ГЕРБ: Бюджетните авантюри ще имат камшичен ефект през 2023-а
Не може нормалният курс на България да е с непрекъснато задлъжняване, категорични са от партията на Борисов
Камшичният ефект на всички бюджетни авантюри ще резултира в 2023 г. и трябва да види как тече бюджетната консолидация. За това предупреди бившият вицепремиер и зам.-председател на ГЕРБ Томислав Дончев. Той, бившият социален министър Деница Сачева, бившият министър на икономиката Кирил Ананиев и зам.-икономическият министър в периода 2017 – 2020 година Лъчезар Борисов са лицата, които представляват ГЕРБ на среща с КНСБ. Традиционно преди изборите синдикатът се среща с политическите лидери, за да обсъдят основни акценти от бъдещото управление.
"Притеснявам се, че българите приемат случващото се като реалити формат, а има десетки хиляди души загинали. Икономическите последици няма да изчезнат за година или две. Моята прогноза е, че войната ще приключи с максимално неблагоприятни за всички ефект, или ще продължи дълго. Не бих я пренебрегвал и като заплаха за националната сигурност, и за всички други сектори", предупреди бившият вицепремиер. Дончев припомни, че предишните им срещи е имало горещи дискусии. "Иска ми се да бяхме в такава ситуация, имаше COVID, ама нямаше такъв комплекс от кризи, плюс политическа. Комплексът от кризи е косвен, има много силен "домашен", български елемент. Ефектът, особено по отношение на инфлацията и несигурността са резултат от политиката на определени партии", заяви той.
ГЕРБ предлагат конкретни решения, според тях ако се нормализират цените на елелектроенергията и ресурсите, това би имало ефект и спрямо инфлацията и тя да доближи тази е еврозоната.
Припомни различията по въпроса с данъците между КНСБ и ГЕРБ. "Увеличаване на данъчната тежест за нас е неприемливо към момента. Не бива с идеологически или с религиозен фанатизъм да се връзваме към някакво число, дали към дълга, или към друго. Не е червена лампа, цялото дърво е светнало, говорим за лихвени равнища, пазарите, готовността да ни дадат пари", заяви Дончев, притеснен от лошите позиции на страната.
Според него изходът е в ясен курс, правителство с подкрепа, тогава пазарите биха реагирали положително. "Един курс по връщане на публичните финанси към ясна перспектива ще отнеме 4-5 г. Не приемаме, че нормалният курс на България е перманентно, дори с малко, непрекъснато задлъжняване на страната", подчерта бившият вицепремиер.
Дончев смята, че темата за курса, посоката и интензивността на "позеленяването" на икономиката ни трябва да бъде отложена и да се дебатира през пролетта. "Формално, на ниво документи, всички ангажименти, които България е поела, включително и всички мощности в Маришкия басейн остават, но за мен е много различно - като вееш плакат "Ще стоя на студено и няма да се къпя" през август, е различно през декември. Искам да видя какво ще се случи в България, в ЕС, дали като резултат от една по-студена зима ще има смекчаване или промяна на курса на европейско ниво. Да мине зимата..", заяви Дончев.
И попита какво ще правим с батериите в Националния план за възстановяване и устойчивост. "Аз съм "за" да експериментираме, да натрупаме опит, ама не може националната ни мощност да е само в съхранение на батерии. Кажете един телефон колко години го ползвате? 4 г. да е, това са 1000 цикъла на зареждане, на тия батерии капацитетът им ще е паднал под половината. Тогава, освен че ще се питаме как съхраняваме енергия, ще се чудим какво ги правим тия батерии", заяви бившият вицепремиер и предупреди, че промените в националния план са много тромава процедура.
Според него трябва да се инвестира в строителсто на помпени водноелектрически централи. "С разходите за батерии за 4 г. може да изградим една-две помпени централи, които ще ползваме по 100 г. с минимална поддръжка", заяви зам.-председателят на ГЕРБ. "Трябва да експериментираме и с батерии, и с водород, но не да си слагаме всички яйца в една кошница", подчерта Дончев.
Кирил Ананиев определи финансовата политика на Асен Василев като неадекватна.
"Доходите по данни на НСИ за второто полугодие на 2022 г. са за намаляване на реалната покупателна способност на работещите граждани с над 10%. При 7,7% ръст на доходите, имаме 17 на сто инфлация. По време на нашето управление - 50% ръст на доходите при инфлация за 4 г. от 10 процента. Имаме реален ръст на доходите от 40%, в другия случай имаме намяляване на реалните доходи", обобщи той. И настоя за силна и реалистична политическа програма. По думите му тази на ГЕРБ-СДС е финансово обвързана. Не поемаме ангажименти, които не може да изпълним, увери бившият финансов министър.
Ананиев призова за връщане на стабилността на макроикономическата рамка, която да възстанови и публичните финанси. "Ще направим така, че данъчната и осигурителната система да са предвидими, ще наблегнем на увеличение на приходната част на бюджета, за да не вдигаме данъците. Ще укрепим приходния капацитет на общините, там има сериозни проблеми, това ще стане през мерките за финансова децентрализация", заяви той.
Сред целите на ГЕРБ е 1200 минимална заплата и 1000 лв средна пенсия в края на 4-годишния им мандат, както и възстановяване на загубените инвестиции. Ананиев призна, че вижданията им са доста амбициозни. "Но сме си направили анализ на пропуските от последните 4 г. Знаем какви слабости направиха и от служебното правителство и имаме готовност да поемем управлението и да изпълним всички предвидени от нас мерки", увери бившият министър.
Водачката на листата на ГЕРБ в Добрич Деница Сачева подчерта, че партията ще работи за насърчаване на мобилността на работната сила, подобряване на транспортните връзки, ново законодателство по отношение на новите норми на труд и нуждата от по-голяма гъвкавост за работодатели и служители. За младите пък е предвидена програма "60 на 40" която да дава възможност държавата да покрива 60% от заплатите и осигуровките на младите хора за година, а бизнесът - останалите като им гарантира и работа през това време.
Бившата социална министърка припомни, че в последното НС ГЕРБ предложиха и съдействаха за приемането на допълнението в Закона за насърчаване на заетостта, който дава възможност да бъдат идентифицирани тези, които не работят и съответно да бъдат включени в пазара на труда. ГЕРБ работи и за Кодекс за социална подкрепа и нова система за социално осигуряване, в която помощите да са по-целенасочени и ефективни.
Сачева изтъкна, че са внесли в НС и предложение в актуализацията на бюджета за 50 млн. повече за парите за отопление. Така помощта може да се увеличи със редно по 100 лв., както и обхвата, заяви тя. Винаги сме гледали стратегически, не да чакаме да се влоши ситуацията, добави още тя.
ГЕРБ ще продължат с реформите за възрастните, най-вече с дългосрочна грижа, изграждане и оборудване на нови социални услуги. Предвиждат и създаване на Фонд за социални иновации.
По отношение на пенсионната система според Сачева се шири сериозен популизъм. "Би трябвало да намерим професионален консенсус, за да върнем обратно принципа на принос-ползва в системата", заяви тя. ГЕРБ предвижда годишно осъвременяване на пенсиите и увеличение на средния й размер средно с около 12% на година.
"Разлики в пенсиите винаги ще има и държава не може непрекъснато административно да дотира пенсиите по начин по който... вече няма и конкретен принцип по който това се случва. Това нарушава пенсионната система и принципите във втория стълб, защото там няма как да има административна дотация", заяви бившата социална министърка. Според нея съществуващият пенсионен модел трябва да се развива, да отчита че бъдещите пенсионери работят в икономики на платформите, в няколко държави, в нови форми на труд и пенсионните им възможности дори не са напълно уредени. Няма да вдигаме пенсионната възраст, 65 г си остава цифрата, увери Сачева. Ние също искаме пенсиите да са 4-цифрено число, но не и изплащането им да е еднократно, добави още тя.
Трябва да намалим сивия сектор и недекларираната заетост, настоя Сачева.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров представи акценти от Меморандума им за социално-икономическото развитие на страната през следващите четири години. Той е изготвен на базата на 2 допускания - войната ще свърши и ще спре. "Не казваме кога, но в първата част на следващите 4 г, надяваме се, и второто - няма да изпаднем в глобална рецесия", обясни шефът на КНСБ и изрази надежда, че публичните и частните инвестиции ще продължат да растат, както и БВП. Според КНСБ един от двигателите на БВП е потреблението и ще бъде така и напред. Синдикалистите се надяват до 2026 г. в максимална степен да се приближим до пазар на труда без работещи бедни, т.е. минималната работна заплата да е 80-85% от заплатата за издръжка.