Хърватия след еврото: Растеж, стабилност и по-високи заплати

Докато България отброява последните седмици до влизането си в еврозоната, Хърватия вече живее в нея. От 1 януари 2023 г. южната ни съседка е част както от зоната на свободно движение Шенген, така и от общата европейска валута. Какви бяха ефектите, страховете и резултатите от тази промяна – и какво може да научи София от Загреб?

За Хърватия приемането на еврото беше не просто административна стъпка, а акт на дълбока икономическа и политическа интеграция, разказва в свой репортаж Би Ти Ви. На 1 януари 2023 г. хърватите замениха куната с евро при фиксиран курс от малко над седем куни за едно евро. Този ден донесе не само нови банкноти и монети, но и символичен край на прехода към пълноправно членство в европейското икономическо пространство.

Резултатите не закъсняха. Само две години след това страната отчита ръст на БВП, покачен кредитен рейтинг – най-висок от 1997 г. насам – и спад на дълга от 90% под 60% от БВП. „Това означава, че публичните ни финанси са стабилни, че контролираме бюджета и се грижим за уязвимите групи и пенсионерите“, заяви Звонимир Савич, съветник на министър-председателя. Според него европейските фондове са катализаторът, който прави икономическата стабилност не просто статистика, а реалност.

Периодът, в който Хърватия прие еврото, не беше лесен. Решението дойде в сянката на войната в Украйна и глобалната инфлация след пандемията. Мнозина се страхуваха, че новата валута ще изстреля цените, но опитът показа друго – инфлацията се успокои от над 10% през 2022 г. до около 4% днес, а заплатите растат по-бързо от цените. Правителството твърди, че самото въвеждане на еврото е допринесло за повишението едва с две десети от процента.

Все пак част от потребителите усещат по-високи цени при някои основни стоки, което доведе до твърд контрол от държавата. Магазините са задължени да поддържат максимална цена за определени хранителни продукти – от хляб и мляко до олио и захар. Системата работи: търговците имат свобода, но в рамките на ясно определени граници. Това се оказа ключово за запазването на доверието на хората в новата валута.

Самият преход беше осъществен с хирургическа точност. Първите 15 дни хърватите можеха да плащат и с куни, и с евро, като търговците бяха задължени да връщат рестото само в евро. В продължение на месеци цените се изписваха двойно, за да няма объркване. Банкомати, ПОС терминали и картови системи бяха актуализирани предварително.

Това, което най-силно впечатлява икономистите, е спокойствието на финансовите пазари: нямаше срив на спестяванията, нито рязък скок на лихвите. Валутният риск за бизнеса и домакинствата изчезна, а инвестициите тръгнаха нагоре. Експертите подчертават, че успехът е резултат от дългогодишната валутна стабилност на Хърватия, чиято куна беше обвързана с еврото още преди официалното въвеждане.

Опитът на Хърватия е показателен: валутната промяна сама по себе си не решава проблеми, но може да засили доверието и да ускори растежа, ако е съчетана с ясна фискална дисциплина и силна институционална рамка. Днес Загреб е сред водещите по изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, с над 10 милиарда евро, от които вече са усвоени повече от половината.

За България това е урок по търпение и последователност. Еврото не е просто валута – то е тест за зрелостта на държавата, за умението й да балансира икономическа свобода и социална отговорност. Ако София успее да повтори хърватската формула – стабилни финанси, подготвен бизнес и информирани граждани – то 2026 г. може да се окаже не просто нова дата в календара, а ново начало за доверието към българската икономика.