Георги Киряков пред Lupa.bg: Предсрочни избори няма да има тази година

Динамиката на политическите процеси, разминаването между "Дондуков"1 и "Дондуков"2 , резките ходове на новата власт провокират много въпроси за сблъсъците на политическата сцена и включително дали е възможно да има нови предсрочни избори. За позиция по горещите теми потърсихме политолога Георги Киряков.

-Г-н Киряков, доста коментари предизвика напрежението между премиера Кирил Петков и президента Румен Радев. След забележката от "Дондуков"2 за визитата на премиера в СМ, се стигна и до остри реплики след смяната на борда на „Булгаргаз”. Това еманципация на Петков ли е или разминаване на интереси?

-Това е еманципация, не е никакъв опит за набъркване в интереси и беше абсолютно предвидимо. Казвал съм го още в началото на мандата - че рано или късно ще се стигне до такъв тип искане на еманципация от страна на Кирил Петков. Ясно е - властта е в Министерския съвет, не е в президентството. Където е властта, натам ще тегли каруцата на държавното управление. Няма как в една институция, в която има много малко правомощия, макар и голяма легитимност през избора на обществото, да се очаква от нея да е основен движещ фактор в българската политика. Имаме освен това четирипартийна коалиция, където има различни интереси.

Президентът не е част от тази 4-партийна коалиция, колкото и да му се иска. И затова възникват тези проблеми между президентството и МС и президента и Кирил Петков.

Да, преекспонира се това напрежение и опозицията има абсолютна изгода от това. Защото фокусът на внимание не е върху тях и техните проблеми, а проблемите вътре в един крехък баланс сред силите, които искаха тази опозиция да остане такава дълго време и да не докосва власт. Но това беше предвидимо.

- Какво очаквате в резултат на новия полъх в отношенията между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Защото в очите на много избиратели, младият Петков изглежда неблагодарен, че е забравил кой е бил трамплинът му за голямата политика и едва ли не се обявява срещу своя политически създател.

- Голям политик не го направи президентът, направиха го избирателите. Тези, които дадоха на "Продължаваме промяната" да бъдат първа сила и да съставят правителство. Президентът не е избирал лично и самоволно Кирил Петков. Да, помогна, като го направи министър. Да, през това че бе министър натрупа сериозен политически дивидент и ако не беше натрупал този сериозен дивидент, трудно можем да мислим, че щеше да бъде някаква фигура. Разбира се, благодарение на негови лични качества отвъд това, което президентът е правил и желанието на много хора за промяна.

Бих казал, че Петков е попаднал на точното време и място. Но дали това ще е Кирил Петков ли Петко Кирилов няма никакво значение. Просто обществото имаше такива очаквания, търсеше се фигура, която трябваше да се осъществят нагласите на голяма част от хората. Или всъщност на малка част, защото една голяма група изобщо не гласува, а друга предпочита статуквото и си гласува за ГЕРБ. Има си и една такава, която предпочита такава партия като „Възраждане” и всички останали, които успяха да скалъпят тази 4-партийна коалиция.

Що се отнася до тази коалиция - тя има мандат, даден от обществото. Мандатът е 4 години и оттук нататък не зависи нито от опозицията, нито от президента, нито от който и да е. Зависи от Конституцията и от тези 4 партии колко време ще останат на власт. Ако има търкания между тях, тогава можем да мислим вече, че мандатът на това управление ще бъде кратък.

- Но Петков в една по-крайна фаза на еманципация няма ли да си скрои капан, като настрои недолюбващите го избиратели, а и симпатизанти срещу себе си?  . които го тълкуват като неблагодарен. Все пак президентът се превърна в символ на промяната - пионерът, който отвори новата страница на  промяната.

- Ами като ги настрои срещу себе си, ще има следващи избори на които хората ще кажат мнението си по този въпрос. Т.е. или ще му гласуват ново доверие, но според софийските проучвания ПП е първа сила и има все още доверието на хората.

От друга страна естествено е, че опозицията и всякакви сили в българската политика ще се опитват да създават илюзията за сериозен срив и че всъщност това не е очакваната промяна. Но всичко зависи от четирипартийната коалиция, отношенията вътре между тези партии и от мандата, който хората ще дадат, ако има предсрочни избори.

- Как ви изглеждат ходовете на правителството - като започнем от промените в „Булгаргаз”, стъпките в съдебната реформа и последните събития? Точни ли са действията на новата власт, или се усеща нерешителност, страх, неопитност? Някои дори обявиха, че Петков прави нещата твърде лековато.

- Ходовете показват решителност и промяна, но показват и неопитност в следването на демократични практики и в притежаването на демократичен инстинкт. Ами това е законовата рамка, това са хората, с които разполагаме, това е административният капацитет на държавата.

Не може да се пренебрегне и факторът задкулисие и очевидно че не става въпрос за задкулисието, застанало зад предишните управляващи. Но пак става въпрос за интереси, прокарване на лобистки практики, закони и прокарване на хора включително, които да заемат ключови места. Това е пагубно за държавата и не е проблем отсега. От много години е и ще продължи да съществува, независимо дали начело на държавата е Кирил Петков или Петко Кирилов, или Асен Василев.

- ГЕРБ са доста настъпателни, макар че се заявиха като смирена опозиция. Използват всеки възможен момент, за да демонстрират, че те са стабилните, знаещите, хиперактивни са. Стараят се да излъчват сигурност, като внушават, че управляващите се клатушкат, правят грешни стъпки и изпускат кормилото.

- Тук ПП трябва да демонстрират възможност, че могат да управляват, независимо какво казват от опозицията.

ГЕРБ са много малко слушани и ще продължат да са много малко слушани от обществото. Т.е. ухото на обществото ще бъде запушено за дълго за това, което се говори от там. А проблемът е отпушеното ухо дали ще чува добре посланията, които се отправят от ПП.  Ако и там се види нещо, което не се е харесало, ще се запуши и другото ухо и ще започне да се оглежда и ослушва народът пак за нови играчи. Което беше дадено като анонс - около нова лява партия, организация на президента и някакви нереализирали се от промяната хора. Т.е. има готовност някой някъде да се появи като 5-то асо от ръкава и да надцака системата.

- А какви са очакванията Ви за управляващата коалиция? Защото прозира недоволството на ДБ в сътрудничеството си с ПП и настройката на мнозина от хората на Христо Иванов и ген. Атанасов, че нещата не вървят както трябва и че е време да се поставят условия.

- „Демократична България” от самото начало не са доволни. Самият факт, че Христо Иванов и ген. Атанасов, с изключение на Борислав Сандов и „Зелените”, отказаха да участват в управлението под каквато и да е форма, си беше ясен сигнал, че има  някакъв фундаментален разрив и проблем в коалиционните отношения и ще има. Обаче какво ги споява е ясно-  възможността Бойко Борисов да се върне като първа политическа сила, което не означава, че ще се върне като премиер. Но ще е достатъчно тежко за държавата ГЕРБ да са първи, а Бойко да твърди, че ги бие наред. Това ще е сигнал към избирателите, че е възможно връщане на тенденцията, което няма да е добър сигнал за промяна

- Споделяте ли позицията на Христо Иванов, който заяви в прав текст на Конференцията на ДБ, че догодина пак се задават предсрочни избори?

- Догодина ще има местни избори. Но и моята прогноза беше, че след местните избори може да има парламентарни. Но идеята  беше дотогава да се случат най-важните неща на държавата, които очевидно не могат да се случат или стават по начин, който ДБ не харесва.

Но пак казвам - спойката не е желанието да се постигне някакъв сериозен пробив в управлението на страната и да се промени изцяло курса и начина на мислене. Най-важната причина е да не се допусне връщане на Бойко Борисов.

- Предстои избор на лидер на ДСБ тази събота. Има ли реален шанс ген. Атанасов да бъде сменен? Ето, зам.-лидерката Цецка Бачкова влезе смело в състезанието. И ако има нов лидер, ще има ли промени в отношенията ДСБ-ДаБг?

- Там са много-много сложни динамиките и отношенията сред тези партии, и то сред техните почитатели и привърженици, така че трудно може да се прогнозира. Виждате, те през годините се събират и разделят. Разделят се, провалят се, съберат се…

Събират се, скарат се, разделят се и пак….Тази динамика е ужасяваща за тези партии и тя ги докара до състоянието, в което се намират. Имаше някакъв подем, но той беше конюнктурен, той не беше заради техните умения и способности. Беше заради обикновената електорална конюнктура. И като се появиха ПП и Кирил Петков и се спихнаха. Може да се каже, че Атанасов е най-неподходящият човек за лидер на тая партия.

-Предстои да видим. Но да се върнем на важната тема - наистина ли е реално да има предсрочни избори скоро?

- През тази година не. Първо, защото доста сериозен дълг ще бъде изтеглен. Т.е. ще бъде туширано напрежението в обществото с пари - със запълване на устите с пари.

Това е положението. Тази година е закрепена, проблемът е другата година.