Григовор отваря фабрика за плочи край София
Фабрика за производство на грамофонни плочи ще започне да функционира в България от 2025 г. Това заяви в интервю за БТА един от основателите ѝ – Илия Григоров. Това ще са първите плочи, произведени у нас през последните трийсетина години.
"Има много голям интерес от Балканите, даже не съм сигурен в началото как ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И много български артисти искат да направят при нас плочи", заяви Григоров.
Той е хип-хоп изпълнител, изявяващ се под псевдонима Григовор. Негови съдружници в създаването на фабриката са Яне Василев и Коста Хантов. И двамата от години работят в кино центъра в "Бояна".
Фабриката ще се намира в близко до София село. Според Григоров това ще е единственото производство на Балканите и в рамките на месец капацитетът ще е около 20 хил. бройки. Фабриката ще се казва Rakamakafon.
"Много искахме да се кръстим "София Прес", но е невъзможно, защото вече има компания с такова име. Решихме да е нещо смешно, защото всички имат високопарни имена и решихме да не звучим толкова тежко, защото сме хора, които харесват DIY неща, малко по-пънк сме. Освен това знаем какво правим, но в същото време не знаем какво правим и е много страшно и трудно, но по някакъв начин, когато се сетим за името, се сещаме и че като хора не се взимаме особено насериозно", казва Григоров.
Той посочва, че интересът към винила се повишава с всяка година и плочи вече се продават на много места. Те обаче са произведени предимно във фабрики в Западна Европа, което оскъпява процеса.
"Ако погледнем от птичи поглед музикалните ери, след компакт дисковете през 90-те и след това глобалното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един момент в средата на 2010-те хората отново получават този глад за физическо копие, но да не е диск, защото дискът вече малко се е изтъркал. Завръщането към физическите копия в лицето на плочите се случва много пъти през годините. Имам чувството, че плочите нямат конкретна ера, а продължават да се възраждат отново и отново. През 50-те, 60-те, 70-те и дори 80-те е нямало друг начин, по който да слушаш музика, освен на плоча и на магнетофонни ленти - това, което нашите родители са правили. Но магнетофонните ленти са записвани от плочи. Тогава е било единственият начин, по който да слушаш музика. Сега имам чувството, че за хората е по-скоро необходимия начин, по който да слушаш музика, защото от известно време продължава това с дигиталните стрийминги и слушането на музика", казва Григоров.
Производството на плочи у нас спира в началото на века след приватизацията на "Балкантон". През социалистическия период това дружество е монополист в издаването на музика.
"Много искаме да обръщаме внимание наистина на хората, които издават по-малко бройки, но издават консистентно. Повече независима музика. Има изключително много артисти, автори и лейбъли в Сърбия, Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – пълно е с издания. Искаме да не ги пращат в Холандия, а тук. Направих груби изчисления, че 1 милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има много групи, които имат по 400 хардкор фена, но няма да направят 1 милион стрийма в "Спотифай" (Spotify). Ние искаме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които правят по-шантава и алтернативна музика, която не може да избухне толкова на дигитално ниво. По някакъв начин по-ценителска музика. По този начин бихме стимулирали хората и да продължават да правят музика. Това е много важно за Балканите - имаме изумителни неща, които трябва да съхраняваме и най-добрият метод на съхранение е физическото копие, което издържа 200 години", твърди Григоров.
