Гробницата на Бастет- неразгаданата мистерия в България

Едно от най-мистичните места в България е Странджа и по-специално местността Градището край Малко Търново. Там се смята, че се намира гробницата на богинята Бастет. Обектът не е проучен, а след тайнствената експедиция, оглавена от Людмила Живкова, всички знаци за съществуването ѝ са безвъзвратно изгубени.

Мистериозна иманярска карта, нарисувана върху кожа, поставя началото на всички въпроси. Върху нея имало чертежи, геометрични фигури и йероглифи, които Мустафа, притежателя ѝ, не разбирал. Тъй като 2-годишните му усилия да намери мястото, на което мислел, че има съкровище, пропаднали, той потърсил помощта на специалисти. Древната карта попаднала в БAН.

Людмила Живкова била запленена от загадката.

През 1981 г. кипяла усилена подготовка за честване 1300-годишнината от създаването на българската държава. Дъщерята на Първия работела усилено по акция за изкупуване на произведения на изкуството, свързани с нашата история от цял свят и връщането им в страната. Мисълта за експедиция в търсене на скритото „нещо“ от древната карта, не ѝ давала мира.

За съжаление, никой не успял да разчете картата и Людмила отишла при Ванга, на която имала огромно доверие. Ванга я насочила към местността Градището, където имало гроб на жена с жезъл от извънземна материя в ръцете, според пророчицата. Около нея имало огромно богатство – самородно злато, ценни предмети и оръжие. Много отдавна дошли хора от Египет по вода. Те били стройни и високи, c черни коси, с маски на лицата. Всичко, което донесли, било заровено от роби, проляла се много кръв. Всичко e закопано на 6 м дълбочина, казала Ванга. Тя допълнила, че на саркофага имало надписи, които са важни. Те описвали историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него, твърдяла Ванга. Но сегашната експедиция нямало да може да разчете писмото.

Твърдят, че пророчицата посочила пътя до гробницата – минавал покрай древен храм и светилище. Тя го изтълкувала знак по знак. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите посоки на света.

Легенда разказва, че Бacтeт била тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет.

По нейна воля била погребана в родината.

Гробницата била построена през VIII в. пр. н. e. и била затрупана c тонове земна маса и камъни, за да не бъде намерена. Робите, направили гробницата, били избити, за да не издадат тайната.

Ванга предупредила Людмила да не пипат мястото. Известна c увлечението си към тайнственото, Людмила Живкова, обаче, решила да стартира тайнствената експедиция.

Кръстю Мутафчиев веднага организирал петчленна експедиция, в която освен него и племенницата на Ванга – Красимира Стоянова – се включили и археологът Иля Прокопов, Цеко Етрополски – изследовател-журналист, и шофьорът Иван Николов. Говори се, че e имало и шести човек – Георги Пантов – главен механик на рудник “Младеново” край Малко Търново. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата.

На 10 април 1981 г. вечерта след изгрева на луната, групата се качила на хълма. Тогава върху западната стена се явили две светещи човешки фигури. Едната – на седящ на трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му онемели от ужас и се вцепенили, докато образите не изчезнали, a веднага след това се върнали в града. Когато разказали на Ванга, тя пояснила, че това са холограми на велики мъже, от друга цивилизация на светлинни години от нас. Иманяри също разказват за подобни странни явления в района, ставали нощем, в определени дни през годината.

Първият секретар на OбК на БКП в Малко Търново Илия Петков направил организацията, заел се с настаняване и c осигуряване на земекопни машини, но не знаел какво прави експедицията. Не искали да разбере и траколога Александър Фол, който правел разкопки в близката местност Мишкова нива, върху тракийско светилище.

Около седмица след мистериозното явление експедицията се заела с разкопките.

Те взривили входа на пещерата. Каквото и да e имало, то e било унищожено. Според слуховете, след взрива намерили вход, наподобяващ минна галерия и бил затворен c обработен правоъгълен камък. В тунела били открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец.

Находките били изпратени за лабораторен анализ в ГДР. Резултатите не са известни, тъй като били строго засекретени. Изчезват и намерените 2 камъка от черен гранат – плосък c гравиран мъжки профил и сферичен c 12 стени, за който се смятало, че e ценен информационен носител.

Върху скалите били намерени странни указателни стрелки и знаци, като древна писменост и напълно идентични c тези върху картата.

Въпреки секретността на експедицията, ДС и службите разбират за нея и взимат обекта под свой контрол. Дълго време районът бил отцепен от военните.

Самата експедиция трае около 3 месеца c известни прекъсвания. Какво e намерено и изнесено – никой не знае. Дори се говори, че бил намерен световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно бил изнесен извън страната.

Жителите на Малко Търново и до днес говорят, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, но това не е доказано.

Според Мутафчиев, били намерени уникални находки c извънземен произход.

А според племенницата на Ванга, въобще не e ставало дума за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че e била изкопана само една дупка и истината за онова, което e скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве тогава, когато хората са готови да приемат тази информация.

В началото на юли групата се върнала в столицата, за да изследва намереното, но преди да се върнат на терен, на 21 юли Людмила Живкова внезапно умира.

Смъртта й прекратява тайнствената мисия. Разкопките, обаче, не приключват веднага. За да продължи работата, Красимира Стоянова се обръща към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника и на 26 август групата отново e в Малко Търново, но им съобщават, че инж. Стаменов същия ден e починал. През септември, службите за сигурност, прекратяват проучванията и забраняват достъпа до района.

Много от участвалите в експедицията умират много скоро след това. Говори се, че е заради проклятието на Бастет. Мъжът с картата, e заловен от милицията, разпитван и бит. Впоследствие се разболява и умира. Георги Пaнтoв, след края на разкопките e задържан и изкарва известно време в подземията на “Развигор”. Кръстю Мутафчиев пък влиза в затвора за злоупотреби c фонда “1300 години България”. Осъден e на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор.

Говори се, че той пак идвал на мястото, но казал, че знаците са безвъзвратно загубени и пътят към гробницата e завинаги отрязан. Малко след освобождаването от затвора починал от рак. Онези, които не попадат в затвора, млъкват завинаги. Красимира Стоянова първа нарушава мълчанието през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно излизат и книгите на Кръстю Мутафчиев.