Харалан Александров: Отношенията между Борисов и Пеевски са последната надежда на давещите се
Темата за отношенията между Борисов и Пеевски е последната надежда на давещите се. Те са се вкопчили в тази фантазия за конфликт, защото не могат да се преборят нито с Борисов, нито с Пеевски. Това казва социалният антрополог Харалан Александров в интервю за в. "Филтър".
"Някак си разчитат те да се самоунищожат и да им отворят пространство. Общувам постоянно с такива хора и установявам, че си вярват в тези фантазии и възприемат политиката по дълбоко антагонистичен начин – всичко или нищо. Според тях е нужна катастрофа, за да имат шанс", развива тезата си Александров.
"Те наистина не могат да си представят, че е възможно Борисов и Пеевски, респективно ГЕРБ и ДПС-Ново начало, едновременно да си сътрудничат и да се съревновават. Да си сътрудничат в името на големите цели като стабилността, европейското развитие и т.н. и същевременно да се борят на избори. За тях войната е на живот и смърт, което е примитивен режим на функциониране", добави още той.
По отношение на нагласите на българското общество и това кой подкрепят хората и кои партии се напът да свалят от парламентарно-политическия кораб, Александров обрисува основните политически играчи.
"Това, което виждаме съвсем ясно, е, че партиите в коалицията – ГЕРБ, БСП и ИТН, като тук специално искам да подчертая конструктивната и много компромисна политика на БСП, както и всеотдайната подкрепа на ДПС-Ново начало, дават гаранции, че поне в обозримо бъдеще ще гарантират стабилност. От друга страна имаме една объркана, тревожна и безпомощна опозиция, която истински не предлага алтернатива. Тук изключение прави "Възраждане", чиято алтернатива е много ясна – напускане на западната сфера и отиване към Евразия. Тази партия обаче не може някак си да мобилизира голям ентусиазъм. Останалите малки партийки, начело с лидерите си, са карикатурни.
В ПП-ДБ наблюдавам сериозна безизходица, защото не предлагат нищо по-различно от това, което предлага правителството. Те казват - "Ние сме по-хубави и искаме да правим същото, сложете ни на власт". Това не е сериозно. Пред тях стои дилемата дали да се примирят и по някакъв начин да подкрепят и вървят към нарастваща интеграция с Европейския съюз, или да се радикализират. Страхувам се, че ще се случи второто поради психологически особености на този електорат и неговото лидерство.
Това означава да влязат в ролята на полезните идиоти. Те нямат сили да направят голяма революция, каквато много им се иска. Могат да бъдат нещо като подгряваща група за проруските популистки движения и отново ще се включат в тази роля. Виждам, че нямат проблем да минат от другата страна, за да удовлетворят копнежа си за саморазправа с враговете. Освен това живеят с усещането на хора, на които им е била обещана власт, но са прецакани. Те се справят с провала си чрез омраза и озлобление, а не чрез конструктивни действия. Това е много тъжно, защото лишават от представителство значителна част от активната и прогресивна част от българското население", смята още Александров.
