Германия не вижда друга алтернатива за Западните Балкани

Германският външен министър заяви, че държавите от Западните Балкани принадлежат към ЕС. Хайко Маас иска да убеди, че преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания са от решаващо значение за стратегическите интереси на блока. Но дали това ще убеди онези, които са против по-нататъшното разширяване, пише "Дойче веле".

Одобрението на Германия за разширяване на ЕС става все по-видимо, след като през 2014 г. започна така наречения Берлински процес, годишна среща на върха на всички шест държави от Западните Балкани, чиято цел е да помогне да се проправи път към бъдещите преговори за присъединяване към блока.

Проявеният интерес от Германия прави посещението на външния министър Хайко Маас на Балканите тази седмица още по-важно. Но това се случва на фона на редица държави от ЕС, които поставят прът в колелата, като пречат на преговорите за членство със Северна Македония и Албания. Маас се старае да увеличи надеждата на страните от Западните Балкани, като им каже, че те са неразделна част от Европа.

"Бъдещето им се намира в ЕС. Повечето държави от ЕС подкрепят откриването на преговори за членство и признаха стратегическото им значение. Въпреки това, ние се нуждаем от мнозинство в ЕС и това е, върху което работим, за да се опитаме да постигнем общо позиция", обяснява Маас в интервю.

Една от големите пречки е Франция. Президентът Еманюел Макрон е против по-нататъшното разширяване на ЕС, докато тези процедури за присъединяване не бъдат реформирани. Преди всичко той казва, че времето не е подходящо, защото, според него, на блока ще са необходими 20 години, за да се справи с продължаващия спад от финансовата криза през 2008 г.

Необходими са повече усилия

Според Маас, "една от силните страни на ЕС е, че обикновено намираме начин да преодолеем дори най-трудните проблеми и да стигнем до жизнеспособно решение. Убеден съм, че и тук ще успеем. Макрон даде да се разбере, че иска процесът на разширяване да бъде преразгледан и призова Северна Македония и Албания да засилят собствените си усилия за реформа."

Както напусналият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, така и неговият наследник Урсула фон дер Лайен критикуваха тези тактики на забавяне. Пратеникът на САЩ за Западните Балкани дори стигна дотам, че го нарече "историческа грешка".

Тази подкрепа е приветствана в Северна Македония и Албания, но също така поставя топката в тяхното поле, за да продължат с реформите си. Маас счита, че тези усилия не само проправят пътя за евентуални преговори за присъединяване, но и са "в интерес на хората. Укрепване на върховенството на закона, борба с корупцията и организираната престъпност - тези въпроси трябва да бъдат основните приоритети на всяко правителство, което защитава по същество интересите на своите избиратели."

По-рано, експертът Кристиян Шварц-Шилинг, бивш специален представител на ЕС за Босна и Херцеговина коментира пред "Дойче веле", че отговор "Не" за Западните Балкани е фатално решение на ЕС и може да предизвика конфликт и да дестабилизира Западните Балкани.

Отделни преговори за присъединяване?

Въпреки че ЕС отправя положителни сигнали относно напредъка на Северна Македония, същото не може да се каже и за Албания. Страната е изпаднала в политическа криза повече от година. Опозицията бойкотира парламента и иска нови избори. Всъщност едно от основните искания на ЕС е преработка на закона за изборите на страната. Все пак Маас обяснява, че е правилно да се предложи на Албания перспектива за преговори за присъединяване.

"Албания е модел за региона по отношение на усилията да реформира правосъдната си система. Това, което трябва да видим сега, е, че всички страни позволяват на конституционния съд да продължи с работата си. Оптимисти сме, че тези реформи могат да бъдат приложени бързо."

Въпреки това, се поставя въпроса, дали ЕС трябва да се занимава със Северна Македония и Албания поотделно. През 2018 г. Комисията на ЕС стигна до заключението, че и двете са изпълнили определени критерии за реформа, за да позволят преговорите за членство да продължат.

"Тази година Комисията направи оценка на ситуацията и потвърди препоръката си. Германското правителство споделя тази оценка, поради което настояхме за тези преговори за присъединяване",коментира Маас.

Алтернативни договорености?

След срещата на върха на ЕС миналия месец, критиците обвиниха блока, че не се придържа към обещанията си и че стремежите му за разширяване по отношение на Западните Балкани граничат с безразличие, в най-добрия случай. Вместо това бяха представени редица алтернативни възможности, като "мини Шенген" или т.нар модел Норвегия - Норвегия не е член на ЕС, но се радва на тесни връзки с блока чрез членството си в Европейската асоциация за свободна търговия и Европейското икономическо пространство.

Маас обаче бърза да отхвърли тези идеи. "Не виждаме жизнеспособни алтернативи на присъединяването към ЕС, особено ако искаме да предложим стимули за тези страни, за да се придържат постоянно към своите реформи. Това не означава, че сближаването с ЕС и регионалното сътрудничество взаимно се изключват".

"Всички шест държави от Западните Балкани се възползват от по-тесни икономически връзки, което ги прави по-привлекателни за външни инвестиции."