Георги Господинов взима Нобела за литература?

Шведската академия ще обяви в четвъртък носителя на Нобеловата награда за литература. Германското издание "Франкфуртер алгемайне Цайтунг" предлага седем имена с шанс да получат отличието. Сред тях е и Георги Господинов, определен от изданието като един от най-оригиналните гласове в съвременната световна литература.

Според ФАЦ българският писател е в конкуренция с уединения австралийски писател Джералд Мърнейн (Австралия), с вечния провокатор Мишел Уелбек (Франция), както и с Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).

Роден през 1968 г. в българския Ямбол, а днес живеещ в София, той описва Европа с поетична сила и меланхолична ирония, улавяйки всичките ѝ настроения и превъплъщения. Творчеството му е проницателно, експериментаторско и многообразно - включва проза и поезия, както и оперни либрета и сценарии. В него неизменно откриваме великолепния разказвач, изпълнен с идеи, причудливи моменти и отчаяно чувство за хумор, пишат от "Франкфуртер алгемайне Цайтунг".

Срещаме например експерт по залезите, който се подготвя за последната космическа завеса, или баща, който в търсене на дъщеря си се скита пеша из свят, излязъл от релси, в който вече не съществува никакъв транспорт.

Още ранните му произведения, преведени на немски от Александър Зицман, като "Физика на тъгата" (2014) и "8 минути и 19 секунди" (2016), събират повествователни миниатюри и скици, които се плъзгат през различни времена и същевременно се вглеждат в комунистическото минало на България, както и в разпада и новото начало след 1989 г.

Най-значимият му роман до момента "Времеубежище" (2022), отличен между другото и с Международната награда "Букър", е зашеметяваща литературна фантазия. Действието се развива в клиника за пациенти с деменция в Цюрих, чиито стаи са оформени така, че да пресъздават различни десетилетия на XX век. В тези интериори със специфични аромати и предмети от отминали епохи пациентите, чиято памет постепенно избледнява, трябва да намерят утеха.

Но тези убежища на времето се оказват едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа на този роман се разпространява мания по миналото. Скоро не само болните, но и цели държави започват да се интересуват от завръщането назад във времето.

В "Времеубежище" невъзможността хората да се обединят около общо бъдеще, докато всички търсят спасение в миналото, се превръща в завладяваща алегория на настоящето. Като цунами тези минали времена заливат романа - италианците се стремят да се върнат в 60-те години, а западните германци - в 80-те, завършили с падането на Берлинската стена.

Липсата на бъдеще разкрива у Господинов огромен резервоар от носталгия. Най-новата му книга "Градинарят и смъртта" (2025) обаче поема в съвсем различна, изненадващо интимна посока, посочват от изданието. Тя съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за поколение, останало встрани от живота. И това преживяване на границата между живота и смъртта Господинов описва проницателно, но същевременно нежно и почти смирено.

Във всички тези произведения Господинов поглежда към миналото и улавя пулса на нашето настояще. Това е голяма литература. Нобеловата награда е напълно заслужена, пише "Франкфуртер алгемайне Цайтунг".

Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм. През 2025 г. тя беше спечелена от унгарския писател Ласло Краснахоркай.