Германски медии: България върви по стъпките на НРБ

Обратно към планова икономика? България планира да отвори държавни магазини за хранителни стоки. С такова заглавие е публикация на германската медия Mitteldeutsche Rundfunk.

България също стене под инфлация. Сега правителството предприема необичайна мярка, за да ограничи покачването: планира държавни магазини за хранителни стоки. Но подходът е спорен, защото изглежда като ехо от социалистическите времена, пишат още от медията.

Българското правителство създаде държавно търговско дружество, което ще предлага основни хранителни продукти на достъпни цени. Целта е да се ограничи продължаващата инфлация на цените на храните.

Под надзора на Министерството на земеделието ще бъдат създадени около 1500 търговски обекта, включително мобилни щандове, предимно в структурно слаби и слабо населени региони. Ще се предлагат около 100 продукта с максимален марж на печалба от 10%, в сравнение с обичайния среден размер от 30%.

Проектът първоначално ще бъде финансиран с пет милиона евро от държавния бюджет за текущата година. Дали тези пари ще бъдат достатъчни, не е ясно. Мярката обаче е обект на критики от икономисти и представители на бизнеса, които предупреждават за опасна намеса в свободния пазар.

Въвеждането на еврото като спусък?

България планира да въведе еврото през 2026 г. Потребителите вече усещат последствията: инфлацията в цените на хранителните продукти е особено висока. За много граждани и икономически експерти покачването на цените е чиста спекулация и израз на несигурността, която се усещаше в България преди въвеждането на еврото.

Според Статистическата служба цените са се повишили с около 26 процента през последните три години, без доходите на хората да нарастват със същия темп. Средната месечна заплата в България е около 1300 евро, а пенсията е около 500 евро. Статистиците изчислиха през юли, че частните домакинства харчат малко над една трета от доходите си за храна.

Въпреки това, противно на очакванията, населението е доста скептично настроено към идеята за създаване на държавни магазини за хранителни стоки – особено в селските райони. "Не мисля, че ще проработи. Имаме два или три магазина тук – това е достатъчно“, казва Павел Колев, пенсионер от село Долна Кремена в Северозападна България.

Търговката Клавдия Петкова е загрижена, че държавните търговски обекти биха могли да създадат потенциална конкуренция, като подчертава: "Работим от сутрин до здрач. Държавният магазин вероятно няма да предлага същия избор или гъвкавост.“ Затова кметът Румен Серафимов предлага по-централизирано решение: "Магазин във всеки областен град – всеки, който иска да си купи евтин хляб и наденица, трябва да отиде там.“

Критика от бизнес общността

Експертите смятат проекта за проблематична пазарна намеса. Икономистът Иван Стойнев от Софийския университет го вижда като нарушение на конкурентното право на ЕС. Станислав Попдончев, вицепрезидент на Българската търговска камара, изрази подобни мнения:

България не се нуждае от повече хранителни магазини, каза Попдончев. Според Статистическата служба, до края на 2023 г. вече е имало около 40 000 хранителни магазина – с население от малко над шест милиона. Това са средно 150 клиенти на магазин. Вместо това, Търговската камара призовава за намаляване на бюрократичната тежест върху местните производители, за да се намалят донякъде потребителските цени.

Няма икономическа логика

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика също смята идеята за държавни хранителни магазини за икономически съмнителна. Той обясни по телевизионния канал bTV: "Липсва му всякаква икономическа логика. Планът е част от икономическа популистка тенденция в отговор на призивите за бойкот на супермаркетите по-рано тази година.“

Българските потребители, недоволни от покачващите се цени на храните, бойкотираха големите търговски вериги и супермаркети в страната, което доведе до близо 30% спад в продажбите в засегнатите магазини, но не и до трайно намаление на цените.

Икономическият експерт подчерта и нещо друго: "Производствените разходи на българските производители са високи, така че крайният потребител е принуден да купува на високи цени. За да се предотврати това, държавата ще трябва да осигури дългосрочно контрафинансиране, за да поддържа ниски цени“, обясни Николов.

Но това би довело до високи разходи, които държавата трудно би понесла в дългосрочен план. Той също така предупреждава за потенциална политическа зависимост в селските райони, където клиентите се познават и често купуват на кредит.

Тези клиенти след това биха натрупали дългове към самата държава чрез магазина за хранителни стоки. "Тези, които са задлъжнели, са по-лесно повлияни политически – колкото и цинично да звучи това“, каза експертът.

Въпреки критиките, правителството продължава с проекта. Това ще бъде първият път от края на централно планираната икономика преди 35 години, в който държавата активно се намесва в сектора на търговията на дребно.

Първият държавен дискаунтърен магазин е планиран да отвори врати в град Пловдив през септември – не в необлагодетелстван регион, а във втория по големина град в страната.