ГЕРБ, ДПС и Копейкин подкрепиха опита на ПБ да овладее цените

Временната бюджетна комисия прие двата законопрокета на "Прогресивна България" за мерките срещу високите цени. Те предвиждат промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите, пише "OFFNews". 

Законопроектите бяха представени вчера (11.05), след като от ПБ ги внесоха в деловодството на Народното събрание. Днес те бяха гласувани на първо четене във временната комисия по бюджет и финанси.

Промените в двата закона бяха подкрепени от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане", от ПП бяха "против", а от ДБ се въздържаха. 

В Закона за защита на конкуренцията се разширява списъкът с нелоялни търговски практики - от 13 на 33. Вторият аспект на промените е т.нар. регистър на проследимост. Той касае търговията на едро - въвежда се цялостен регистър, който ще документира продукцията по цялата верига, но това няма да носи допълнителна тежест за търговците. Когато заработи механизмът, некачествени стоки няма да бъдат пропускани на българска територия.

Третият аспект е заимстван от германското законодателство - съвместно монополно положение - когато няколко субекта на пазара, независимо дали са свързани като собственост, притежават пазарна сила, която създава аномалии в цените.

Вкарва се и понятието "прекомерно високи цени" и се дават правомощия на КЗК да изисква формулирането на тези цени по веригата. 

С промени в Закона за защита на потребителите се въвежда забрана за увеличаване на цените на стоките и услугите. Това обаче идва с уточнение - мярката ще важи, освен ако поскъпването не е икономически обосновано. 

Като основание търговците да приемат поскъпване, управляващите са записали различни фактори, сред които разходи за труд, енергия, горива и доставки.

Все пак, за да не се търсят вратички в правилата, управляващите сами ще пресмятат какви трябва да са цените, за да имат точна база за сравнение.

Управляващите увериха, че предложените правила не целят натиск върху бизнеса, а въвеждат по-ясни и ефективни механизми за контрол в рамките на закона. Явор Гечев от "Прогресивна България" подчерта, че идеята е държавата да разполага с инструментариум за контрол, без да се нарушават пазарните принципи.

Министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че промените ще бъдат внесени максимално бързо в Министерския съвет, където ще се създаде междуведомствено звено. Според него новите механизми дават възможност за по-ефективна борба с "галопиращите цени", като същевременно се съобразяват с пазарната среда и конкуренцията.

Министърът на земеделието Пламен Абровски допълни, че разширените дефиниции за нелоялни търговски практики ще дадат по-голяма свобода за подкрепа на българските производители и за увеличаване на дела на българската храна на пазара.

От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също изразиха подкрепа за новите правила. Председателят Росен Карадимов уточни, че институцията не трябва да се превръща в ценови регулатор, а основната ѝ задача остава установяването на съгласувано поведение и нелоялни практики.

От ГЕРБ заявиха подкрепа за инициативата, като я определиха като продължение на вече започнати мерки, но посочиха, че ще предложат и свои корекции. Владислав Горанов коментира, че предишното служебно управление не е предприело достатъчно действия по темата в рамките на съществуващото законодателство.

От ДПС също изразиха подкрепа, но с резерви. Атидже Вели предупреди, че новият регистър и разширените контролни механизми могат да доведат до прекомерна административна тежест, особено за малките производители.

Мартин Димитров от ДБ изрази опасения, че се създава прекомерен ценови контрол, който не адресира реалните причини за поскъпването. Асен Василев от ПП критикува текстовете, като посочи, че те на практика прехвърлят тежестта на доказване върху бизнеса и създават предпоставки за санкции без достатъчно гаранции.

Цончо Ганев от "Възраждане" определи мерките като "врата в полето", която няма да доведе до реален ефект върху цените или пазара.