тази хорска завист и злоба. Един път не съм отишъл да кажа, че някой пуши или пие. На мравката път правя, а на мен все имаше кой да подлее вода. Бил съм лош характер според някои. А Кройф какъв характер е, да не е по-добър? И той пушеше по три кутии цигари на ден, ама тичаше, ореше се, беше най-добрия на терена. Никой на никой не правеше забележка. Дори имам един такъв случай с Якимов. Той ми каза: "Ти на мен няма да правиш забележки в играта, аз на теб също". Нямаше и как да се усети от публиката, ако няма предатели и някой да го каже. Но всички търпяха, бяха мъже.

- И ЦСКА имаше успехи и на международната сцена, при това не малки...

- Разбира се! Имах възможност след един турнир в Палма де Майорка, да отида да играя навън. Тогавашният треньор на Реал Мадрид - Милян Милянич, ме хареса и искаше да отида при испанците. Аз играх страхотно, а след края на турнира ме награждава сърбинът. После се засякохме в кафето и той ме пита: "Идваш ли в Реал Мадрид?" "Как да дойда бе, човек? Имам родители в България", му отвърнах. Той ми каза: "Аз ще съм ти майка, аз ще съм ти татко! Идваш или не идваш?" И как съм се отказал, един господ знае.

С единия крак бях в Реал, ама сърцето ми като тупти за родината. Предлагаха ми много пари тогава... А сме си хубава държава, но с лоши ръководители. И преди, и сега. Не вярвам, че ще се оправим някога, скептик съм. След единия от мачовете с Аякс през 1973 година имаше коктейл на техния стадион. Техните футболисти пушат "Кент", пийнаха по едно-две уискита, някои вино. След това се качиха на колите си и си тръгнаха.

Връщам се на турнира в Палма де Майорка - четирите отбора бяхме в един хотел. Всички чеждестранни играчи си поръчваха по една бира, по бутилка вина за двама човека, или водка и уиски. Стефан Божков беше водач на нашата делегация и ни качи в друга зала, за да не ги гледаме и да не се изкушаваме.

- След Реал Мадрид имали ли сте други предложения от чужбина?

- Да, от Реал Мадрид. Лично Бекенбауер настояваше да отида в Байерн Мюнхен. През 1974-та в турнира за КЕШ ги развинтих в София, направих ги луди, вкарах единия от головете! Победихме с 2:1 в София на реванша, но първата среща бяхме загубили с 1:4 в Мюнхен. В България пропуснахме много възможности, можехме да ги елиминираме, убеден съм. Просто шансът беше на тяхната страна. Сеп Майер им беше на вратата, спаси много положения, а те имаха 7 национали на Германия. На три пъти ударихме и гредите - Димитър Пенев, Аспарух Никодимов и Стефан Михайлов. Преди двубоите с Байерн играхме с Аякс и ги отстранихме. Аз отнех топката на Пит Кайзер и центрирах за гола на Димитър Марашлиев, с който поведохме. После Стефан Михайлов вкара в продълженията и отстранихме големия отбор на Аякс! Не съм имал слаби мачове в Европа - дали с ЦСКА или с националния отбор.

- Както много други наши известни и добри състезатели не успяхте да станете Футболист на годината. Защо?

- Поради ред причини.

1975 година трябваше аз да стана Футболист на годината, а стана Кирил Ивков от Левски. Мен дори в тройката не ме сложиха, а направих невероятен сезон. Но тогава сините журналисти започнаха кампания и пишеха под път и над път, че Ивков трябва да стане номер 1. Стана Футблолист на годината с един хвърлен тъч преди това.

- Но имахте обичта на хората.

- Това е истина, безспорно е. Когато имаше вариант да напусна ЦСКА, един наш известен фен - Илия Илиев, който после беше директор в ЦСКА и в БФС, падна на колене пред колата ми на Цариградско, да не си тръгвам. Това са хубави спомени.

- Какво не успяхте да постигнете с ЦСКА?

- С ЦСКА съм постигнал почти всичко. Шампион, носител на Купата на Съветската армия. Играх в Европа, но не бях в онези велики мачове с Интер през 1967-ма. Не успях да стана носител на КЕШ с ЦСКА. Все нещо не ни достигаше, но не ни даваха и да излизаме навън, нямахме този опит. Вижте после какво постигнаха Стоичков, Пенев, Костадинов - много успехи, но с чужди отбори. Иначе Левски също би Барселона с 5:4, ние Байерн, но не ги отстранихме в онези години. Но мога да ходя с високо вдигната глава.

- Ползвахте ли се с привилегии в онези години?

- Какви привилегии? Ние бяхме към армията, Левски към МВР, но за победите взимахме смешни награди - парче плат и кебапчета. Това ни стигаше. На мен Паро Никодимов ми съдейства пред МНО да си взема една "Жигула". Това е, нищо повече.

- Как ви се отразява цялата тази ситуация с пандемията и коронавируса?

- Тежко е за всички, но какво да се направи? Айде, аз съм пенсионер, но какво се случва с младите хора, които работят? Някои останаха без работа, а тепърва ще става и по-тежко положението. В цял свята е така, дано се нормализира животът по-бързо. Глад и мизерия ще става.

- На спортистите как се отразява така?

- Това е голяма загуба за спорта - за самите състезатели, за собствениците на клубове, на които се отразява и финансово. Ние навремето почивахме по 15 дни, когато ходехме на море и толкова. А сега принудително вече месеци. Не е същото да тренираш в домашни условия и при различни натоварвания. Не знам и как ще се отрази това после на първенствата и спортовете, колко време ще е необходимо дадени спортисти да се върнат към върховата си форма, в която са били преди това. Милиарди са загубите. В света се разиграват сума пари.