Хай-тек компаниите у нас поискаха да влязат в Тристранката

Реално участие на високотехнологичните компании от всички индустрии в оформянето на икономическата политика на държавата чрез влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество поискаха от новото обединение "Българска работодателска асоциация иновативни технологии" (БРАИТ), в което влизат асоциации, клъстери и отделни фирми.

На пресконференция в БТА ръководството на организацията беше категорично, че настоящият формат на диалог между бизнес, синдикати и държава не е ефективен.

"Идеята (на БРАИТ) е, от една страна, да синхронизираме нашите действия и, от втора страна, да заявим нашето желание да бъдем приемани като пълноправен член на масата на диалога. Една от нашите амбиции като БРАИТ е да кандидатстваме за пълноправно членство в Тристранката. Индустриите, които представляваме като разнообразие и чист обем на икономическата мощ, гонят 20% от БВП на България - някак си не е нормално ние да не сме представени по-пряко", коментира Светозар Георгиев, който е член на УС на БРАИТ и председател на УС на предприемаческата организация БЕСКО.

Доброслав Димитров от Консултативния съвет на обединяващата софтуерния сектор БАСКОМ, беше категоричен, че фокусът на Тристранката трябва да се насочи към лансирането на високотехнологична икономика:

"Не е самоцел да сме част от тристранния съвет, то е необходимост

- хората, които са там, вземат решения и обсъждат въпроси при липса на информация. Това не е критика към колегите от другите работодателски организации, нито към държавата, нито към синдикатите".

Той подчерта, че "установената индустрия" трябва да върви заедно с новата, но "в момента този диалог е скъсан" и даде пример - както се обсъжда минималната заплата, така трябва да се обсъжда и максималният осигурителен доход, но и цялостното бъдеще на данъчно-осигурителната система, защото "роботите осигуровки не плащат", а "новите икономически реалности" ще дойдат не след 20, а след 2-3 години.

"През последните 10-12 години доста неща като бизнес среда се подобриха, но, за съжаление, това не беше с помощта на структурирана и последователна държавна политика. Този прогрес е илюзорен, той е спрямо нашето предишно състояние - само че светът междувременно се е преместил напред и ние в доста аспекти изоставаме. Свидетели сме как всеки ден се инвестират 50-100 млн. в предприятия, в центрове за данни и в други индустриални центрове около нас - Гърция, Румъния, Сърбия, Северна Македония.

Някак си България дори не е в списъка на избраните държави за разглеждане",

заяви Светозар Георгиев.

Димитров отбеляза, че "ситуацията в момента е различна от преди 5 или 6 години" и пандемията и войната са показали, от една страна, колко сме уязвими логистично, но и колко добре работят държавите, които влагат съвременни технологии в индустриите си - от друга.