Градът на 10 000-те мъртъвци
Един единствен път. Планински серпентин и безлюден район. За щастие не е вечер. В продължение на векове древно проклятие успешно е защитава това място. И сега, внезапно умиращите батерии, отказите на фотоапарата да се включи и разстроеният стомах не би изненадал посетителите. Нямахме намерение да безпокоим мъртвите. Само ще хвърлим един поглед и си тръгваме. „Канонът“ на спътницата ми се изнизва от ръцете й. Фотоапаратът работи, но прави само черни снимки. Сякаш сме в катакомба. И май наистина сме. Това е „Градът на 10 000-те мъртъвци“.
С тези думи пътешественикът и блогър Сергей Мухамедов започва очерка си за посещението на Даргавс, Северна Осетия. В Уикепедия има оскъдна информация за това мистериозно място – най-големият некропол на Кавказ, за който почти никой не знае нищо, казва Сергей.
На склона на планината сред най-красивите места се извисяват 96 крипти. Не просто се извисяват, а продължават да пазят онова, за което са били създадени. Те са пълни с мъртъвци.
„Влез, ако не ти стиска, всички те са отворени. Но помнете – оттук никой никога не се е върнал жив. Поне според легендите. Местните не припарват тук.“ И ако в първата крипта – тази в близост до пътя, виждате единствено разлагащи се черепи и кости, то по-нататък ще ви посрещнат мумии.
Сергей пояснява, че до съветско време никой не се интересувал от Града на мъртъвците, а първите изследвания започнали едва през 60-те години. В една от криптите археолозите се натъкнали на 95 черепа. Носят се слухове, че всички тела изглеждали като живи. И аз самият вярвам в това, – казва Сергей, като добавя, че съхраняваните в музея дрехи на мъртъвци са се запазили изключително добре.
Всяка от криптите притежава специално изградена вентилация, която помага за благоприятната естествена мумуфикация на телата. Но вместо врати, подвижните дървени капаци не са били достатъчно ефективен щит срещу външните условия, поради което мъртвите, положени в криптите, изглеждат точно като от филмите на ужасите.
Всяко семейство е този див кавказки район притежавало собствена крипта, изграждането на която струвала доста скъпо. Сместа от птичи яйца, сметана, мляко и вар се оказала устойчива за градежа на стените, а цената на един изсечен камък била равна на себестойността на една овца. Това гарантирало оцеляването на криптите във времето за сметка на обикновените бедни къщи, от които днес няма и помен.
Някои крипти са построени на две или повече нива и когато свободното пространство вътре намалявало, хората от планината добавяли допълнително ниво чрез пробиване на стените с дървени греди, върху които поставяли новите мъртъвци.
По време на чумата болните идвали тук и в криптите чакали смъртта си, докато през това време близките им носели вода и храна, пояснява Сергей. Най-изненадващото според него е наличието на дървени ладии, положени в криптите, вероятно нужни в задгробния им живот. Няма данни никои от народите в съседство да е използвал подобен вид на погребване на мъртвите, но е ясно, че е бил практикуван до скоро от осетинците.
Сергей завършва своя очерк с най-прочутата легенда за Града на мъртъвците: преди много, много години мъжете конници на това село пленили една девойка, която нямала равна по своята красота.
Всеки искал да я вземе за своя жена и бил готов да убие онзи, изпречил се на пътя му. Един ден мъжете се отправили при страрейшините, за да вземат мъдрото решение на кого да пристане девойката. Но само като я зърнали, пламък заиграл в очите на старците. Закипяла буйна кръв във вените им, независимо от преклонната им възраст. Започнали да изтъкват своето мъжество, ден и нощ се въртяли като луди покрай тази неземна красота. Три дни мислили. Пуснали я да бяга, а след нея – конниците. Който я получи, трябвало да бъде разсечен. Затова вместо да се убиват един друг, решили, че смъртта заслужавала единствено тя. След като красавицата издъхнала, невидимо проклятие връхлетяло селяните. Месото започнало да капе от костите им и нищо не можело да ги спаси. Започнали да погребват мъртвите в земята, то тя ги връщала обратно, изхръляйки останките им. Тогава камъни покрили костите. Така се появил Градът на мъртъвците.
Снимки: Сергей Мухамедов
