Хърватите се сбогуваха окончателно с куната

В евро или в куни ще платите?” Този въпрос често можеше да се чуе в магазините, кафенетата и по пазарите в Загреб през последните дни. От днес обаче вече няма да е актуален - националната валута куна остана в историята. Хлябът, кафето и всичко останало ще се плаща само в евро в Хърватия, след като тази нощ приключи двуседмичният период, в който хърватите можеха да се разплащат и в двете валути, съобщава БТА. 

За Хърватия 1 януари 2023 е историческа дата, тъй като страната стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъедини към европейския валутен съюз и към пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.

Хърватия е член на евросъюза от 2013 година, прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. и заедно с България влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) - през 2020, прекарвайки там минималните две години.

 
От 1 януари до тази нощ в Хърватия разплащанията се извършваха и в куни, и в евро. Рестото се връщаше в евро, за да може постепенно куната да бъде изтеглена. Още от 5 септември цените бяха обявени и в двете валути и така ще бъде до края на 2023 г. Обменният курс беше фиксиран на 7,53450 хърватски куни за евро. До 31 декември 2023 г. хърватите ще могат да обменят банкноти и монети в куни за банкноти и монети в евро в пощенските служби, търговските банки и Финансовата агенция. Безплатно могат да се обменят не повече от 100 банкноти и 100 монети в куни на транзакция. След този период хърватската централна банка ще обменя безплатно банкноти куни без времево ограничение, а монети до 31 декември 2025 г.

За някои от хърватите разделянето с куната носи тъга, но все пак гледат на еврото като нещо положително. 

"Това е националната ни валута, знам я откакто съм се родил тук в Загреб, и затова е малко тъжно, но все пак мисля, че е ще е по-добре с еврото. Ние сме в ЕС и беше само въпрос на време да преминем към еврото", казва млад мъж.

Загребчанка на средна възраст пък казва, че много хора ползват еврото и тя предпочита да е сред тях, тъй като така ще бъде по-лесно за хърватите, включително и като се има предвид колко важен за страната е туризмът.

Туризмът представлява около 20 процента от хърватската икономика. Над половината от износа на страната е предназначен за държавите от еврозоната и почти 60 на сто от вноса идва от тези страни. Освен това около половината банкови депозити и заеми вече са деноминирани в евро.

Според анкета на Евробарометър от миналата година 55 процента от хърватите подкрепят присъединяването на страната си към еврозоната, а 80 на сто се опасяват от вдигането на цените.

Скочиха ли цените заради въвеждането на еврото?

На този въпрос пенсионерка на загребския пазар „Долац“ отговаря категорично: „Доста търговци закръглиха цените нагоре.“ А посетител в кафене в хърватската столица коментира, че в момента се „лови риба в мътни води“, израз, който често се чува напоследък.

Хърватската журналистка Лидия Киселяк е на мнение, че във време, когато инфлацията е висока и цените непрекъснато се променят, е трудно да се разбере дали причината за поскъпването са растящите разходи или еврото.

Ясно е обаче, че инфлацията бе добро оправдание за вдигането на цените след въвеждането на еврото, допълва тя.

Киселяк споделя личния си опит и казва, че преди в един фризьорски салон цена за мъжко подстригване е била 65 куни, с въвеждането на еврото цената на услугата е закръглена на 10 евро (75 куни). Кафето, което е струвало 12 куни, сега е 2 евро (15 куни). 

Според най-новите данни на хърватския Държавен инспекторат, който следи за неправомерното повишаване на цените, при фризьорските услуги и услугите, свързани с грижа за тялото, необоснованото поскъпване спрямо 31 декември е до 20 на сто, а при някои проверки и до 50 на сто.

В магазините на дребно при някои от хранителните продукти, чиито цени се следят, се отчита повишение от 13 на сто. При хляба и хлебните изделия има повишение до 15 процента в някои случаи, а в някои случаи и до 30 на сто.

В Хърватия, чието население е четири милиона, средната месечна заплата е около 1000 евро, а по последни данни на Евростат през ноември инфлацията на годишна база е достигнала 13 процента.

Лидия Киселяк отбелязва, че хърватите обичат да се сравняват със словенците и с въвеждането на еврото е по-лесно да се сравняват цените. 

В Словения заплатите са по-високи, но цените на много изделия в едни и същи търговски вериги са по-ниски, отколкото в Хърватия. Една от причините е и ДДС, което в Хърватия е 25 процента. Все пак обаче част от хранителните продукти са с ДДС 5 процента, казва Киселяк, допълвайки, че хърватските търговци имат високи маржове.

Реакцията на правителството

Още миналата седмица премиерът Андрей Пленкович, и министърът на икономиката Давор Филипович предупредиха, че цените трябва да се върнат на равнището от преди въвеждането на еврото и че ако това не стане, държавата ще се намеси в случаите, при които има неоправдано вдигане на цените.

Филипович, който веднага се срещна с шефовете на търговските вериги в страната, подчерта, че държавата разполага с инструменти, които ще използва срещу неправомерното завишените цени, като например таван на цените на около 100 продукта, засилени проверки на терен, отмяна на субсидиите за ток, дори нови данъци, както и изготвяне на „черни списъци“ на нарушители на разпоредбите за прехода от куна към евро. 

В петък Пленкович коментира, че в резултат на проверките част от търговците са върнали цените на равнището от 31 декември и отново повтори инструментите, с които разполага правителството, за да се справи с неправомерното поскъпване. Той заяви, че ще бъдат налагани парични глоби на търговците, които неоснователно са си повишили цените.

Глобата за юридически лица е на стойност до 26 544 евро, а най-високата глоба за физическо лице е 1990,84 евро.

Държавният инспекторат е извършил от 7 до 11 януари общо 696 проверки, като в 178 от тях е установено необосновано увеличение на цените след 31 декември 2022 г.

Въведен е и "Бизнес етичен кодекс", чиято цел е да се гарантира прозрачен и надежден обмен на куната с евро.

Гражданите също могат да подават сигнали за нередностите, заради които се предприемат мерките, допълва Лидия Киселяк.