Гришата Вачков - мъжкарят, който отлетя преди 40 години (ГАЛЕРИЯ)

Григор Вачков напусна този свят преди 40 години на 18 март, докато се снима в ролята на Постол войвода във филма „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров. Режисьорът го кани, след като го гледа преди това в „Мъжки времена“ на режисьора Едуард Захариев, където Гришата прави може би най-силното си трагично превъплъщение.

Снимките на „Мера според мера“ започват на 3 март. Вачков, който е наясно, че уви няма да живее дълго заради редица здравословни проблеми, дава всичко от себе си на снимачната площадка. Дни след това актьорът получава масивен инсулт и е закаран в Правителствена болница. На 18 март великият артист се пренася в рая без да дойде в съзнание.

Гришата и дъщеря му Мартина се снимат за пръв път заедно във филма на Владислав Икономов „Гибелта на Александър Велики” в края на 60-те години и 10 години по-късно в „Мера според мера”. Филмът за Илинденско-Преображенското въстание е лебедовата песен на Григор Вачков. Той играе Постол войвода, а Марта – Лимбийка. „Снимах „Мера според мера” в Ковачевица и ни предстоеше много тежка сцена. Сутринта рано звънях по телефона и майка ми каза, че баща ми е зле. Беше в безсъзнание. Цял ден снимах, а не знаех дали баща ми е жив. На 18 март почина. Не си казахме дори чао. Страшно ми се скара преди това. Знам, че съм му мъка с моя си живот. Знам, че иска за мен най-доброто. Искам да му кажа, да е спокоен за мен, че се справям. Искам да знам дали ме подкрепя, дали се гордее с мен”, споделя днес Марта Вачкова. 

Последната снимка на баща и дъщеря. На нея двамата са в костюмите си от филма „Мера според мера”, където играят заедно. Григор Вачков е Постол войвода, а дъщеря му - Лимбийка.

Най-голямата й болка е, че не е успяла да се сбогува с любящия си баща. „Знам, че дори и там горе, татко мисли за мен и ме закриля. И много ми се иска да знам дали още се гордее с мен. Защото той винаги ми е казвал: „Ти си моята гордост”, казва още актрисата.

Популярността на Григор Вачков и тогава, и сега може да се сравнява само с тази на любимия му приятел и колега Стефан Данаилов. Цяла България заживява с образа на Митко Бомбата, който Гришата изиграва така, както никой друг не може в легендарния „На всеки километър”. Сериалът приковава абсолютно всеки българин пред екрана в началото на 70-те. Първоначално ролята на Григор била замислена да е незначителна, само с две-три реплики. Но когато на репетиции го чуват как играе и добавя от себе си по някоя шега, всички се хващат за корема от смях, а Свобода Бъчварова без колебание разширява ролята и така се извайва неподражаемият образ на Митко Бомбата. Много от неговите култови реплики си остават. Като например: „Петелът е женски и се казва Мария”.

Митко Бомбата му става прякор след „На всеки километър”. Там си партнира със Стефан Данаилов

Най-големият комплимент посмъртно му прави голямата Татяна Лолова. „Дори нищо друго да не бях направила като актриса, само затова, че бях негова състудентка и бях близо до него, е достатъчно”, признава тя без капка завист. „Той е в мен, пред и зад мен. Гришата е пред всички нас, за да ни пази”, убедена е голямата актриса. Определя го с две думи - сияен и свиреп.

Първичният на пръв поглед всенароден любимец Григор Вачков е горд с родното си село Трънчовица, Плевенско. Роденото на 26 май 1932 г. момче расте в бедно семейство. Баща му го записва в Лозаро-винарското училище в Плевен с идеята да става агроном. Както самият Гриша разказва „Бях станал много добър дегустатор, но спрях, защото ми се повредиха бъбреците”.

Със съпругата си Силвия Вачкова

Вместо да се отдаде на лозарство и агрономство, момчето, приличащо на циганче, със смолисто черни коси и рошави вежди, се влюбва в театъра. „Всяка събота ходехме с моя приятел Сашо в театъра в Плевен с един билет и по една филия хляб. Лелите, които отговаряха за салона, ни оставяха да преспим там. Когато не ни забелязваха, се криехме под столовете. На другия ден гледахме сутрешното представление за ученици, следобед за войници и официалното вечерта”, разказваше приживе Вачков.

Така става ясно, че от него агроном няма да стане, както татко му е планирал. Актьорът с искри в очите разказваше през смях как в селото му навремето, когато пристигнал католически свещеник и започнал да покръства местните, дал име на баща му Бонифаций. Като пораснал обаче се прекръстил на Вачко, но пък много харесвал името Наполеон и искал така да кръсти сина си. „Хубаво, че е размислил, защото представяте ли си как щеше да звучи: големият български актьор Наполеон Бонифациев”, заливаше се от смях на забавната история дъщеря му Марта Вачкова.

Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма "Гибелта на Александър Велики"


Вачков прави дебюта си в киното с „Дом на две улици” през 1960 г. Самородният му талант блести в „Тютюн” две години по-късно, в „Смърт няма” (1963), „Веригата” (1964), „Старинната монета” (1965), „Горещо пладне” (1966), „Бялата стая” (1968). Звездният му миг обаче си остава в неповторимата роля на Митко Бомбата в сериала „На всеки километър”, заради по улиците в София през 70-те не оставяше и един човек, тръгнеха ли стартовите надписи на екрана. Вачков играе и в „Последно лято” (1974) и „Мъжки времена” (1977). Последният филм, в който се снима, е „Мера според мера”.

С Георги Георгиев-Гец, във филма "Осмият" на режисьора Зако Хеския


Гришата се раздава и в театъра. Ролите на Григор Вачков в пиесите на гения Йордан Радичков остават легенда. Там талантът му е като мълния, салоните са пълни с цвета на интелигенцията. Всички онемяват пред виртуозното превъплъщение на актьора с магическите очи. В „Суматоха” играе Араламби, а в „Лазарица” на сиромах Лазар. Самият писател, който е много критичен и взискателен, обожава Гришата. Затова и му поверява главните роли в спектаклите.

В "Мъжки времена" на режисьора Едуард Захариев по сценарий на Николай Хайтов


„С Григор Вачков сме много сме близки, до такава степен, че не сме в състояние да си кажем дума напряко. А трябва, когато се работи в театъра, в сферата на изкуството, да пада малко мазилка от тавана. Иначе при близки хора има известна деликатност в отношенията, което пролича и при репетициите. Но Вачков най-плътно е покривал представата ми за определени образи и характери”, признаваше творецът от Калиманица.

Йордан Радичков между режисьора Младен Киселов и Григор Вачков