Хирургът Чавдар Драгойчев оперирал тения с лъжица

Светилото на кардиохирургията Чавдар Драгойчев има изключително драматична биография. Син е на първата жена министър в историята на България и видна комунистическа активистка - Цола Драгойчева. Появява се на бял свят в затвора, а баща му остава неизвестен. Тези моменти от биографията му стават повод за безброй версии и спекулации по темата.

За съжаление, вместо да се коментират блестящите му професионални качества, общественото внимание се насочва повече към пикантериите в личния му живот и различната му сексуална ориентация. А професорът е виртуозен хирург, върнал хиляди към живота. Мисията му е една – да лекува и той го прави до последно. Професорът бе изчислил, че е направил 3000 сърдечно съдови операции, без да се броят другите интервенции. До края на дните си обаче страда за тези пациенти, които не е могъл да върне към живота.

Чавдар Цолин Драгойчев се ражда на Бъдни вечер - 24 декември 1925 г. Завършва медицина в Москва, продължава да усъвършенства професията със специализации в Москва, Париж, Лондон. През 70-те оглавява Клиниката по сърдечна хирургия, а от 1977 до 1985 е директор на Националния институт по сърдечносъдови заболявания. От 1962 г. е член на Световната кардиохирургична асоциация.

И до днес продължава да се коментира кой точно е бащата на Чавдар Драгойчев, защото майката на медика попълва с различни данни полицейските въпросници и при двата си ареста. Първият път партизанката е задържана след Септемврийското въстание от 1923 г., когато е осъдена на 15 години затвор, но я освобождават  през 1924 г. Вторият арест е след атентата в църквата „Св. Неделя” през април 1925 г., като първоначално е осъдена на смърт, после заменят наказанието с доживотен затвор, но в крайна сметка през 1932 г. е амнистирана.

Когато попада зад решетките през 1925 г., Драгойчева се води неомъжена, но през 1936-а се записва като вдовица, като посочва, че съпругът й Стефан Тодоров е починал.

Митовете за бащата на Чавдар са много – една от най-афишираните версии е, че комунистката е изнасилена като политзатворничка от надзирател в Сливенския затвор, който отгоре на всичкото бил циганин. Най-упоритата версия обаче гласи, че великият хирург е син на семеен антифашист – през 45-а за биологичен баща на Чавдар Драгойчев е посочен Неделчо Манев - стар ветеран на комунистическото движение, който е женен и има дъщеря. Твърдят, че Цола имала връзка с него, а след като забременяла, той й предложил брак, но бойната другарка отказала и приела съдбата на самотна майка.

Всъщност този вариант е най-приемлив, защото в ония времена партийната дисциплина категорично не позволява подобни волности в личния живот. За да спре скандала, активът на БКП сочи за баща на Чавдар удобния Манев, та да не се разпространява историята с надзирателя, който е вражески елемент. В доказателство съпругата на Манев – Варвара, потвърдила за извънбрачното отроче на мъжа й, като споделила, че още преди сватбата Неделчо й признал, че има син в Москва.

Дъщерята Светла пък, с която Чавдар се познава, по-късно разказва, че причина за раздялата между дамата от Политбюро на ЦК на БКП и баща й е трудният характер на Цола и партийната дисциплина.

Така или иначе момчето расте без бащино рамо, само с властната си родителка. Популярната му майка настоява синът й да стане дипломат, но Чавдар е непреклонен и записва медицина. Приятелите му казват, че нарочно избира професия, в която няма как да напреднеш с протекции от силните на деня.

Макар да се противопоставя на родителската воля, майка и син са били много близки и много привързани един към друг. „Горд съм, че съм син на Цола Драгойчева”, не крие светилото в кардиохирургията. И не дава да се издума нито дума срещу нея. В първите години на демокрацията дори скача на бой, когато в компания някой подхвърля, че Цола Драгойчева била толкова стара, че се напикавала във „Волга”-та, в която я возят.

Приятелите му разказват, че докторът бил ужасно разстроен, когато помежду им се стигало до скандал. „Имаха много силна връзка. Когато й подхвърлил, че хората й се подиграват, че спи на заседанията на Политбюро, тя много се засегнала. Тогава Чавдар дойде у нас тъжен - съжаляваше, че я е наранил”, спомня си най-добрият приятел на професора - Атанас Киряков.

Драгойчеви обаче не са сред любимците на Тато. Дори Драгойчев е убеден, че Тодор Живков не ги понася. Но това не тормози особено много доктора, който не е претенциозен в бита си, не драпа за облаги и е изцяло посветен на професията, в която успява с двете си ръце и ума си.

Цола Драгойчева заедно с генералните секретари на БКП и КПСС - Тодор Живков и Леонид Брежнев

„Беше учудващо скромен. Дори съм чувал да казва за мен: „О, добре, че Наско ме нахрани!”, понеже не можел и един сандвич сам да си направи”, припомня си Киряков. В дните, в които има по няколко операции, хич и не се сещал да сложи залък в устата, а понякога работи в операционната нонстоп 9 часа. Професорът е много чувствителен и така и не успява да вкамени сърцето си на хирург. Преживява всеки пациент, когото скалпелът не успява да върне към живота.

Хомосексуалната ориентация на Чавдар Драгойчев е несъмнена. Съвременници разказват, че мама Цола постоянно вдигала скандали заради нестандартните предпочитания на наследника си. Праволинейната комунистка приемала драматично, че синът й е различен. Клюката пък носи, че един ден баба Цола се запретнала, отишла право при Тодор Живков, за да го моли да прикрият срама на детето й, когато разбрала, че името му е в списъка на дружинката на обратните. Така, благодарение на намесата свише, Драгойчев е спасен от акцията и процеса срещу двадесет и шест интеректуалци през 1964 г., сред които са и Георги Парцалев и Емил Димитров.

Знае се обаче, че все пак Чавдар е привикан за мъмрене. Трябвало да отиде при тогавашните министри Дико Диков и Кирил Игнатов да му четат конско, че „руши моралните устои на партията и авторитета на майка си”. Все пак всички, които познават доктора, са категорични, че той никога не е афиширал сексуалността си, бил е деликатен и затова никой не си е позволявал да го обижда и да подхвърля подигравки.

Проф. Драгойчев е категоричен, че майка му е от комунистите идеалисти и не е спестявала критики към несправедливостите при социализма. Приживе Цола критикува дори Тодор Живков заради многобройните разкошни резиденции, които смята за излишно разточителство. Дори директно заявила това в Политбюро.

„Тя беше комунистка до мозъка на костите си”, категоричен е синът й. Напълно искрено Чавдар обяснява, че това, че е син на една от най-известните българки, понякога е било спънка. „Чисто психологически ми пречеше”, ясен е хирургът. Причината е, че всички смятат, че пред него са отворени всички врати заради знаменитата му майка. Сам обаче признава, че не е чак такъв убеден комунист и осъждал репресиите в Съветския съюз.

„Как не ме арестуваха тогава, направо не знам”, чуди се докторът. Дори в досието му, което прочита в МВР, се вижда, че съветската полиция е отбелязала, че лекарят е подчертано „антисъветски” тип.

„Кой съм аз, та да казвам, че Шестата симфония на Бетовен е по-добра от Деветата? Гениалността е дадена от Бога и само ако той съди в небесната канцелария, тогава  може да казва кой е по-добър – Моцарт или Бетовен. Аз например харесвам Чехов повече от Достоевски”, споделяше сърдечният хирург. Най-несъгласен е качествата на хората да се определят от политическата им принадлежност. Професорът признаваше, че след 1989 г. почти не гледал телевизия заради политизацията и вляво и вдясно.

„Ако си червен, ти казват „вън”, когато сините са на власт. И обратно, без значение колко добър си в професията. Това е абсурд”, ядосва се медикът. Професорът дава за пример Херберт фон Караян. Професорът припомняше, че той е блестящ диригент, но пък не е върнал обратно нито една награда, получена от Хитлер.

„Никой не му пречи да ръководи Берлинската филхармония – най-добрата в света. Никой германец не се сърди на Караян, че не връща наградите, или пък да го съди по линия на политическите му пристрастия”, чуди се кардиохирургът.

Въпреки хомосексуалността си Чавдар Драгойчев е имал връзки и с жени. Знае се за негов любовен роман с балерина с фамилия Гунева, която му викала на галено Чари. Властната майка обаче не била доволна, защото в нейните очи танцьорките, макар и в бели рокли, били са леки жени.

Затова и срязала момичето, което се надявало на пръстен, с думите: „Другарко Гунева, за мен всички балерини са курви! Хич не си и въобразявай, че ще се омъжиш за сина ми!”

Макар че изпуснала изгодната партия, рязкото отношение мобилизирало балерината да смени професията и тя успява да завърши медицина в Съюза. Казват, че общата професия допълнително ги е сближило и така до края на дните му бившата балерина и Драгойчев са близки приятели и си споделят всичко. Гунева дори кръщава внука си на него.

Най-близък до сърцето на хирурга обаче си остава милионерът Августин Пейчинов. Той е и последната му интимна тръпка. Емигрантът милионер и синът на „червената Соня” се знаят още от млади. Чувствата на доктора явно са силни, защото той продава на разсрочено плащане семейното жилище, в което живее заедно с майка му Цола до смъртта й, именно на Пейчинов, като обаче остава да живее в него. Всъщност, това е жилището на разстреляния след 9 септември 1944 г. принц Кирил. „Съдбата ми изпрати за приятел един българо-американец, на когото продадох срещу валута апартамента си”, разказва Драгойчев. Комшии си спомнят цветисти истории за купоните, които се вихрели дълго време в баровското жилище.

Августин Пейчинов (вдясно) бе последната интимна тръпка на Чавдар Драгойчев

Баба Цола пък живеела във вилата си в Бояна, та нямала възможност да контролира живота на сина си. Факт е, че Пейчинов се оказва верен приятел - прави огромен жест към семейството, когато буквално ги спасява от гладна смърт през Лукановата зима От Солун им носят олио, плодове и зеленчуци, за да не усетят ужаса на глада.

Понеже Чавдар е по природа бохем и е изключително забавен, всички го търсят за компания. През 80-те номенклатурното чедо е част от много отбрана среда – постоянно се събира с известен кръг интелектуалци, сред които Николай Генчев, Златко Ганев, Лили Черноколева. Всичките са абсолютно наясно, че ги подслушват, макар че забавленията им са доста безобидни за днешните представи. В повечето случаи заедно четат книги, разменят мисли по остри въпроси. А Чавдар винаги успява да развесели всички.

„Беше много добър и усмихнат човек. Така забавляваше всички с вицовете си и така разказва, че всички умират от смях”, припомня си хубавите моменти Киряков. Същевременно всичките му познати и приятели са наясно, че срещу себе си имат ерудит от висока класа. Съчетание на човек с висока култура, много сърдечен и естествен.

Макар и син на една от най-видните комунистки, той често критикува властта, без да крие привилегиите, които му се предоставят заради високото положение на майка му. Дори с чувство за хумор споделя как си е купил без пари лъскава кола. Естествено, прави силно впечатление, че движи с „Волга” и „Пежо”, докато другите карат „Лада” и „Москвич”.

Чавдар Драгойчев и другото голямо светило в кардиохирургията – проф. Александър Чирков, никога не успяват да станат приятели. Напротив – отношенията им стават хладни, дори враждебни. Драгойчев споделя, че е много разочарован от проф. Чирков. Нещата се изострят най-вече след 10-и ноември, когато за рома хирург се говори като за бог, а Чавдар скромно си върши работата. Чирков обаче е насочил поглед към големия бизнес.

Професорите кардиолози Александър Чирков и Чавдар Драгойчев дълго време водиха професионална война

В гилдията смятат, че между двамата титани на скалпела се е зародила професионална ревност и оттам дошло всичко. „Истината е, че всъщност Драгойчев става причината да се върне Чирков в родината”, разказва Атанас Киряков. Недоволен от светогледа и действията на колегата с ромска кръв, Драгойчев все натъртвал, че въпреки парите и доверието много от операциите на Чирков завършват с летален изход.

Малко преди смъртта на сина на Цола Драгойчева двамата хирурзи се изпокараха зверски в ефира на „Всяка неделя” при Кеворк Кеворкян заради държавните средства, отпуснати за строежа на нов кардиологичен център. „Веднъж, когато в ЦК стана въпрос за нуждата от нови центрове, аз свалих шапка на Чирков и му казах, че той по-добре от мен може да използва връзките с Тодор Живков”, казва Драгойчев. Професорът обаче успял да убеди министъра на външната търговия Лъчезар Аврамов да купят нов апарат, изключително необходим на кардиохирургията. „Всичко беше въпрос на лични контакти тогава”, призна спецът.

Той обвинява колегата Чирков, че всичките пари, които получавал от държавата, успявал да отклони към себе си. „Имаше, но искаше още. Чирков изкрънка от Тодор Живков 70 милиона за клиника. То в хазната нямаше толкова, но Бай Тошо не знаеше и му обещал”, дразнеше се професорът. И се ядосваше, че не може всички пари в държавата да отидат при Чирков, при положение, че има детски отделения, потънали в мизерия. „Това означаваше да оставиш всички останали медици без пари”, чудеше се корифеят на скалпела.

Професорът разказваше, че операцията, която му тежала на душата до края на живота, била на внучето на негов приятел. Детето било с вроден порок на сърцето и човекът му го поверил. Професорът знаел, че му вярва, защото неговият приятел имал възможност да заведе внучето си на лечение в чужбина, при световни лекари, но избрал да го повери на него. За съжаление, малкият пациент не издържал операцията. Фаталният край не дошъл заради медицинска грешка, но въпреки това хирургът преживял много тежко драмата в операционната.

Цола Драгойчева е жената с най-шеметна партийна кариера по времето на соца. Председател на ОФ и депутат в няколко Народни събрания са само част от биографията й. За да стигне до държавните върхове обаче на младини надъханата комунистка, наричана Червената Соня, каквото е нелегалното й име, на два пъти се изправя срещу смъртта зад решетките.

Разказват, че в затвора, където ражда сина си, Цола първоначално го записва под името Миро. Зад решетките детето остава с това име. След 1928-а обаче, когато го изпраща за отглеждане при свои познати в СССР, Цола го прекръства на Чавдар.

След освобождаването си тя обикаля европейските държави като пропагандаторка на комунизма. Драгойчева е дръзка в действията си. Много пъти дава различни сведения за себе си, според случая. В отделни документи пише, че има средно, полувисше и висше образование.

Самата тя твърди, че е завършила педагогика и се е прехранвала като учителка по френски, руски и немски. Според официалните данни като млада тя наистина е даскалувала в село Соколаре. От скромната и тиха учителска професия обаче Драгойчева израства като една от най-дейните и смели комунистки. През 1923 г., по време на септемврийските събития, когато полицията идва на вратата й, Цола стреля с пистолет през прозореца. През 1925 г. е заловена под фалшивото име Соня. Тогава в куфара й откриват оръжия и взривни материали. По-късно, при атентата в храма „Света Неделя”, Цола е една от главните агитаторки. Именно затова я осъждат на доживотен затвор.

След като излиза от затвора през 1932 г. Драгойчева заминава за Германия, а след това за СССР. Връща се в България през 1936 г. През 1941 г. отново е арестувана и изпратена в лагера „Свети Никола”, но успява да избяга. След Девети септември 1944 г. партията й се отплаща с върхови постове - главен секретар на Отечествения фронт, председател на Българския народен женски съюз и през 1947 става първата жена у нас, назначена за министър.

Цола Драгойчева държи пощите, телеграфите и телефоните до 1957 г. По-късно оглавява Общонародния комитет за българо-съветска дружба, като защитава идеята за присъединяването ни към СССР. През 1966 г. вече е член на Политбюро на ЦК на БКП.

Когато умира, смъртта й е отбелязана с едно казионно некрологче, разказваше сина й Чавдар Драгойчев. Тогава, за негова изненада, се обажда Симеон Втори, който му казва да си купи „Таймс”. Колкото и да е странно, в елитния британски вестник има обширна статия за смъртта на Цола Драгойчева, както се проследява целият й жизнен път. Авторът казва, че със смъртта й си отива цяла епоха, още повече след кончината на най-старата комунистка Долорес Ибарури, една от основателките на Испанската комунистическа партия.

Чавдар Драгойчев пазеше много спомени от активния си живот, някои от които разказваше на всеослушание. Професорът втрещи всички, когато си спомни как успял да оперира тения с лъжица. „Наложи се да оперирам една жена от тения на сърцето. С обикновена супена лъжица изгребах кистата от сърцето. Все ме беше страх, че ще хлътна навътре, ще направя пробив и всичко ще плъзне из организма”, признаваше за необичайната интервенция синът на Цола Драгойчева.

След като приключил манипулацията, залял сърцето с етер. Сам призна, че това е било диващина от медицинска гледна точка, но рискувал и успял. Така Драгойчев спасил живота на пациентката си, а тя била толкова щастлива, че се чудела как да му се отблагодари. „Случват се и такива неща”, заключаваше гениалният хирург.