Германски медии: Марсалек давал задачи на нашите шпиони, искал да купи и летище "София"

43-годишният Ян Марсалек, за когото се твърди, че е давал задачи на обвинените в шпионаж в Англия шестима българи, е започнал да работи за руските тайни служби заради фатална красавица.

Това става ясно от съвместно разследване на германските медии Der Spiegel и ZDF, австрийския вестник Standard и руската интернет платформа The Insider.

Макар и да се смята за свързан с шпионската дейност на българите в Англия, Марсалек не е обвиняем по делото срещу шестимата.

Той все още се укрива в Русия, въпреки че понякога пътува с фалшиви документи. Очевидно значителна част от откраднатите пари все още е у него. Така или иначе, през 2021 г. чрез офшорката си Марсалек се опита да купи летище в София.

Ако беше успял, той щеше да получи уникален достъп до базите данни за резервации на самолетни билети, толкова важни за руските разузнавателни служби. Това пише в руския вариант на разследването на The Insider. В английския обаче частта за летището в София липсва.

От българското министерство на транспорта споделили, че не е имало такъв човек сред кандидатите за концесията на аеропорта, информира "24 часа". Тя бе спечелена през юли 2019 г. от консорциум между базирания в Париж фонд “Меридиам” и австрийската компания “Щрабаг”. На второ място остана консорциумът между “Еърпортс де Пари” и “ТАВ Хавалиманларъ”, а на трето - “Фрапорт България”, който държи летищата във Варна и Бургас.

Марсалек се запознава с бившия еротичен модел и актриса Наталия Злобина, докато проучва възможности за бизнес в Москва. По това време той е директор на германската компания за електронни разплащания Wirecard, а Злобина работи за рекламна агенция. Родената в Узбекистан красавица бързо успява да го убеди, че може да намери подходящи руски инвеститори за съвместен бизнес. Даже създава компания, която да бъде основен партньор на германския гигант.

Бизнесът на Wirecard в Русия не потръгва, но пък двамата се радват на много близки лични отношения. Често пътуват заедно до екзотични дестинации, но и до не толкова романтични места в Руската федерация. През септември 2013 г. летят до Грозни, за да се срещнат с членове на семейството на чеченския лидер Рамзан Кадиров, които искат да се преместят в Европа и да „изперат“ около 400 милиона долара от сметките си в Хонконг. Наталия представя Ян като човек, способен да го направи.

Според източник на The Insider чеченците се срещат още два пъти с двамата – във Виена и в Азия. При едно от пътуванията Злобина е придружена от Ахмед Пакаев, “побелял майор” от руското контраразузнаване ФСБ, който преди това е служил като представител на Русия в Интерпол.

Не е известно в кой момент Наталия е започнала работа за руските разузнавателни служби, но със сигурност се е ползвала с някои от привилегиите, характерни за офицерите от разузнаването, се посочва в разследването.

Например паспортната ѝ информация в базата данни на Русия е заменена с тази на друга жена. Заличени са данни за нейни пътувания, което е известно, че се прави за други руски шпиони и агенти под прикритие.

Тя запознава Марсалек с редица хора, свързани с руските специални служби, но един контакт се оказва особено важен, за да започне той да им симпатизира и да иска да работи с тях. Докато посрещат 30-ия рожден ден на Наталия на яхта през 2014 г., се среща със Станислав Петлински, който е ръководил специалните сили на руското разузнаване по време на войната в Чечения. В продължение на три дни той разказва на Марсалек за подвизите си, след което двамата стават изключително близки. Петлински, който живее между имотите си в Русия, Монако и Милано, започва да посещава често Мюнхен и да се среща с Марсалек. Той пък от своя страна предприема пътувания до страни с конфликти като Сирия и Либия.

Макар самият Петлински официално да не фигурира в руските специални служби, запознава австрийския бизнесмен с редица офицери от разузнаването. Така постепенно Марсалек се превръща от скучен финансов мениджър в човек, живеещ живота на супершпионин.

Посветен е в държавни тайни, участва в политически далавери и се движи въоръжен с бойци от частни военни компании.

Руските разузнавателни служби се нуждаеха от него не толкова като човек с пари, а като човек, който знае как да управлява пари, което е изключително важно за финансиране на чуждестранни специални операции и осребряване на незаконно спечелени доходи, се посочва в разследването на The Insider. Затова не е чудно, че когато германското правосъдие тръгва по следите му заради липсата на 2 млрд. евро от активите на Wirecard, той разчита точно на шпионските си контакти, за да избяга от Германия и да се укрие в Русия.

Лети с частен самолет до Беларус, а оттам се прехвърля с кола в Москва, като успява да заблуди колегите си от
обявената в несъстоятелност компания, че отива във Филипините, за да докаже своята невинност. Твърди се, че притежава около 10 фалшиви паспорта, сред които на свещеници в Русия.

Марсалек бяга в Русия през юни 2020 година, а от 30 август същата година са първите доказателства на британската Кралска прокуратура за шпионска дейност на българите в Англия, свързани с него. За шеф на шпионската клетка се сочи 46-годишният Орлин Русев. Имейли, до които журналистическото разследване е стигнало, показват, че двамата се познават още от времето, в което австриецът работи за Wirecard. След като първоначално е служител на Българския енергиен холдинг, Русев се мести на Острова и започва да се занимава с частен бизнес, свързан със системи за сигурност. Смята се, че е доставял на Марсалек специално защитени мобилни телефони. Той пък от своя страна по-късно му поставял задачи за проследяване на хора и обекти, от които руските специални служби се интересуват или пък са неудобни за Кремъл. Плащал му чрез криптовалута или пари в брой за тези услуги.

Делото в Лондон срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия, трябва да започне през октомври и да продължи около четири месеца заради големия обем доказатества за тяхната дейност. Според Кралската прокуратура те са действали в редица европейски страни от 30 август 2020 г. до 8 февруари 2023 г., когато първите заподоздрени са арестувани. До момента британските разследващи не са разкрили нито едно лице или обект, за които българите е трябвало да събират информация.

В английската версия на публикацията на The Insider обаче се посочва, че Марсалек е поискал домашния адрес на Христо Грозев във Виена. Това се е случило през декември 2020 г., след като Bellingcat, The Insider и Der Spiegel публикуват съвместно разследване за отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални, в което Грозев е главно действащо лице. Тогава Марсалек разчита на свои познати, работили за австрийските разузнавателни служби.

Единият от тях признава пред Der Spiegel, че платил само 3,40 евро, за да получи адресната регистрация на българския разследващ журналист и снимал апартамента му във Виена. По-късно по време на пътуване до САЩ Христо Грозев е предупреден от правоохранителните органи, че не може безопасно да се върне да живее в австрийската столица и сега се намира в Ню Йорк.

Преди дни в интервю за Нова тв Грозев каза, че очаква около разкритата в Англия шпионска афера да излязат имената на още българи заради контактите на Марсалек в България, които по думите му “за съжаление, са на институционално ниво”.

“Има върли фанатици на режима на Путин, дори в прокурорската система. Това е разследване, което скоро ще пуснем. Говорим за прокурори, разследващи престъпления, свързани с Руската федерация, в България. Те са членове на русофилски групи и празнуват рождения ден на Сталин”, твърди Грозев. Въпреки заплахата за сигурността си той участва и в сегашното разследване за Марсалек.

Посочен е като автор и в руската, и в английската публикация на The Insider.